„Министър Вежди Рашидов слага катинар на 8 театъра”, тази информация се завъртя в медиите преди 10 дни и накара цялата страна да изтръпне, кои театри, в кои градове ще бъдат закрити.
Оказа се, че добричкият драматичен театър не попада в този „черен списък”.
Според информациите, сред тези, на които ще бъдат спуснати завесите, са драматичните театри в Благоевград и Смолян, драматично-кукления театър във Враца, театрално-музикалния театър в Кърджали, музикално-драматичния във Велико Търново, операта в Стара Загора и двата национални културни института - Държавния музикален и балетен център - София и Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".
Само няколко дни по-късно стана ясно, че не става въпрос за закриване на въпросните културни институти, а по-скоро за преобразуването им в открити сцени.
Поради желанието на Министерството на културата тези институции да тръгнат по нов начин, дълговете им са опростени. Те започват годината от нула с условие да представят оздравителни програми и планове за стабилизиране.
Изправен ли е пред такава угроза Драматичният театър в Добрич и каква година изпрати, разговаряме с директора Иван Мандев.
- Възможно ли е добричкият театър да стане отново приемна сцена?
Всичко е възможно по принцип. Но на този етап е невъзможно, защото нашият театър си изпълнява финансовите задължения към министерството, към театъра. Преизпълнява си плана. Вече трета година имаме преходен остатък от бюджета за всяка година. Тази година е някъде към 15 000 лв. Тези театри, за които говорим, правят общ преразход за около 5 млн. лева. Те изостават значително втори или трети сезон. Театърът в Благоевград с 800 000 лв., в Кърджали с около 400 000 лв. На другите не им знам точно показателите. Те са в изключително затруднено положение, защото трябва да направят реформи в театъра, трябва да съкратят хора. Попадат под ударите на Кодекса на труда. Няма как да съкращават хора, които са на постоянни договори. Те са в разширени състави. Така ги захвана реформата. За разлика от нашия театър, който беше приемаща сцена, премина през продуцентски център и от 2014 е Държавен репертоарен театър.
- А след като и ние, както казвате, бяхме приемаща сцена, не можем ли да кажем, че това е най-хубавият театър, защото преминават трупи от цялата страна. Или е най-добре за всеки театър да е репертоарен?
Приемаща сцена е театър в ограничен състав, дори и технически. Приема само чужди постановки. Де факто, театърът хлопва врати. Това е моето лично мнение, което не съвпада с мнението на министъра, но това е мнението и на всички колеги. Ние сме около 50 театъра в България – музикално-драматични. Сега тия театри, които попадат в този списък, са пет на брой. Има още 3-4 театъра, които са застрашени. За голяма радост – ние не сме от тях. Няма как да попаднем в скоро време в тази графа. Спазва се стриктно финансовата дисциплина в театъра. При добро менажиране няма как да се случи това нещо.
- Какво се случи в театър „Йордан Йовков” през 2015 година?
Ние правим около 5 постановки на година. Работим с гост-режисьори. Изпълнили сме всички финансови и художествени показатели. На плюс сме с около 15 000 лева, които трябва министерството да ни върне, евентуално. Не знам в какъв размер. Пак казвам – ние няма как да попаднем между тези театри.
За тази година вече имаме премиера на Краси Ранков. Предстои и постановка на Стефан Спасов. Това е една хърватска комедия, която ще излезе на 1-ви март.
- Стефан Спасов е този, който постави „Тестостерон” на добричка сцена?
Точно така. Той е млад режисьор. Това ще му е третата или четвъртата постановка. Много добре се справя. Публиката е доволна и колегите са доволни от работата му. По хърватската пиеса ще работим със заглавието „Гастарбайтери”. Става дума за двама емигранти, които искат да се завърнат в родината си, те са в Германия, а действието се развива през 1991 година, по Великден. Ще има добър прием и ще представлява голям интерес за нашата публика. Тази постановка е правена от Коко Азарян преди десетина години в театър „199” с Тодор Колев.
На 1-ви март ще бъде премиерата. Билети вече се продават. Още не са излезли афишите и рекламата, но тя си върви в сайта на театъра. Скоро време и публиката в Добрич ще има възможност да я види на живо.
- Сигурно знаете, че има голям интерес към „Мафия и нежни чувства”? Постановката е на Краси Ранков и той играе в тази пиеса. Кога отново ще имаме възможност да я гледаме?
Ние я играем 3 или 4 пъти в месеца поради неговата заетост. На 23-и ще имаме пак този месец, но мисля, че местата са продадени. Другият месец ще има четири представления на тази пиеса. Препоръчвам да се следят сайта на театъра и афишите за датите. Интересът е голям. И през интернет се продават билетите, и свободно, и на билетния център на театъра.
