Анализ на състоянието на есенните култури след продължителното засушаване предлата на добруджанци проф.дсн Николай Ценов:
Състоянието на житните култури през пролетта на 2020 година е в критично състояние поради наличие на трайно почвено и въздушно засушаване. Факторите, които оказват съществено негативно внимание върху растежа и развитието на есенниците са две основни групи – метеорологични и технологични. Последователно ще направим анализ на конкретните причини, водещи до настоящата ситуация в региона.
1. Метеорологична обстановка през сезон 2019-2020 г.
1.1. Валежи през 2019 г.
Падналите през 2019 г. валежи в южна Добруджа (фигура 1) са средно 14 литра/м2 на месец по-малко, в сравнение с нормата за региона. Само през месеците април и юни има малко повече дъжд, но количествата (7,7 и 2,4) са в границите на грешката при сравнение. През почти всички месеци без споменатите има между 10 и 30 л/м2 по-малко валежи от обичайното за съответния месец. Относително най-силен е дефицитът през месеците след жътва 2019 на пшеницата. През есента след сеитбата дефицитът е над 50 л/м2 спрямо нормалното за есента (октомври - декември). Това съставлява едва около 40 % (128 л/м2) от сумата на нормалите валежи за период от около 70 г. В крайна сметка количеството на падналите валежи през 2019 г. е около 66 % от нормата за споменатия период от 1953 г. до настоящия момент. Това създаде реална предпоставка за недостиг на влага в почвата и за новата реколта есенници през есенно зимния период 2019-2020 г.
Фигура 1. Разлика в сумата на валежите по месеци през 2019 спрямо климатичната норма (1953-2019 г)
Количеството паднали валежи през зимния период на 2020 г. също е значително по-малко от климатичната норма (фигура 2). През всеки от шестте месеца, без изключение валежите са под нормата, като най-голяма е разликата през месец януари, през който на практика няма валежи. Падналите валежи като сума (145 л/м2), съставляват около 60 % от нормалното за периода (238 л/м2).
Фигура 2. Сума на валежите през есенно зимния период, октомври 2019- март 2020 г, спрямо количеството за дълъг период от около 70 г. (1953-2020 г.)
Получените високите добиви през 2019 г. от слънчогледа (около и над 300 кг/дка) и особено от царевицата (900-1000 кг/дка) предизвикаха изчерпване на влагата в дълбочина на почвата. Последвалите есенни месеци с относително по-малко количество валежи от нормалното създадоха дефицит от влага като количество и като дълбочина в почвата. През зимните месеци тази тенденция на по-малко количество валежи (липса на сняг) се запази и предизвика осезаем недостиг на влага в почвата в края на този период (60 %).
1.2. Температура през 2019 г.
Общата сума от валежи се намалява следствие на значително по-високите температури на въздуха през сезон 2019, които са предпоставка за по-големи загуби от изпарение на влага от нея още преди сеитбата (фигура 3).
Фигура 3. Разлика в средна денонощна температура на въздуха през 2019 спрямо климатичната норма (1953-2019 г).
Общата сума от валежи, която трябва да се акумулира в почвата се намали следствие на необичайно високите температури за есента и зимата. Това създаде предпоставка за загуби на вода от изпарение, допълнително (фигура 4).
Фигура 4. Разлика в средната денонощна температура на въздуха през изминалия есенно зимен сезон 2019-2020 г, спрямо климатичната норма за 1953-2020 г.
През есенните месеци на 2019 г. температурата на въздуха бе с около 3,5 градуса Целзий по-висока от нормалното. Тази тенденция продължи и през първите три месеца на 2020 г., в която средната денонощна температура достига до над 4 градуса Целзий повече обичайното за този период на годината. Особено високи са нивата на температурата през февруари и март (+ 4.8 градуса), което доведе до значителна загуба на количества влага от почвата следствие на изпарения от растенията. Високата температурата през светлата част на денонощието бе предпоставка за активна постоянна вегетация на есенниците през целия този период (фигура 5). През този 6-месечен период сумата от активните температури за вегетация е превишила климатичната норма с 511 градуса (+35 %).
Фигура 5. Разлика между сумата от активните вегетационни температури през есенно зимния сезон (X-III), 2019-2020, спрямо климатичната норма (1953-2020 г), за същия период
Тя доведе до силен растеж и развитие на братята в посевите, дори прекомерно за сезона. Кореновата система изчерпи влагата в повърхностния почвен слой (5-10 см.). През месец април, когато започна развитието (вретенене), растенията усетиха недостига на влага в почвата, значително по-бързо и по-силно, защото се нуждаят от значително повече влага за нормален пролетен растеж. През този период житното растение удвоява изискванията си за вода (от 2 л/м2 до 4 л/м2), при това всеки ден. Голямата гъстота на посевите бе причина голяма част от тях да проявят симптоми на суша в рамките само на 10-14 дни. Това се усети от фермерите при след установяване на трайна пролетна вегетация.
От своя страна тя съвпадна с няколко периода на силни и продължителни като периоди пролетни слани (от минус 6 до минус 10 градуса Целзий), които угнетиха и изсушиха допълнително растенията в посевите. Загубите на влага в почвата бяха засилени и от бурните пролетни ветрове, които предизвикаха допълнително изсушаване (транспирация от листата). След 15 април посевите от пшеница и ечемик пожълтяха и се усети истинският ефект на сушата върху растенията в тях. Ускори се процесът на отмиране на формираните вече братя. Растенията се смалиха, поради тотална липса на достатъчно влага. Междувъзлията се скъсиха силно и растенията спряха на практика осезаемо да растат на височина. Връхните листа посиняха (восъчен налеп) и се усукаха, което е еволюционен механизъм за максимално ограничаване на изпарението с цел оцеляване при силен стрес. Най-младите листа на растенията също започнаха да пожълтяват от върха надолу. Това бе сигнал за блокиране на хранителните вещества в растенията, поради тотална липса на вода в тях. Сланата усили този ефект, който предизвика отмиране допълнително и на част от основните стъбла от растенията в посевите. До скоро сходно изглеждащите житни посеви, започнаха да се различават съществено в пряка зависимост от приложените върху тях подхранване, растителна защита и наличие на слани.
2. Технологични предпоставки за усилване на негативния ефект от сушата
2.1. Посевни норми
През изминалата есен фермерите заложиха масово на по-високи посевни норми, от нормалното без сериозни мотиви за подобен подход. Причината за това отношение към сеитбената норма бе предшестващата зима, когато посевите се разредиха до степен да намалят силно добива зърно. Семената от предимно чуждестранна селекция са по-дребни (в рамките на 30-40 гр. На 1000 семена), което означава използване на сеитбени норми до 21-24 кг/дка. На практика масово се заложиха посеви от сеитбени норми, които се равняват на 750-850 к.с/дка (25-40 % повече), което за пролет 2020 г. се оказа прекалено висока норма. Посевите, създадени от подобни високи сеитбени норми се сгъстиха прекалено и пострадаха по-силно от по-редките. Основно два фактора спомогнаха за прекалената (спрямо сушата) гъстота: високата норма и постоянната вегетация през зимата, в резултат на която посевите братиха през цялото време и формираха значително по-голяма биомаса.
2.2. Торене
Основното торене е най-важното мероприятие за получаване на високи добиви зърно. Като правило у нас то се прави чрез торове от минерален произход. Това е причината органичното вещество в почвата да намалява прогресивно през последните 50 години. У нас съдържанието на хумус в почвата, което е основната храна за всички видове растения е намаляло с 20-30 %, според почвения тип. Липсата на органично вещество вече се усеща, дори от неспециалистите. „Постепенното” увеличаването на дозите на торене вече не дават очакваните резултати, колкото и „интензивни” сортове да използваме, но оскъпяват продукцията. Стресовите за растенията периоди подпомагат това, допълнително. В страната се практикува основно хранене в разновидности, почти равни на броя на стопанствата. Използването на комплексни торове е добро решение поради баланса, който те предизвикват в растежа и развитието на житните култури през есента до зимата.
Подхранването през пролетта е един от най-подценяваните елементи от технологията, не като дози и срокове, а като необходимост за растенията. Храненето на растенията в края на зимния покой се превърна в „рутинно” торене. Малко са фермерите, които успешно нагаждат храненето според състоянието на посевите и конкретната метеорологична обстановка на сезона, което е предпоставка да получават по-високи добиви.
През последните 20-на година течните торове намериха добро приложение при полските култури. Тяхното няколкократно използване е премерено (дози), целесъобразно (разходи) и същевременно има положителен ефект върху добива и качеството на продукцията. По принцип този тип на хранене рядко предизвиква негативни ефекти при стресове (суша или слана), което го прави приложимо.
Част от проблема на стреса в житните посеви тази година е пролетно подхранване, което като цяло не беше съобразено с конкретната метеорологична обстановка. Голяма част от фермерите изчакаха тактически да се случат валежи след което подхраниха посевите, но не намалиха нормата, с надеждата през април да има съществени валежи.
2.3. Сортов състав
Изборът на сорт/ове за отглеждане е бил винаги на дневен ред за всеки фермер. Той е част от отношението му към конкретното място и почвено-климатичните му условията. Основните принципи са обсъждани многократно. За съжаление, когато се случат периоди на благоприятни условия за отглеждане, се притъпява усещането че се случват подобни сезони, за които би трябвало да са подготвени. Основните грешки са били винаги свързани с липсата на обективна (а не търговска) информация за сорта и неговото истинско проявление. „Модата” диктува производството на семена от сортове, даващи 1000-1200 кг/дка, всяка година, но уви това са само илюзии. Ежегодното „оплюване” на българските спрямо чуждестранните сортове пшеница и ечемик и обратно според реалните им резултатите само обърква земеделците. Трезво мислещите стопани проучват внимателно възможностите на сорта и си избират винаги няколко от тях. Масовата грешка, която съпровожда дейността по избор на сорт е че се отглеждат прекалено много площи само с един единствен сорт. Това е предпоставка за голям риск, особено при подобна ситуация. Заслужава ли си риска в един сезон да получиш 100 кг/дка повече от съседните си стопанства, а през следващия сезон добивът ти да е 300 кг/дка по-нисък? Риск печели – риск губи! Затова поне един от сортовете трябва да има толерантност към суша. Продължителността на вегетацията (т.н ранозрелост) на сорта също е огромен фактор за постигане на високи добиви при наличие на стрес.
