Галин Ненов се завърна от Световно жаден за реванш

Шампионът на България за 2014 година по бийтбокс – добричлията Галин Ненов се завърна от Германия, където в края на миналата седмица се проведе световното първенство по бийтбокс. KillaBee, както е артистичния псевдоним на Галин, получи възможността да представя България на Световния шампионат, след като миналата есен излезе победител от битката с повече от 60 родни бийтбоксъри в осмия национален шампионат.
За представянето си, за емоциите в немската столица и за това как се е чувствал на сцената в зала „Арена Армеец” , като част от подгряващите изпълнители на грандиозния концерт на Слави и Ку-ку бенд пред месец, разговаряхме с Галин Ненов.
 
Колко души от България взеха участие в Световното първенство в Берлин?
От България бяхме четири момчета и още един българин, който живее в Германия, но също участва, представяйки нашата страна. Всеки участва индивидуално. Имаше отборни състезания, но трябваше предварително да заявим дали ще се явим като отбор, но ние така и не го направихме, за което съжалявам.
 
Ти, получи възможност да се явиш на Световното, след като стана републикански шампион. А останалите как получиха това право?
Да, аз съм шампион за 2014 г. Всеки национален шампион има право да се яви на Световно първенство. А останалите българи са шампиони от предходни години и като такива също имат право да се явят.
 
Как протече състезанието?
Имаше представяне на всеки участник в рамките на две минути – да покаже какво може. От всички 120 човека, които се представиха пред журито в продължение на около 4 часа, избират най-добрите 16, които отиват на т.н. елиминационни рундове.
Мога да се похваля, че двама от членовете на журито бяха от България – това са Световните шампиони от миналата година – Skiller и Печенката. В журито имаше още представители на Сингапур, Франция и други бивши шампиони.
 
Това, че имаше българи в журито, не повлия по някакъв начин, нали?
Не, не повлия. Съвсем безпристрастна бе работата на нашите сънародници. За други не знам, може да е имало симпатии към някои имена, но това е друг въпрос.
Нито един от българите не успя да достигне етапа с директните елиминации. От всички 120 души, всеки се изявява в рамките на 2 минути сам на сцена.
 
Как оценяваш конкуренцията?
Имаше наистина супер подготвени момчета, наистина много добри. Ние българите си видяхме грешките, на какво трябва да наблегнем. Едно от нещата, които ни липсват, е малко повече самочувствие на сцената.
 
От кои държави бяха най-добрите?
От Франция. Те са винаги настроени за победа. Самият им манталитет е такъв, че искат да са най-добри във всичко. САЩ до преди 2-3 години нямаха нито един бийтбоксър, сега двама американци бяха сред най-добрите 16, което говори, че се развиват много като общност, подкрепят се и заедно продължават напред. Това на нас ни липсва.
 
Къде е най-развит бийтбоксът?
Може би във Франция. Сред 16-те финалисти имаше петима французи. Като цяло имат много развита хип-хоп култура, брейк танци, графити артистите също.
 
А в България?
При нас, в интерес на истината, се покачва нивото. България наистина е сила в бийтбокса, но, както казах, ни трябва малко повече самочувствие и повече излизания на международна сцена. Тук хората вече те знаят и ти е по-лесно, когато излизаш на сцената.
 
Миналата година имаше изява с фолклорната формация „Умай”. Наскоро пък имаше шанса да излезеш като подгряващ изпълнител на концерта на Слави и Ку-ку бенд, заедно с друга фолклорна група от Горна Оряховица. Разкажи ни за това.
На празника на Добрич – 25 септември миналата година, с диригента на оркестъра към ансамбъла – Живко Желев и неговата формация „Умай” направихме невероятна колаборация, която малко хора са чували по света – народно пеене, пиано, бийтбокс. Това доказа, че бийтбоксът е универсално изкуство.
За концерта на Слави – всичко започна от там, че уча в Икономическия университет във Варна. Едно от момичетата в тази формация – Десислава Златева ме бе чула на един концерт и ми каза, че им трябва бийтбоксър. Запознахме се, харесаха ме. Имахме няколко проекта през изминалата година. Решихме да се явим на кастинга на Слави и ги разбихме (смее се).
 
А за самия концерт?
Голяма емоция. 17 000 души. Малко българи могат да се похвалят, че са излизали пред такава публика. Не изпитах такова притеснение, каквото очаквах. Публиката ти дава енергия, когато излезеш. Осъзнаваш всичко едва, когато слезеш от сцената и видиш всички хора, които викат за теб и си казваш: „Леле, къде съм бил и какво съм направил”.
 
Това, че работиш с фолклорни състави, означава ли, че си се насочил към това да участваш в такива проекти, а не само да се изявяваш конкретно в твоята сфера?
След като станах шампион на България, се насочих към това – не толкова към солови изяви, а колаборации с музиканти. Да не бъда само бийтбоксър, а да бъда музикант. Не обичам да се определям само като бийтбоксър, това ме ограничава.
 
От теб ли идват идеите или очакваш от хората, с които работиш, да те насочват?
Смесено е. Когато усетим, че не що е хубаво, го правим.
 
Имаш ли вече записи?
Все още не. В момента работим с мои приятели върху едно видео. Като цяло не съм се насочил върху това да ми се върти музиката по телевизията. Нужно ми е самото оборудване, за да мога да направя цялостна песен. Ако е само бийтбокс, е готино, но ако е на живо, на сцена. Ако е за по телевизия или радио, има специално устройство – лупстейшън.
 
В най-близко бъдеще какво ти предстои?
На 26 юни има международно състезание в Пловдив. Там ще участват най-добрите от Европа. Ще има лична вендета заради Световното първенство (смее се).

Коментирайте