В средата на юни Мустафа Чаушев започна юбилейно турне, с което ще отбележи 50 години на сцената. В него се включват дъщеря му Ажда, Росица Кирилова и неостаряващата Йорданка Христова, която освен като певица е и водеща на всеки концерт.
Проявата в Добрич ще се състои на 13 август, четвъртък, в Летния театър.
Госпожо Христова, идвате тук с Мустафа Чаушев по случай 50-годишнината му на сцената. Какво сте подготвили за публиката?
Песни, които се надявам, че хората очакват да чуят от мен. Да представя моя приятел Мустафа Чаушев, който всъщност е започнал с изпълнение на една от моите песни „Делфините”. Изпява я на турски в радиото и така започва неговата кариера. Това, разбира се, не е причината е да съм с него на този концерт. Подкрепих го за тази годишнина, защото тя е страхотна. 50 години на сцената е една значителна и отговорна годишнина. Така имам възможност и аз да попътувам отново из България.
А тази песен влиза ли в репертоара за концерта?
За нещастие, не. Защото нямам музикален съпровод за нея, нямам аранжимент. Просто споделям, че това е едно от нещата, което в последствие научих, за него и за тази песен. Чули са го и Тончо Русев, и Балкантон, и въобще. След това е постъпил в музикалната консерватория в класа на Ирина Чмихова.
С тази песен и с първото си участие в „Златния Орфей” през 1966 година печелите награда за песента.
Така е. Това е една от песните, които се помнят от „Златния Орфей”, който също през тази година има 50-годишнина. „Делфините” на Димитър Вълчев е една песен, която и аз много обичам. Мога да я изпея акапела. Аз на български, Мустафа на турски, ако си я спомня.
Какво мислите за възраждането на „Златния Орфей”?
Аз не знам дали е точно възраждане. „Златният Орфей” е най-престижният и признат форум, един от най-добрите фестивали в света. Ако не беше прекъсвал в годините, ние щяхме да имаме голям авторитет. И българската музика по съвсем друг начин щеше да стъпи на световната сцена. Но за нещастие както всичко в България се разрушава отвътре. Но тази година не бих казала, че има възвръщане, защото не се знае какво ще стане. Тази година има 50-о юбилейно издание на „Златния Орфей” и ако може да се продължи, това ще бъде прекрасно. Разбира се, след като разрушиха Летния театър и на негово място построиха мол, което е престъпление за мен, ще бъде отбелязан юбилея във вариетето, както се започна всъщност, на Слънчев бряг. Но не знаем какво ще стане напред. Аз бих искала да го има, разбира се. Но вариетето е малко за такъв форум.
А какво мислите за младите?
Много ще се радвам, ако има конкурси, ако може да има повече подкрепа за младите творци. Защото вече в тази глобална мрежа – интернет трудно се продават албуми. Веднага всичко е пиратски излъчено в интернет. Фактически творците са ограбени по този начин, защото никой не плаща за това. И трябва да има някой спонсор или спомоществовател, или благодетел, който да покрие разноските за всяка една творба и за всяко едно произведение. Когато има такива конкурси, е добре. Защото все пак се подпомагат творците. Има някакво състезание, което по начало за младите хора е прекрасно. Така трябва да бъде. Всички от моето поколение сме започнали по фестивали.
Били сте и председател на журито на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев”…
Аз много уважавам традицията на Добрич. На добричката школа, която е дала много таланти. Това наистина е традиция и е много хубаво, че я има. Жалкото наистина е, че тези млади хора, когато придобият някаква награда по тези фестивали и след това изчезват, потъват в неведение. Ето, ако се върнем назад в годините, вече има толкова много музикални формати по телевизията, но това е моментна слава. Слава на момента, а след това изчезват в безизвестното пространство на шоубизнеса в България. Защото нямаме такъв, няма възможност поради това, че сме много малка страна и не могат да се реализират търговски продуктите, които се произвеждат.
VIP Brother промени ли Ви по някакъв начин? Подсказа Ви, че много Ви обича българската публика. Хората в България Ви обичат просто като човек.
Аз бях съвсем нормална, естествена вътре във VIP Brother. Аз бях единствената, която не потърси лекарска помощ за целия период, въпреки че бях най-голямата. Дори и каквато и да е услуга от организаторите. Докато всички останали непрекъснато имаха нужда от това и онова. Психически издържах абсолютно на този тормоз.
Разкрийте ни тайната си за добро настроение.