Забравихме да отглеждаме устойчиви или толерантни на различни болести сортове. Българската селекция при житните има 120 годишна традиция, благодарение на която се създават устойчиви на основните икономически важни болести сортове. Сега пръскаме масово посевите дори когато няма реална заплаха за тях. Това е доста професионално отношение към посевите за храна на трапезата ни, защото се прави по „схема”. Другата илюзия, която бе насадена бавно, но трайно е да не се стремим към високо качество на зърното. С „интензивна” технология (минерално торене 80-100 кг/дка и употреба на фунгициди 3-4 пъти на сезон) всеки сорт става качествен. Да ама не! Сортът трябва да има генетичен потенциал за това, другото е илюзия и само заблуждение.
2.4. Растителна защита с „негативен” ефект
Употребата на хербициди в актуалната за Добруджа ситуация е нож с две остриета. При забавяне на пролетната вегетация (след 25 март) прилагането на хербицид съвпада с протичане на фаза вретенене при житните. От една страна е добре, че съвременните продукти могат да бъдат прилагани до изкласяване, но не и при суша с такъв мащаб. И най-селективния хербицид в случая ще окаже негативен ефект върху растението. Прилагането на хербицид винаги е стрес за растенията, но когато обстановката е нормална не се забелязва външно, въпреки че съществува.
При трайно есенно - зимно засушаване в почвата значение придобиват и хербициди, прилагани в предшественика на житните. През последното десетилетие слънчогледът е масовият предшественик. Посевите му третирани по технологията „ClearField”, на базата на имазамокс (Пулсар, Листего, Маза, Пасат), върху които е заложена пшеница вероятно също имат негативен ефект върху културата, поради липсата на достатъчно влага в почвата за тяхното дезактивиране. Слабите и редки превалявания до 8-12 л/м2, при активна вегетация, на практика активират хербицида в повърхностния почвен слой. Тази пролет житните култури има много плитка коренова система точно до 10-12 см дълбочина, там където имозамоксът се реактивира. Част от петната с много пострадали (загиващи) растения в посевите се дължи на предозиране при пръскане, особено по наклоните или в ниските места на парцелите. Точно там, където смятаме, че сланата е основна причина. Тя само е засилила допълнително стреса в тези места.
Приложението на фунгициди, особено в коктейл с хербициди, които масово се практикуват също би могло при дадени условия да предизвика опърляне и прегаряне на част от листата. Негативния ефект на подобни смеси може да бъде допълнително засилен от прибавяне на листни торове с неорганичен произход. Трябва да се запомни, че при стрес (суша или студ) положителен ефект върху растенията имат ЕДИНСТВЕНО ОРГАНИЧНИ торове, приложени през листата.
2.5. Приложение на растителни продукти
Такъв продукт за подобни ситуации, който съдържа ЕДИНСТВЕНО растителни субстанции се нарича ТРЕЙНЕР. Той е напълно подходящ за всички земеделски култури, без изключение. Неговата сила се заключава в наличие на органичен азот и полипептиди (съставени от всички известни 20 аминокиселини). ТРАЙНЕР има силен положителен ефект върху два съществени процеса в растението – растеж и развитие. Веществата в него са храна за растеж и растежни регулатори за развитие, дори и при различни степени на стрес. Растенията възприемат тези вещества за свои, защото са живи, активни, лесно подвижни и напълно органични. ТРАЙНЕР има удивителна способност да регулира нормалното протичане на критични фази от развитието на житните (вретенене, цъфтеж, наливане на зърното). Наличието в него на витамини, хормони, минерали в усвояема форма е мощен инструмент за положителен ефект върху най-важните процеси на метаболизъм –фотосинтеза, синтез на белтъци, на въглехидрати, на органични киселини, на нуклеинови киселини и др., всички до един пряко свързани със доброто състоянието на растението през целия му жизнен цикъл.
Растителните вещества в него, помагат много на растението бързо да преодолее стреса след приложението на отрови върху него (хербициди, фунгициди). ТРЕЙНЕР усилва положителния ефект при торене с течни азотни торове (UAN), като усилва здравния статус на растенията в посева.
2.6. Приложение на ТРЕЙНЕР в конкретната обстановка на суша в Добруджа
1. Третиране на пострадалите посеви от суша с доза 200-300 мл/дка. Това да се извърши възможно най-скоро след преваляване в началото на месец май, 2020 г. Паднали валежи под 3о л/дка ще помогнат на растенията в посевите, но няма да спрат загубите на добив, защото са недостатъчни. Това важи особено за процесите на цъфтеж и наливане на зърното, в които нуждата от вода в растенията е най-голяма. Като дял тя съставлява около 40 % от количество, необходимо за цялата вегетацията. Поради тази причина ТРЕЙРЕР трябва да бъде приложен непосредствено след дъжда, за да има възможно най-силен ефект. По преценка е възможно да се приложи заедно с някои от фунгицидните третирания след цъфтеж.
2. В случай, че до изкласяване на посевите няма съществени превалявания (над 20-30 л/дка), посевите имат нужда от ТРЕЙНЕР (200-300 мл/дка), веднага след цъфтеж. В подобна ситуация това е единственото разумно действие, което може да спаси част от заложения потенциал на добива зърно през вретенене, до момент на евентуални валежи през май.
3. Препоръчва се повторно третиране с ТРАЙНЕР на посевите, които веднаж вече са напръскани в края на март, или през април и се прецени, че има валежи, но те са недостатъчни. Това важи особено за сортовете, които са назад в развитието си (изкласяват по-късно).
4. Преценката за третиране с ТРАЙНЕР е свързана с актуалното състояние на растенията в посевите. Според степента на засушаването им те биха могли да бъдат разделени на две групи:
Първа- растенията са загубили почти изцяло братята си и част от основните стъбла (снимка 1). Сушата е покосила много биомаса и посевите са разредени силно. При тази група, в случай че фермерът реши да третира дозата на ТРАЙНЕР трябва да бъде завишена на 300 мл/дка
Втора- растенията са успели да пораснат и са запазили голяма част от основните стъбла и част от братята. (снимка 2). Подобни посеви имат все още способност да „запазят” по-голяма част от предварително заложения добив (братене) и трябва да бъдат подпомогнати от ТРАЙНЕР. Дозата на приложение е 200-250 мл/дка., самостоятелно или заедно с фунгицид.
5. При посеви, които се доближават до състояние на втора група, но се забавят в изкласяването (защото са късни) дозата може също да бъде повишена на 250 мл/дка.
Снимка 1
.PNG)
.PNG)
Снимка 2
ИЗВОДИ И ПОУКИ
В заключение трябва да се запомнят няколко важни поуки, които вероятно ще ни бъдат от полза и занапред. Земеделието е завод на открито и добивите са подвластни на природните условия на сезона. Въпреки това можем да избегнем или да смекчим загубите си ако спазваме правилата за гъстота на сеитба, направим правилна сортова структура и храним растенията умерено и съобразено с конкретната метеорологична обстановка.
Анализът на данните за климата на Добруджа сочат, че през последните 20 г. количеството на валежите е намаляло с около 40 л/м2 годишно, а температурата на въздуха се е покачила на годишна база, средно с 1.2 градуса Целзий, спрямо това от преди 60 г. Както видяхме през зимата на 2020 г температурата е с цели почти 5 градуса по-висока.
Това е причина да бъдем предвидливи и да изберем за основното торене твърди органичните торове Освен, че хранят директно растенията, те подпомагат почвата да задържа по-успешно и по-продължително влагата и съхраняват полезната микрофлора, която храни корените. Имат изключително ползотворно и продължително влияние на следващата култура в сеитбооборота. През последните две пролети (2019 и 2020 г.) най-добрите посеви с житни, предшествениците на които са торени с тези торове през предшестващата година, ясно се очертаха на фона на останалите. Органичните торовете като СОНАР, ИТАЛПОЛИНА И ГУАНИТО освен че са храна, смекчават силно негативното влияние на недостига на влага в почвата, като спомагат активно за развитие на по-мощна коренова система, дори при дефицит на влага в почвата.
Течните органичните торове, като ТРАЙНЕР, СКУДО, МИР МИКРО и др. подобни, които до сега се използваха за „корекция” чрез листно третиране трябва да влязат като част от технологията на полските култури, както вече се е случило при зеленчуците и плодовете. Субстанциите в тях са изцяло растителни и никога не проявяват негативен за растенията ефект, противно на всеобщото мнение на част от фермерите. Точно обратното, те са мощен инструмент, който трябва да бъде използван за постигане на трайно високи добиви с ниски разходи на декар. Особено рационално е използването на всички растителни (органични торове) заедно в технологията на пшеница, слънчоглед царевица, рапица и др. култури. Няколко кратното в годините използване на двете групи торове ще осигури на фермера предимство чрез намаляване до минимум приложението на минерални торове, (до 15-20 кг/дка азот). Те съдържат основните макроелементи (NPK) в отлична за растенията пропорция. Този подход ще има силно благоприятно въздействие върху процесите за възстановяване на хумуса, веществото в почвата което храни всички растения на полето. Не случайно част от по-иновационно настроените фермерите се насочиха към прилагане на технологиите “Straptill” “ Notill”, основният замисъл на които е чрез запазване на растителните остатъци (хумус) и влага в почвата да бъдат увеличени трайно добивите.
Състоянието на житните култури през пролетта на 2020 година е в критично състояние поради наличие на трайно почвено и въздушно засушаване. Факторите, които оказват съществено негативно внимание върху растежа и развитието на есенниците са две основни групи – метеорологични и технологични. Последователно ще направим анализ на конкретните причини, водещи до настоящата ситуация в региона.
1. Метеорологична обстановка през сезон 2019-2020 г.
1.1. Валежи през 2019 г.
Падналите през 2019 г. валежи в южна Добруджа (фигура 1) са средно 14 литра/м2 на месец по-малко, в сравнение с нормата за региона. Само през месеците април и юни има малко повече дъжд, но количествата (7,7 и 2,4) са в границите на грешката при сравнение. През почти всички месеци без споменатите има между 10 и 30 л/м2 по-малко валежи от обичайното за съответния месец. Относително най-силен е дефицитът през месеците след жътва 2019 на пшеницата. През есента след сеитбата дефицитът е над 50 л/м2 спрямо нормалното за есента (октомври - декември). Това съставлява едва около 40 % (128 л/м2) от сумата на нормалите валежи за период от около 70 г. В крайна сметка количеството на падналите валежи през 2019 г. е около 66 % от нормата за споменатия период от 1953 г. до настоящия момент. Това създаде реална предпоставка за недостиг на влага в почвата и за новата реколта есенници през есенно зимния период 2019-2020 г.
Фигура 1. Разлика в сумата на валежите по месеци през 2019 спрямо климатичната норма (1953-2019 г)
Количеството паднали валежи през зимния период на 2020 г. също е значително по-малко от климатичната норма (фигура 2). През всеки от шестте месеца, без изключение валежите са под нормата, като най-голяма е разликата през месец януари, през който на практика няма валежи. Падналите валежи като сума (145 л/м2), съставляват около 60 % от нормалното за периода (238 л/м2).
Фигура 2. Сума на валежите през есенно зимния период, октомври 2019- март 2020 г, спрямо количеството за дълъг период от около 70 г. (1953-2020 г.)
Получените високите добиви през 2019 г. от слънчогледа (около и над 300 кг/дка) и особено от царевицата (900-1000 кг/дка) предизвикаха изчерпване на влагата в дълбочина на почвата. Последвалите есенни месеци с относително по-малко количество валежи от нормалното създадоха дефицит от влага като количество и като дълбочина в почвата. През зимните месеци тази тенденция на по-малко количество валежи (липса на сняг) се запази и предизвика осезаем недостиг на влага в почвата в края на този период (60 %).
1.2. Температура през 2019 г.
Общата сума от валежи се намалява следствие на значително по-високите температури на въздуха през сезон 2019, които са предпоставка за по-големи загуби от изпарение на влага от нея още преди сеитбата (фигура 3).
Фигура 3. Разлика в средна денонощна температура на въздуха през 2019 спрямо климатичната норма (1953-2019 г).
Общата сума от валежи, която трябва да се акумулира в почвата се намали следствие на необичайно високите температури за есента и зимата. Това създаде предпоставка за загуби на вода от изпарение, допълнително (фигура 4).
Фигура 4. Разлика в средната денонощна температура на въздуха през изминалия есенно зимен сезон 2019-2020 г, спрямо климатичната норма за 1953-2020 г.
През есенните месеци на 2019 г. температурата на въздуха бе с около 3,5 градуса Целзий по-висока от нормалното. Тази тенденция продължи и през първите три месеца на 2020 г., в която средната денонощна температура достига до над 4 градуса Целзий повече обичайното за този период на годината. Особено високи са нивата на температурата през февруари и март (+ 4.8 градуса), което доведе до значителна загуба на количества влага от почвата следствие на изпарения от растенията. Високата температурата през светлата част на денонощието бе предпоставка за активна постоянна вегетация на есенниците през целия този период (фигура 5). През този 6-месечен период сумата от активните температури за вегетация е превишила климатичната норма с 511 градуса (+35 %).
Фигура 5. Разлика между сумата от активните вегетационни температури през есенно зимния сезон (X-III), 2019-2020, спрямо климатичната норма (1953-2020 г), за същия период
Тя доведе до силен растеж и развитие на братята в посевите, дори прекомерно за сезона. Кореновата система изчерпи влагата в повърхностния почвен слой (5-10 см.). През месец април, когато започна развитието (вретенене), растенията усетиха недостига на влага в почвата, значително по-бързо и по-силно, защото се нуждаят от значително повече влага за нормален пролетен растеж. През този период житното растение удвоява изискванията си за вода (от 2 л/м2 до 4 л/м2), при това всеки ден. Голямата гъстота на посевите бе причина голяма част от тях да проявят симптоми на суша в рамките само на 10-14 дни. Това се усети от фермерите при след установяване на трайна пролетна вегетация.