- Краси Ранков загатна тук в едно интервю за вестник „Глас”, че имате намерение да продължите да работите съвместно, дори нещо по-сериозно – българска класика. Уточнихте ли го вече?
Е, „Мафията” не е несериозна работа. Става дума за българска класика, на която още не сме уточнили името, но имаме идея в нея да поканим и други добруджанци, известни актьори. В един по-мащабен проект, за голяма сцена. Публиката най-вероятно ще може да срещне това заглавие реализирано есента. Преди това ще направим още една постановка за голяма сцена, която ще излезе в края на април, началото на май. С нея ще честваме 70-годишнина на режисьора Костадин Бандутов, който е чест гост на нашия театър.
Постановката е една руска съвременна комедия. Но да спрем до тук. Около 9 човека актьорски състав – четири жени и петима мъже. Няма още разпределение, но средата на другия месец ще започнем работа и по тая пиеса. За пръв път ще се поставя в България. С огромен успех е играна в Москва. Над 30 хил. зрители още в началото са я посетили. Авторът е млад човек. Главен редактор на едно отговорно списание в Москва. Изявява желание да дойде на премиерата. Още сме в проект, но той ще се осъществи. Тези два проекта ще станат достояние на добричката публика.
- Кои са добруджанците, които ще поканите за есенната премиера?
За есенната премиера със сигурност ще участват Краси Ранков и Николай Урумов. Това ще бъдат двамата добруджанци. Известни наши актьори от малкия и от големия екран.
- Някъде прочетох, че спирате „Деца на света”, че предстои последно представление?
Няма такова нещо. Тази изключителна постановка, една от новите пиеси на Стефан Цанев. Този месец имаме едно представление – в началото на март гостуваме в с. Кардам по тяхно желание. Предстои ни турне във Варна и в Русе, Ямбол и Стара Загора. Поради лечението на Радомир Андонов беше прекъсната за около седем месеца. И за това трудно се възстанови пиесата. Но тя е нова пиеса с около десет представления, така че няма такова нещо.
- В административен план има ли нещо ново в Драматичен театър „Йордан Йовков”? Ремонти на зали?
Няма нищо ново. За голямо съжаление, и ремонти засега не се очертават. Театърът не попадна в извънредния план.
- Очакването Ви за средства за ремонт на голямата зала какво стана?
Този проект се провали. Не знам по какви причини. Не влезе в извънредния план и няма да участва в европейските проекти „Региони в растеж 2014 – 2020”, поне засега. На вашите читатели е известно, че с това приключват и европейските проекти. Но ние не сме се отказали. Ще търсим и други пътища. Имахме разговор с кмета. Има някакви малки надежди, но засега са само надежди.
- Публиката се завърна в театрите. Залите не остават празни. И на гостуващи постановки, и на наши. Отчитате ли ръст в посещаемостта през миналата година?
Моето мнение и мнението на някои колеги е, че демографският срив в България оказва влияние. Никак не е голям растежът. Това отчита и нашето министерство. От новата методика на изчисление на бюджетите на театрите, анализите и на Сметната палата показват, че ръстът е много малък, в отделни градове. Демографския срив се отразява на всички и на нашия театър. Като бройка зрители. Като приходи – не, защото вече билетите са малко по-скъпи. С по 2-3 лева, но бяха значително по-ниски. Но в бройката посетители в театрите, поради липсата на хора и на млади хора, намаляване на броя на жителите на тези градове и области, на обектите, в които може да се играе, на неотопляеми зали и т.н. За мен той е незначителен ръст за очакванията, които бяха в нашето министерство и в гилдията. Повечето театри си изкарват плановете с турнета.
Интересът наистина е голям към всички постановки. Играем четири заглавия в момента. Камерна зала е пълна, но тя не е достатъчна. Тя е със 131 места. На цените, на които продаваме, едва си връзваме плана. Приходите не са малко и представленията не са малко, но залата е малка. Едно е да играеш на 500 места, друго е на 131, но намираме начини да се справяме. Гастролираме. В Русе, Стара Загора, Ямбол, София. Правим национални турнета в края на сезона, за да можем да си вържем бюджета.
Нашият театър застана твърдо в културния афиш на града, на областта. За съжаление, тоя срив не е само в град Добрич, той е в цялата област – в Каварна, в Балчик. Отпаднаха обекти като Шабла и Тервел. В Генерал Тошево все още се държим. Малко са общините, в които можем да играем и да има публика. Защото просто този срив е нещо страшно и това е въпрос на държавна политика, не е на местна политика само.
Оказа се, че добричкият драматичен театър не попада в този „черен списък”.
Според информациите, сред тези, на които ще бъдат спуснати завесите, са драматичните театри в Благоевград и Смолян, драматично-кукления театър във Враца, театрално-музикалния театър в Кърджали, музикално-драматичния във Велико Търново, операта в Стара Загора и двата национални културни института - Държавния музикален и балетен център - София и Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".
Само няколко дни по-късно стана ясно, че не става въпрос за закриване на въпросните културни институти, а по-скоро за преобразуването им в открити сцени.
Поради желанието на Министерството на културата тези институции да тръгнат по нов начин, дълговете им са опростени. Те започват годината от нула с условие да представят оздравителни програми и планове за стабилизиране.
Изправен ли е пред такава угроза Драматичният театър в Добрич и каква година изпрати, разговаряме с директора Иван Мандев.
- Възможно ли е добричкият театър да стане отново приемна сцена?
Всичко е възможно по принцип. Но на този етап е невъзможно, защото нашият театър си изпълнява финансовите задължения към министерството, към театъра. Преизпълнява си плана. Вече трета година имаме преходен остатък от бюджета за всяка година. Тази година е някъде към 15 000 лв. Тези театри, за които говорим, правят общ преразход за около 5 млн. лева. Те изостават значително втори или трети сезон. Театърът в Благоевград с 800 000 лв., в Кърджали с около 400 000 лв. На другите не им знам точно показателите. Те са в изключително затруднено положение, защото трябва да направят реформи в театъра, трябва да съкратят хора. Попадат под ударите на Кодекса на труда. Няма как да съкращават хора, които са на постоянни договори. Те са в разширени състави. Така ги захвана реформата. За разлика от нашия театър, който беше приемаща сцена, премина през продуцентски център и от 2014 е Държавен репертоарен театър.
- А след като и ние, както казвате, бяхме приемаща сцена, не можем ли да кажем, че това е най-хубавият театър, защото преминават трупи от цялата страна. Или е най-добре за всеки театър да е репертоарен?
Приемаща сцена е театър в ограничен състав, дори и технически. Приема само чужди постановки. Де факто, театърът хлопва врати. Това е моето лично мнение, което не съвпада с мнението на министъра, но това е мнението и на всички колеги. Ние сме около 50 театъра в България – музикално-драматични. Сега тия театри, които попадат в този списък, са пет на брой. Има още 3-4 театъра, които са застрашени. За голяма радост – ние не сме от тях. Няма как да попаднем в скоро време в тази графа. Спазва се стриктно финансовата дисциплина в театъра. При добро менажиране няма как да се случи това нещо.
- Какво се случи в театър „Йордан Йовков” през 2015 година?
Ние правим около 5 постановки на година. Работим с гост-режисьори. Изпълнили сме всички финансови и художествени показатели. На плюс сме с около 15 000 лева, които трябва министерството да ни върне, евентуално. Не знам в какъв размер. Пак казвам – ние няма как да попаднем между тези театри.
За тази година вече имаме премиера на Краси Ранков. Предстои и постановка на Стефан Спасов. Това е една хърватска комедия, която ще излезе на 1-ви март.
- Стефан Спасов е този, който постави „Тестостерон” на добричка сцена?
Точно така. Той е млад режисьор. Това ще му е третата или четвъртата постановка. Много добре се справя. Публиката е доволна и колегите са доволни от работата му. По хърватската пиеса ще работим със заглавието „Гастарбайтери”. Става дума за двама емигранти, които искат да се завърнат в родината си, те са в Германия, а действието се развива през 1991 година, по Великден. Ще има добър прием и ще представлява голям интерес за нашата публика. Тази постановка е правена от Коко Азарян преди десетина години в театър „199” с Тодор Колев.
На 1-ви март ще бъде премиерата. Билети вече се продават. Още не са излезли афишите и рекламата, но тя си върви в сайта на театъра. Скоро време и публиката в Добрич ще има възможност да я види на живо.
- Сигурно знаете, че има голям интерес към „Мафия и нежни чувства”? Постановката е на Краси Ранков и той играе в тази пиеса. Кога отново ще имаме възможност да я гледаме?
Ние я играем 3 или 4 пъти в месеца поради неговата заетост. На 23-и ще имаме пак този месец, но мисля, че местата са продадени. Другият месец ще има четири представления на тази пиеса. Препоръчвам да се следят сайта на театъра и афишите за датите. Интересът е голям. И през интернет се продават билетите, и свободно, и на билетния център на театъра.