То е вътре във всеки от нас. По принцип трябва да приемаме светът такъв какъвто е. Хората, които обичаме, да ги обичаме такива каквито са. А не да променяме това и онова, което по принцип не ни харесва и да не е свойствено за нас. Светът е такъв, защото има най-различни хора и те съответно правят това разнообразие, което е уникално в живота. Човек ще има добро настроение, ако не се вглежда и не търси под вола теле, а просто да се радва на момента. Това е животът. Днес е един ден, утре ще бъде съвсем друг. Ние трябва да дадем всичко от себе си и да го живеем достойно и с добро настроение.
Несъмнено полагате грижи за себе си, за храната си.
За храната да. По принцип, аз от 12 години се занимавам с йога практики. По този начин опитвам и имам друга философия за живота. Неслучайно Ви казвам, че приемам нещата такива каквито са. Така трябва да стане. Приемам ги най-добронамерено без да се опитвам да променям каквото и да било, защото нямам право. Всеки човек сам за себе си отговаря, особено когато е навършил 21 години и отговаря за своите постъпки, действия, думи и дела. Големият български духовен вожд Петър Дънов, на когото отбелязваме тази година 150-годишнина, а и Петър Димков, който е негов приятел, казваха следното нещо: „Когато се събудиш сутрин, трябва да се протегнеш и да се усмихнеш и денят ще ти се усмихне.”
Да се върнем отново към предстоящия концерт, за да ни кажете нещо за Мустафа Чаушев, което той сам няма да ни каже за себе си?
Той ще Ви разкаже. Той е пътувал много, с Лили Иванова е работил. Ходили сме заедно и в Куба, има доста преживявания около промяната на името му. Въпреки това с Тони Дачева имаха страхотен успех и след 1989 година. Има интересна съдба, която всъщност е споходила всеки мой колега. Върхове и падения, така че има своите преживявания. Той, общо взето, е доста трезв, тоста реално гледа на живота. Не е преживявал кой знае как тези тежи моменти, защото така е трябвало да стане. Всъщност има някой неща, които не е трябвало да станат, за да ни дадат урок.
Очакваме Ви с нетърпение на 13 август в Добрич.
И аз много благодаря, че ще дойда отново в този град, който е много духовен, който има много таланти във всички жанрове. Наистина в Летния театър не съм била много отдавна, така че се радвам много.
Проявата в Добрич ще се състои на 13 август, четвъртък, в Летния театър.
Госпожо Христова, идвате тук с Мустафа Чаушев по случай 50-годишнината му на сцената. Какво сте подготвили за публиката?
Песни, които се надявам, че хората очакват да чуят от мен. Да представя моя приятел Мустафа Чаушев, който всъщност е започнал с изпълнение на една от моите песни „Делфините”. Изпява я на турски в радиото и така започва неговата кариера. Това, разбира се, не е причината е да съм с него на този концерт. Подкрепих го за тази годишнина, защото тя е страхотна. 50 години на сцената е една значителна и отговорна годишнина. Така имам възможност и аз да попътувам отново из България.
А тази песен влиза ли в репертоара за концерта?
За нещастие, не. Защото нямам музикален съпровод за нея, нямам аранжимент. Просто споделям, че това е едно от нещата, което в последствие научих, за него и за тази песен. Чули са го и Тончо Русев, и Балкантон, и въобще. След това е постъпил в музикалната консерватория в класа на Ирина Чмихова.
С тази песен и с първото си участие в „Златния Орфей” през 1966 година печелите награда за песента.
Така е. Това е една от песните, които се помнят от „Златния Орфей”, който също през тази година има 50-годишнина. „Делфините” на Димитър Вълчев е една песен, която и аз много обичам. Мога да я изпея акапела. Аз на български, Мустафа на турски, ако си я спомня.
Какво мислите за възраждането на „Златния Орфей”?
Аз не знам дали е точно възраждане. „Златният Орфей” е най-престижният и признат форум, един от най-добрите фестивали в света. Ако не беше прекъсвал в годините, ние щяхме да имаме голям авторитет. И българската музика по съвсем друг начин щеше да стъпи на световната сцена. Но за нещастие както всичко в България се разрушава отвътре. Но тази година не бих казала, че има възвръщане, защото не се знае какво ще стане. Тази година има 50-о юбилейно издание на „Златния Орфей” и ако може да се продължи, това ще бъде прекрасно. Разбира се, след като разрушиха Летния театър и на негово място построиха мол, което е престъпление за мен, ще бъде отбелязан юбилея във вариетето, както се започна всъщност, на Слънчев бряг. Но не знаем какво ще стане напред. Аз бих искала да го има, разбира се. Но вариетето е малко за такъв форум.
А какво мислите за младите?
Много ще се радвам, ако има конкурси, ако може да има повече подкрепа за младите творци. Защото вече в тази глобална мрежа – интернет трудно се продават албуми. Веднага всичко е пиратски излъчено в интернет. Фактически творците са ограбени по този начин, защото никой не плаща за това. И трябва да има някой спонсор или спомоществовател, или благодетел, който да покрие разноските за всяка една творба и за всяко едно произведение. Когато има такива конкурси, е добре. Защото все пак се подпомагат творците. Има някакво състезание, което по начало за младите хора е прекрасно. Така трябва да бъде. Всички от моето поколение сме започнали по фестивали.
Били сте и председател на журито на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев”…
Аз много уважавам традицията на Добрич. На добричката школа, която е дала много таланти. Това наистина е традиция и е много хубаво, че я има. Жалкото наистина е, че тези млади хора, когато придобият някаква награда по тези фестивали и след това изчезват, потъват в неведение. Ето, ако се върнем назад в годините, вече има толкова много музикални формати по телевизията, но това е моментна слава. Слава на момента, а след това изчезват в безизвестното пространство на шоубизнеса в България. Защото нямаме такъв, няма възможност поради това, че сме много малка страна и не могат да се реализират търговски продуктите, които се произвеждат.
VIP Brother промени ли Ви по някакъв начин? Подсказа Ви, че много Ви обича българската публика. Хората в България Ви обичат просто като човек.
Аз бях съвсем нормална, естествена вътре във VIP Brother. Аз бях единствената, която не потърси лекарска помощ за целия период, въпреки че бях най-голямата. Дори и каквато и да е услуга от организаторите. Докато всички останали непрекъснато имаха нужда от това и онова. Психически издържах абсолютно на този тормоз.
Разкрийте ни тайната си за добро настроение.
То е вътре във всеки от нас. По принцип трябва да приемаме светът такъв какъвто е. Хората, които обичаме, да ги обичаме такива каквито са. А не да променяме това и онова, което по принцип не ни харесва и да не е свойствено за нас. Светът е такъв, защото има най-различни хора и те съответно правят това разнообразие, което е уникално в живота. Човек ще има добро настроение, ако не се вглежда и не търси под вола теле, а просто да се радва на момента. Това е животът. Днес е един ден, утре ще бъде съвсем друг. Ние трябва да дадем всичко от себе си и да го живеем достойно и с добро настроение.
Несъмнено полагате грижи за себе си, за храната си.
За храната да. По принцип, аз от 12 години се занимавам с йога практики. По този начин опитвам и имам друга философия за живота. Неслучайно Ви казвам, че приемам нещата такива каквито са. Така трябва да стане. Приемам ги най-добронамерено без да се опитвам да променям каквото и да било, защото нямам право. Всеки човек сам за себе си отговаря, особено когато е навършил 21 години и отговаря за своите постъпки, действия, думи и дела. Големият български духовен вожд Петър Дънов, на когото отбелязваме тази година 150-годишнина, а и Петър Димков, който е негов приятел, казваха следното нещо: „Когато се събудиш сутрин, трябва да се протегнеш и да се усмихнеш и денят ще ти се усмихне.”
Да се върнем отново към предстоящия концерт, за да ни кажете нещо за Мустафа Чаушев, което той сам няма да ни каже за себе си?
Той ще Ви разкаже. Той е пътувал много, с Лили Иванова е работил. Ходили сме заедно и в Куба, има доста преживявания около промяната на името му. Въпреки това с Тони Дачева имаха страхотен успех и след 1989 година. Има интересна съдба, която всъщност е споходила всеки мой колега. Върхове и падения, така че има своите преживявания. Той, общо взето, е доста трезв, тоста реално гледа на живота. Не е преживявал кой знае как тези тежи моменти, защото така е трябвало да стане. Всъщност има някой неща, които не е трябвало да станат, за да ни дадат урок.
Очакваме Ви с нетърпение на 13 август в Добрич.
И аз много благодаря, че ще дойда отново в този град, който е много духовен, който има много таланти във всички жанрове. Наистина в Летния театър не съм била много отдавна, така че се радвам много.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