От своя страна тя съвпадна с няколко периода на силни и продължителни като периоди пролетни слани (от минус 6 до минус 10 градуса Целзий), които угнетиха и изсушиха допълнително растенията в посевите. Загубите на влага в почвата бяха засилени и от бурните пролетни ветрове, които предизвикаха допълнително изсушаване (транспирация от листата). След 15 април посевите от пшеница и ечемик пожълтяха и се усети истинският ефект на сушата върху растенията в тях. Ускори се процесът на отмиране на формираните вече братя. Растенията се смалиха, поради тотална липса на достатъчно влага. Междувъзлията се скъсиха силно и растенията спряха на практика осезаемо да растат на височина. Връхните листа посиняха (восъчен налеп) и се усукаха, което е еволюционен механизъм за максимално ограничаване на изпарението с цел оцеляване при силен стрес. Най-младите листа на растенията също започнаха да пожълтяват от върха надолу. Това бе сигнал за блокиране на хранителните вещества в растенията, поради тотална липса на вода в тях. Сланата усили този ефект, който предизвика отмиране допълнително и на част от основните стъбла от растенията в посевите. До скоро сходно изглеждащите житни посеви, започнаха да се различават съществено в пряка зависимост от приложените върху тях подхранване, растителна защита и наличие на слани.
2. Технологични предпоставки за усилване на негативния ефект от сушата
2.1. Посевни норми
През изминалата есен фермерите заложиха масово на по-високи посевни норми, от нормалното без сериозни мотиви за подобен подход. Причината за това отношение към сеитбената норма бе предшестващата зима, когато посевите се разредиха до степен да намалят силно добива зърно. Семената от предимно чуждестранна селекция са по-дребни (в рамките на 30-40 гр. На 1000 семена), което означава използване на сеитбени норми до 21-24 кг/дка. На практика масово се заложиха посеви от сеитбени норми, които се равняват на 750-850 к.с/дка (25-40 % повече), което за пролет 2020 г. се оказа прекалено висока норма. Посевите, създадени от подобни високи сеитбени норми се сгъстиха прекалено и пострадаха по-силно от по-редките. Основно два фактора спомогнаха за прекалената (спрямо сушата) гъстота: високата норма и постоянната вегетация през зимата, в резултат на която посевите братиха през цялото време и формираха значително по-голяма биомаса.
2.2. Торене
Основното торене е най-важното мероприятие за получаване на високи добиви зърно. Като правило у нас то се прави чрез торове от минерален произход. Това е причината органичното вещество в почвата да намалява прогресивно през последните 50 години. У нас съдържанието на хумус в почвата, което е основната храна за всички видове растения е намаляло с 20-30 %, според почвения тип. Липсата на органично вещество вече се усеща, дори от неспециалистите. „Постепенното” увеличаването на дозите на торене вече не дават очакваните резултати, колкото и „интензивни” сортове да използваме, но оскъпяват продукцията. Стресовите за растенията периоди подпомагат това, допълнително. В страната се практикува основно хранене в разновидности, почти равни на броя на стопанствата. Използването на комплексни торове е добро решение поради баланса, който те предизвикват в растежа и развитието на житните култури през есента до зимата.
Подхранването през пролетта е един от най-подценяваните елементи от технологията, не като дози и срокове, а като необходимост за растенията. Храненето на растенията в края на зимния покой се превърна в „рутинно” торене. Малко са фермерите, които успешно нагаждат храненето според състоянието на посевите и конкретната метеорологична обстановка на сезона, което е предпоставка да получават по-високи добиви.
През последните 20-на година течните торове намериха добро приложение при полските култури. Тяхното няколкократно използване е премерено (дози), целесъобразно (разходи) и същевременно има положителен ефект върху добива и качеството на продукцията. По принцип този тип на хранене рядко предизвиква негативни ефекти при стресове (суша или слана), което го прави приложимо.
Част от проблема на стреса в житните посеви тази година е пролетно подхранване, което като цяло не беше съобразено с конкретната метеорологична обстановка. Голяма част от фермерите изчакаха тактически да се случат валежи след което подхраниха посевите, но не намалиха нормата, с надеждата през април да има съществени валежи.
2.3. Сортов състав
Изборът на сорт/ове за отглеждане е бил винаги на дневен ред за всеки фермер. Той е част от отношението му към конкретното място и почвено-климатичните му условията. Основните принципи са обсъждани многократно. За съжаление, когато се случат периоди на благоприятни условия за отглеждане, се притъпява усещането че се случват подобни сезони, за които би трябвало да са подготвени. Основните грешки са били винаги свързани с липсата на обективна (а не търговска) информация за сорта и неговото истинско проявление. „Модата” диктува производството на семена от сортове, даващи 1000-1200 кг/дка, всяка година, но уви това са само илюзии. Ежегодното „оплюване” на българските спрямо чуждестранните сортове пшеница и ечемик и обратно според реалните им резултатите само обърква земеделците. Трезво мислещите стопани проучват внимателно възможностите на сорта и си избират винаги няколко от тях. Масовата грешка, която съпровожда дейността по избор на сорт е че се отглеждат прекалено много площи само с един единствен сорт. Това е предпоставка за голям риск, особено при подобна ситуация. Заслужава ли си риска в един сезон да получиш 100 кг/дка повече от съседните си стопанства, а през следващия сезон добивът ти да е 300 кг/дка по-нисък? Риск печели – риск губи! Затова поне един от сортовете трябва да има толерантност към суша. Продължителността на вегетацията (т.н ранозрелост) на сорта също е огромен фактор за постигане на високи добиви при наличие на стрес.
Забравихме да отглеждаме устойчиви или толерантни на различни болести сортове. Българската селекция при житните има 120 годишна традиция, благодарение на която се създават устойчиви на основните икономически важни болести сортове. Сега пръскаме масово посевите дори когато няма реална заплаха за тях. Това е доста професионално отношение към посевите за храна на трапезата ни, защото се прави по „схема”. Другата илюзия, която бе насадена бавно, но трайно е да не се стремим към високо качество на зърното. С „интензивна” технология (минерално торене 80-100 кг/дка и употреба на фунгициди 3-4 пъти на сезон) всеки сорт става качествен. Да ама не! Сортът трябва да има генетичен потенциал за това, другото е илюзия и само заблуждение.
2.4. Растителна защита с „негативен” ефект
Употребата на хербициди в актуалната за Добруджа ситуация е нож с две остриета. При забавяне на пролетната вегетация (след 25 март) прилагането на хербицид съвпада с протичане на фаза вретенене при житните. От една страна е добре, че съвременните продукти могат да бъдат прилагани до изкласяване, но не и при суша с такъв мащаб. И най-селективния хербицид в случая ще окаже негативен ефект върху растението. Прилагането на хербицид винаги е стрес за растенията, но когато обстановката е нормална не се забелязва външно, въпреки че съществува.
При трайно есенно - зимно засушаване в почвата значение придобиват и хербициди, прилагани в предшественика на житните. През последното десетилетие слънчогледът е масовият предшественик. Посевите му третирани по технологията „ClearField”, на базата на имазамокс (Пулсар, Листего, Маза, Пасат), върху които е заложена пшеница вероятно също имат негативен ефект върху културата, поради липсата на достатъчно влага в почвата за тяхното дезактивиране. Слабите и редки превалявания до 8-12 л/м2, при активна вегетация, на практика активират хербицида в повърхностния почвен слой. Тази пролет житните култури има много плитка коренова система точно до 10-12 см дълбочина, там където имозамоксът се реактивира. Част от петната с много пострадали (загиващи) растения в посевите се дължи на предозиране при пръскане, особено по наклоните или в ниските места на парцелите. Точно там, където смятаме, че сланата е основна причина. Тя само е засилила допълнително стреса в тези места.
Приложението на фунгициди, особено в коктейл с хербициди, които масово се практикуват също би могло при дадени условия да предизвика опърляне и прегаряне на част от листата. Негативния ефект на подобни смеси може да бъде допълнително засилен от прибавяне на листни торове с неорганичен произход. Трябва да се запомни, че при стрес (суша или студ) положителен ефект върху растенията имат ЕДИНСТВЕНО ОРГАНИЧНИ торове, приложени през листата.
2.5. Приложение на растителни продукти
Такъв продукт за подобни ситуации, който съдържа ЕДИНСТВЕНО растителни субстанции се нарича ТРЕЙНЕР. Той е напълно подходящ за всички земеделски култури, без изключение. Неговата сила се заключава в наличие на органичен азот и полипептиди (съставени от всички известни 20 аминокиселини). ТРАЙНЕР има силен положителен ефект върху два съществени процеса в растението – растеж и развитие. Веществата в него са храна за растеж и растежни регулатори за развитие, дори и при различни степени на стрес. Растенията възприемат тези вещества за свои, защото са живи, активни, лесно подвижни и напълно органични. ТРАЙНЕР има удивителна способност да регулира нормалното протичане на критични фази от развитието на житните (вретенене, цъфтеж, наливане на зърното). Наличието в него на витамини, хормони, минерали в усвояема форма е мощен инструмент за положителен ефект върху най-важните процеси на метаболизъм –фотосинтеза, синтез на белтъци, на въглехидрати, на органични киселини, на нуклеинови киселини и др., всички до един пряко свързани със доброто състоянието на растението през целия му жизнен цикъл.
Растителните вещества в него, помагат много на растението бързо да преодолее стреса след приложението на отрови върху него (хербициди, фунгициди). ТРЕЙНЕР усилва положителния ефект при торене с течни азотни торове (UAN), като усилва здравния статус на растенията в посева.
