Православната църква почита на 7 януари свети Йоан Кръстител - последния старозаветен пророк, кръстителя на Исус Христос. Наречен е още предтеча, защото вървял преди Христос и подготвял хората за неговото рождение.
Според евангелския разказ Йоан Кръстител се родил половин година преди Исус. Той бил син на свещеника Закария и праведната Елисавета, които дълги години се молели и надявали на рожба. Йоан водел аскетичен живот на бреговете на река Йордан и като навършил 30 години, започнал да проповядва и да кръщава. Убит е по заповед на управляващия Галилея Ирод Антипа, а според разказа главата му била поднесена на тепсия на танцьорката Саломе.
Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България. Имен ден днес празнуват над 360 хил. българи, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Жана, Ваньо, Ваня и др. Фамилията Иванов също е най-популярната в страната - тя е носена от над 277 хил. мъже и жени.
Традиция е да се посетят и именниците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритуално къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го напръскват за здраве.
Обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден - Богоявление, вода. Периодът на "мръсните" дни е завършил и всеки обръща поглед напред - към доброто, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
На Ивановден празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Според евангелския разказ Йоан Кръстител се родил половин година преди Исус. Той бил син на свещеника Закария и праведната Елисавета, които дълги години се молели и надявали на рожба. Йоан водел аскетичен живот на бреговете на река Йордан и като навършил 30 години, започнал да проповядва и да кръщава. Убит е по заповед на управляващия Галилея Ирод Антипа, а според разказа главата му била поднесена на тепсия на танцьорката Саломе.
Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България. Имен ден днес празнуват над 360 хил. българи, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Жана, Ваньо, Ваня и др. Фамилията Иванов също е най-популярната в страната - тя е носена от над 277 хил. мъже и жени.
Традиция е да се посетят и именниците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритуално къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го напръскват за здраве.
Обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден - Богоявление, вода. Периодът на "мръсните" дни е завършил и всеки обръща поглед напред - към доброто, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
На Ивановден празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Снимка:kanal3.bg
Източник:Dnevnik.bg