- Краси Ранков загатна тук в едно интервю за вестник „Глас”, че имате намерение да продължите да работите съвместно, дори нещо по-сериозно – българска класика. Уточнихте ли го вече?
Е, „Мафията” не е несериозна работа. Става дума за българска класика, на която още не сме уточнили името, но имаме идея в нея да поканим и други добруджанци, известни актьори. В един по-мащабен проект, за голяма сцена. Публиката най-вероятно ще може да срещне това заглавие реализирано есента. Преди това ще направим още една постановка за голяма сцена, която ще излезе в края на април, началото на май. С нея ще честваме 70-годишнина на режисьора Костадин Бандутов, който е чест гост на нашия театър.
Постановката е една руска съвременна комедия. Но да спрем до тук. Около 9 човека актьорски състав – четири жени и петима мъже. Няма още разпределение, но средата на другия месец ще започнем работа и по тая пиеса. За пръв път ще се поставя в България. С огромен успех е играна в Москва. Над 30 хил. зрители още в началото са я посетили. Авторът е млад човек. Главен редактор на едно отговорно списание в Москва. Изявява желание да дойде на премиерата. Още сме в проект, но той ще се осъществи. Тези два проекта ще станат достояние на добричката публика.
- Кои са добруджанците, които ще поканите за есенната премиера?
За есенната премиера със сигурност ще участват Краси Ранков и Николай Урумов. Това ще бъдат двамата добруджанци. Известни наши актьори от малкия и от големия екран.
- Някъде прочетох, че спирате „Деца на света”, че предстои последно представление?
Няма такова нещо. Тази изключителна постановка, една от новите пиеси на Стефан Цанев. Този месец имаме едно представление – в началото на март гостуваме в с. Кардам по тяхно желание. Предстои ни турне във Варна и в Русе, Ямбол и Стара Загора. Поради лечението на Радомир Андонов беше прекъсната за около седем месеца. И за това трудно се възстанови пиесата. Но тя е нова пиеса с около десет представления, така че няма такова нещо.
- В административен план има ли нещо ново в Драматичен театър „Йордан Йовков”? Ремонти на зали?
Няма нищо ново. За голямо съжаление, и ремонти засега не се очертават. Театърът не попадна в извънредния план.
- Очакването Ви за средства за ремонт на голямата зала какво стана?
Този проект се провали. Не знам по какви причини. Не влезе в извънредния план и няма да участва в европейските проекти „Региони в растеж 2014 – 2020”, поне засега. На вашите читатели е известно, че с това приключват и европейските проекти. Но ние не сме се отказали. Ще търсим и други пътища. Имахме разговор с кмета. Има някакви малки надежди, но засега са само надежди.
- Публиката се завърна в театрите. Залите не остават празни. И на гостуващи постановки, и на наши. Отчитате ли ръст в посещаемостта през миналата година?
Моето мнение и мнението на някои колеги е, че демографският срив в България оказва влияние. Никак не е голям растежът. Това отчита и нашето министерство. От новата методика на изчисление на бюджетите на театрите, анализите и на Сметната палата показват, че ръстът е много малък, в отделни градове. Демографския срив се отразява на всички и на нашия театър. Като бройка зрители. Като приходи – не, защото вече билетите са малко по-скъпи. С по 2-3 лева, но бяха значително по-ниски. Но в бройката посетители в театрите, поради липсата на хора и на млади хора, намаляване на броя на жителите на тези градове и области, на обектите, в които може да се играе, на неотопляеми зали и т.н. За мен той е незначителен ръст за очакванията, които бяха в нашето министерство и в гилдията. Повечето театри си изкарват плановете с турнета.
Интересът наистина е голям към всички постановки. Играем четири заглавия в момента. Камерна зала е пълна, но тя не е достатъчна. Тя е със 131 места. На цените, на които продаваме, едва си връзваме плана. Приходите не са малко и представленията не са малко, но залата е малка. Едно е да играеш на 500 места, друго е на 131, но намираме начини да се справяме. Гастролираме. В Русе, Стара Загора, Ямбол, София. Правим национални турнета в края на сезона, за да можем да си вържем бюджета.
Нашият театър застана твърдо в културния афиш на града, на областта. За съжаление, тоя срив не е само в град Добрич, той е в цялата област – в Каварна, в Балчик. Отпаднаха обекти като Шабла и Тервел. В Генерал Тошево все още се държим. Малко са общините, в които можем да играем и да има публика. Защото просто този срив е нещо страшно и това е въпрос на държавна политика, не е на местна политика само.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