2.6. Приложение на ТРЕЙНЕР в конкретната обстановка на суша в Добруджа
1. Третиране на пострадалите посеви от суша с доза 200-300 мл/дка. Това да се извърши възможно най-скоро след преваляване в началото на месец май, 2020 г. Паднали валежи под 3о л/дка ще помогнат на растенията в посевите, но няма да спрат загубите на добив, защото са недостатъчни. Това важи особено за процесите на цъфтеж и наливане на зърното, в които нуждата от вода в растенията е най-голяма. Като дял тя съставлява около 40 % от количество, необходимо за цялата вегетацията. Поради тази причина ТРЕЙРЕР трябва да бъде приложен непосредствено след дъжда, за да има възможно най-силен ефект. По преценка е възможно да се приложи заедно с някои от фунгицидните третирания след цъфтеж.
2. В случай, че до изкласяване на посевите няма съществени превалявания (над 20-30 л/дка), посевите имат нужда от ТРЕЙНЕР (200-300 мл/дка), веднага след цъфтеж. В подобна ситуация това е единственото разумно действие, което може да спаси част от заложения потенциал на добива зърно през вретенене, до момент на евентуални валежи през май.
3. Препоръчва се повторно третиране с ТРАЙНЕР на посевите, които веднаж вече са напръскани в края на март, или през април и се прецени, че има валежи, но те са недостатъчни. Това важи особено за сортовете, които са назад в развитието си (изкласяват по-късно).
4. Преценката за третиране с ТРАЙНЕР е свързана с актуалното състояние на растенията в посевите. Според степента на засушаването им те биха могли да бъдат разделени на две групи:
Първа- растенията са загубили почти изцяло братята си и част от основните стъбла (снимка 1). Сушата е покосила много биомаса и посевите са разредени силно. При тази група, в случай че фермерът реши да третира дозата на ТРАЙНЕР трябва да бъде завишена на 300 мл/дка
Втора- растенията са успели да пораснат и са запазили голяма част от основните стъбла и част от братята. (снимка 2). Подобни посеви имат все още способност да „запазят” по-голяма част от предварително заложения добив (братене) и трябва да бъдат подпомогнати от ТРАЙНЕР. Дозата на приложение е 200-250 мл/дка., самостоятелно или заедно с фунгицид.
5. При посеви, които се доближават до състояние на втора група, но се забавят в изкласяването (защото са късни) дозата може също да бъде повишена на 250 мл/дка.
Снимка 1
Снимка 2
ИЗВОДИ И ПОУКИ
В заключение трябва да се запомнят няколко важни поуки, които вероятно ще ни бъдат от полза и занапред. Земеделието е завод на открито и добивите са подвластни на природните условия на сезона. Въпреки това можем да избегнем или да смекчим загубите си ако спазваме правилата за гъстота на сеитба, направим правилна сортова структура и храним растенията умерено и съобразено с конкретната метеорологична обстановка.
Анализът на данните за климата на Добруджа сочат, че през последните 20 г. количеството на валежите е намаляло с около 40 л/м2 годишно, а температурата на въздуха се е покачила на годишна база, средно с 1.2 градуса Целзий, спрямо това от преди 60 г. Както видяхме през зимата на 2020 г температурата е с цели почти 5 градуса по-висока.
Това е причина да бъдем предвидливи и да изберем за основното торене твърди органичните торове Освен, че хранят директно растенията, те подпомагат почвата да задържа по-успешно и по-продължително влагата и съхраняват полезната микрофлора, която храни корените. Имат изключително ползотворно и продължително влияние на следващата култура в сеитбооборота. През последните две пролети (2019 и 2020 г.) най-добрите посеви с житни, предшествениците на които са торени с тези торове през предшестващата година, ясно се очертаха на фона на останалите. Органичните торовете като СОНАР, ИТАЛПОЛИНА И ГУАНИТО освен че са храна, смекчават силно негативното влияние на недостига на влага в почвата, като спомагат активно за развитие на по-мощна коренова система, дори при дефицит на влага в почвата.
Течните органичните торове, като ТРАЙНЕР, СКУДО, МИР МИКРО и др. подобни, които до сега се използваха за „корекция” чрез листно третиране трябва да влязат като част от технологията на полските култури, както вече се е случило при зеленчуците и плодовете. Субстанциите в тях са изцяло растителни и никога не проявяват негативен за растенията ефект, противно на всеобщото мнение на част от фермерите. Точно обратното, те са мощен инструмент, който трябва да бъде използван за постигане на трайно високи добиви с ниски разходи на декар. Особено рационално е използването на всички растителни (органични торове) заедно в технологията на пшеница, слънчоглед царевица, рапица и др. култури. Няколко кратното в годините използване на двете групи торове ще осигури на фермера предимство чрез намаляване до минимум приложението на минерални торове, (до 15-20 кг/дка азот). Те съдържат основните макроелементи (NPK) в отлична за растенията пропорция. Този подход ще има силно благоприятно въздействие върху процесите за възстановяване на хумуса, веществото в почвата което храни всички растения на полето. Не случайно част от по-иновационно настроените фермерите се насочиха към прилагане на технологиите “Straptill” “ Notill”, основният замисъл на които е чрез запазване на растителните остатъци (хумус) и влага в почвата да бъдат увеличени трайно добивите.
Коментирайте
1 USD = 1.81448 BGN
1 GBP = 2.27277 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
