В село Църква не далеч от Албена живеят майстори бъчвари. Баща и син майсторят дървените съдове, в които виното може да отлежава с години. Хубаво вино става в хубава бъчва, казват познавачите.
Бъчви могат да се правят по всяко време, стига материалът да е хубав, бял дъб е най-добрият материал, подсказва Йордан Димов. Той е на 80 години. Започнал да прави бъчви още на 16. Научил и сина си Петър и сега двамата се трудят. Нямат последователи. Работата не е лесна и няма кой да я работи , казва старият майстор. Бурето може и за три дни да стане, но материалът се подготвя година, че и две. Дървените трупи пристигат някъде от Шуменско. Големи здрави дървета, режат се, бичат се , изглаждат се и трябва да изсъхнат добре. Щом материалът е сух ,бъчвата става бързо. Обръчите - новите, се слагат чак като стегне съдът със стари обръчи. Налива се вода, запарва се и готово.
„Сега не можеш да хванеш никого да работи, никой не идва, хамалогия е“, жалва се бай Йордан. Той признава сина си Петър за по - добър в занаята. Истинската бъчва е рядкост ,правят ги бързо на машини, ама не е същото, казва бъчварят и не е от тези дето си пестят приказката.
Дворът е подреден с висящи кратунки, много цветя, миндери и стара земеделска техника. Като музей на открито. Къщата в Църква е туристически обект. Всяко лято идват туристи от Албена и Балчик. Това лято обаче дворът останал празен. Пандемията подгонила туристите и дворът есенно пустее. Чува се само машината за рязане на трупи и почукването на майсторите.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Бъчви могат да се правят по всяко време, стига материалът да е хубав, бял дъб е най-добрият материал, подсказва Йордан Димов. Той е на 80 години. Започнал да прави бъчви още на 16. Научил и сина си Петър и сега двамата се трудят. Нямат последователи. Работата не е лесна и няма кой да я работи , казва старият майстор. Бурето може и за три дни да стане, но материалът се подготвя година, че и две. Дървените трупи пристигат някъде от Шуменско. Големи здрави дървета, режат се, бичат се , изглаждат се и трябва да изсъхнат добре. Щом материалът е сух ,бъчвата става бързо. Обръчите - новите, се слагат чак като стегне съдът със стари обръчи. Налива се вода, запарва се и готово.
„Сега не можеш да хванеш никого да работи, никой не идва, хамалогия е“, жалва се бай Йордан. Той признава сина си Петър за по - добър в занаята. Истинската бъчва е рядкост ,правят ги бързо на машини, ама не е същото, казва бъчварят и не е от тези дето си пестят приказката.
Дворът е подреден с висящи кратунки, много цветя, миндери и стара земеделска техника. Като музей на открито. Къщата в Църква е туристически обект. Всяко лято идват туристи от Албена и Балчик. Това лято обаче дворът останал празен. Пандемията подгонила туристите и дворът есенно пустее. Чува се само машината за рязане на трупи и почукването на майсторите.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев