- Г-жо Вълчева, песен ли бяха тези 75 житейски и 55 творчески години?
Първите 20 бяха детските ми години и не ги броя, макар че пея от много малка. Но тези 55 години на сцената бяха години на хвърчила и на колела. Песен и музика.
- Можем ли да кажем, че Вие сте човек, осъществил житейската си мечта? Не са много хората, които през целия си живот работят и се занимават с това, което обичат...
Още от малка, когато за първи път чух Ансамбъла на националното радио „София”, а след това и „Мистерията на българските гласове”, това се превърна в моята голяма мечта, която, да си призная, не съм мислила, че може да се осъществи. Но започнах турнетата с „Концертна дирекция” и всички ми казваха, че мястото ми не е там – да пътувам, а в Ансамбъла за народни песни и танци към радиото и телевизията. Не бях много уверена, че ще ме приемат, казвах си: „Кой знае какви гласове има там, точно на мен ли ще се спрат?”. И действително, когато се явих, бяхме 57 жени за едно място – за първи сопран, най-високият глас. И когато дойде моят ред, имаше още 10 жени след мен. Когато запях, те си казаха, че няма смисъл изобщо да излизат на сцената. Конкурсът беше три дни. Но от първия ден всички бяха категорични, че аз ще бъда избрана. И така мечтата ми започна да се осъществява. Първите три месеца обаче работих без заплата, имах пари само за един геврек и по 2 стотинки за трамвая. Но след това ме назначиха направо „Първа хорова категория”, след това и „Първа солистична категория”. Дадоха ми заплатата за първите три месеца и събрах целия ансамбъл на една голяма трапеза. Плаках от радост, че моята мечта се осъществи. След това повече от 20 години бях част от този ансамбъл, от „Мистерията на българските гласове”, където изпяхме най-хубавите български песни и работихме с най-великите наши композитори – Коста Колев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Анастас Наумов, Николай Кауфман.
- Имаше ли пред Вас някаква друга алтернатива, друг път, по който да тръгнете?
Не. Това беше моята мечта, това беше моят път, който аз избрах. Вървях колкото можех, смело и напред. И винаги съм си казвала: „Имам още да вървя, имам още да търся, не мога да спра”. И до ден днешен не съм спряла и мисля, че все още мога, не мисля да спирам скоро.
- Гласът Ви е дарба от Бога. Как успявахте да го съхраните през годините?
Глас от Бога, глас от Добруджа. Добруджа е голяма, това е моята земя, мила ми е, свидна ми е, макар че има един човек, който каза преди време, че аз не съм добруджанка. Тук съм родена, вървях по пътеките на Добруджа, сред житата и винаги ще си остана добруджанка.
Колкото до гласа, аз и друг път съм споделяла, че рецептата ми е сънят. Много е важно да се наспя. Разбира се, трябва и да знаеш как да работиш с гласа си.
Обичам да пея, няма значение дали е пред един човек на улицата, или пред пълна зала с публика. Песента ми винаги тръгва от петите, минава през сърцето и я подарявам на хората.
- Ваши колежки певици Ви определят като „ненаситна на песни” – можете да пеете по цял ден...
Така е (смее се). Навремето с ансамбъла като тръгнем на път, не спирах да пея в автобуса. Обичах да сядам до покойния вече гайдар Костадин Варимезов, много обичам гайда, това е любимият ми инструмент. И през целия път пеех. Сигурно на колегите им е омръзвало, но аз съм си такава. Даже на сцена не излизах, ако ми кажеха: „Ще изпееш един куплет от бавна песен и два куплета от бърза”. Или ще изпея цялата песен, или изобщо няма да излизам на сцената. Ако ще и пет куплета да е бавната песен, десет да е, ще я изпея цялата.
- Имате стотици песни и знам, че е трудно да определите коя Ви е най-любима. Но все пак - коя песен чувствате като своя емблема?
Във всяка песен съм вложила по нещо свое – и в самата музика, и в текста. Всички песни са мои рожби, всички са ми свидни, много си ги обичам.
И все пак сред най-емблематичните ми песни са „Засвирил Божил с кавали”, която е от първите ми песни, първите записи. Също така „Ела, любе, довечера”, „Мъри Димитро льо, мъри малка моме”, която слушам и сега, обаче мога да кажа, че е „заминала”. „Барем се ерген, мамо, находих”, „Я изгрей, изгрей ти ясно слънце”, която беше хит дълги, дълги години. Не минаваше сватба без тази песен. Много са, не мога да ги изброя.
- Кои са музикантите и изобщо изпълнителите, с които сте работили най-добре през годините?
На първо място поставям оркестър „Бисери”, с които работих дълги години, а и все още продължаваме да работим. С Живко Желев нямаме намерение да спираме да творим.
Много съм пътувала и с формация „Лозница” – оркестъра на националното радио.
Работила съм и с оркестъра на Ансамбъл „Добруджа”. Пяла съм с Конушенската група, с „Канарите”. Но никой друг състав не може да пресъздаде нашенската, автентичната, чистата добруджанска музика, затова и „Бисери” ще останат завинаги в сърцето ми.
- Вие сте човек, който не може да стои без работа. Не можете без песента. Работите ли в момента с млади изпълнители? Можем ли да очакваме Ваш достоен наследник?
Разплаквам се, когато видя талантливо и даровито дете. Когато чуя „Роди се новата Калинка Вълчева”. Навремето така са казвали и за мен - „Роди се новата Вълкана Стоянова”.
Може би, сте чували това момиче – Петя Панева, макар че аз не съм работила с нея. Неин педагог е Павлинка Тодорова – майката на Елица Тодорова, но тя идва от време на време при мен, за да вземе някоя песен. Има и още едно момиче – Мария Стефанова, също така и Донко Марков, всички са от Варна. Но пеят великолепно моите песни и аз много им се радвам. Щастлива съм, че ще оставя нещо след себе си.
Голямата ми дъщеря Румяна е наследила моя глас. Можеше да продължи по моя път и да стане голяма певица, но така се разви животът, че нямаше кой да и помогне като млада, за да продължи.
Малката ми дъщеря – Магдалена, също пее прекрасно, но неведнъж ми е споделяла: „Майко, ако аз не мога да пея като Калинка Вълчева, въобще няма да се захващам. Не искам хората да казват, че дъщерята на Калинка Вълчева не може да пее като нея. Или трябва да бъда по-добра, или въобще да не запявам”.
Внуците ми Елисия и Даниел също са много талантливи. Учат в училището по изкуствата „Св. Климент Охридски”, участват в театрални постановки, водят концертни програми и имат мечти да станат големи артисти.
Голямата ми надежда е свързана и с правнучката ми Кръстин, която е в Кипър. Но очаквам да наследи моя глас. Има талант, пее чудесно и отсега е категорична, че ще бъде новата Калинка Вълчева.
- През житейския и творческия път до момента сте постигнали толкова много, че е трудно да изброим всичко. Все пак има ли нещо, за което все още мечтаете?
На първо място искам Бог да запази всичко, което ми е дал, още години. Искам близките ми да са здрави и щастливи. Моля се всички хора да бъдат щастливи. Да дойде най-после време, в което хората да бъдат спокойни, да се радват на живота.
Първите 20 бяха детските ми години и не ги броя, макар че пея от много малка. Но тези 55 години на сцената бяха години на хвърчила и на колела. Песен и музика.
- Можем ли да кажем, че Вие сте човек, осъществил житейската си мечта? Не са много хората, които през целия си живот работят и се занимават с това, което обичат...
Още от малка, когато за първи път чух Ансамбъла на националното радио „София”, а след това и „Мистерията на българските гласове”, това се превърна в моята голяма мечта, която, да си призная, не съм мислила, че може да се осъществи. Но започнах турнетата с „Концертна дирекция” и всички ми казваха, че мястото ми не е там – да пътувам, а в Ансамбъла за народни песни и танци към радиото и телевизията. Не бях много уверена, че ще ме приемат, казвах си: „Кой знае какви гласове има там, точно на мен ли ще се спрат?”. И действително, когато се явих, бяхме 57 жени за едно място – за първи сопран, най-високият глас. И когато дойде моят ред, имаше още 10 жени след мен. Когато запях, те си казаха, че няма смисъл изобщо да излизат на сцената. Конкурсът беше три дни. Но от първия ден всички бяха категорични, че аз ще бъда избрана. И така мечтата ми започна да се осъществява. Първите три месеца обаче работих без заплата, имах пари само за един геврек и по 2 стотинки за трамвая. Но след това ме назначиха направо „Първа хорова категория”, след това и „Първа солистична категория”. Дадоха ми заплатата за първите три месеца и събрах целия ансамбъл на една голяма трапеза. Плаках от радост, че моята мечта се осъществи. След това повече от 20 години бях част от този ансамбъл, от „Мистерията на българските гласове”, където изпяхме най-хубавите български песни и работихме с най-великите наши композитори – Коста Колев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Анастас Наумов, Николай Кауфман.
- Имаше ли пред Вас някаква друга алтернатива, друг път, по който да тръгнете?
Не. Това беше моята мечта, това беше моят път, който аз избрах. Вървях колкото можех, смело и напред. И винаги съм си казвала: „Имам още да вървя, имам още да търся, не мога да спра”. И до ден днешен не съм спряла и мисля, че все още мога, не мисля да спирам скоро.
- Гласът Ви е дарба от Бога. Как успявахте да го съхраните през годините?
Глас от Бога, глас от Добруджа. Добруджа е голяма, това е моята земя, мила ми е, свидна ми е, макар че има един човек, който каза преди време, че аз не съм добруджанка. Тук съм родена, вървях по пътеките на Добруджа, сред житата и винаги ще си остана добруджанка.
Колкото до гласа, аз и друг път съм споделяла, че рецептата ми е сънят. Много е важно да се наспя. Разбира се, трябва и да знаеш как да работиш с гласа си.
Обичам да пея, няма значение дали е пред един човек на улицата, или пред пълна зала с публика. Песента ми винаги тръгва от петите, минава през сърцето и я подарявам на хората.
- Ваши колежки певици Ви определят като „ненаситна на песни” – можете да пеете по цял ден...
Така е (смее се). Навремето с ансамбъла като тръгнем на път, не спирах да пея в автобуса. Обичах да сядам до покойния вече гайдар Костадин Варимезов, много обичам гайда, това е любимият ми инструмент. И през целия път пеех. Сигурно на колегите им е омръзвало, но аз съм си такава. Даже на сцена не излизах, ако ми кажеха: „Ще изпееш един куплет от бавна песен и два куплета от бърза”. Или ще изпея цялата песен, или изобщо няма да излизам на сцената. Ако ще и пет куплета да е бавната песен, десет да е, ще я изпея цялата.
- Имате стотици песни и знам, че е трудно да определите коя Ви е най-любима. Но все пак - коя песен чувствате като своя емблема?
Във всяка песен съм вложила по нещо свое – и в самата музика, и в текста. Всички песни са мои рожби, всички са ми свидни, много си ги обичам.
И все пак сред най-емблематичните ми песни са „Засвирил Божил с кавали”, която е от първите ми песни, първите записи. Също така „Ела, любе, довечера”, „Мъри Димитро льо, мъри малка моме”, която слушам и сега, обаче мога да кажа, че е „заминала”. „Барем се ерген, мамо, находих”, „Я изгрей, изгрей ти ясно слънце”, която беше хит дълги, дълги години. Не минаваше сватба без тази песен. Много са, не мога да ги изброя.
- Кои са музикантите и изобщо изпълнителите, с които сте работили най-добре през годините?
На първо място поставям оркестър „Бисери”, с които работих дълги години, а и все още продължаваме да работим. С Живко Желев нямаме намерение да спираме да творим.
Много съм пътувала и с формация „Лозница” – оркестъра на националното радио.
Работила съм и с оркестъра на Ансамбъл „Добруджа”. Пяла съм с Конушенската група, с „Канарите”. Но никой друг състав не може да пресъздаде нашенската, автентичната, чистата добруджанска музика, затова и „Бисери” ще останат завинаги в сърцето ми.
- Вие сте човек, който не може да стои без работа. Не можете без песента. Работите ли в момента с млади изпълнители? Можем ли да очакваме Ваш достоен наследник?
Разплаквам се, когато видя талантливо и даровито дете. Когато чуя „Роди се новата Калинка Вълчева”. Навремето така са казвали и за мен - „Роди се новата Вълкана Стоянова”.
Може би, сте чували това момиче – Петя Панева, макар че аз не съм работила с нея. Неин педагог е Павлинка Тодорова – майката на Елица Тодорова, но тя идва от време на време при мен, за да вземе някоя песен. Има и още едно момиче – Мария Стефанова, също така и Донко Марков, всички са от Варна. Но пеят великолепно моите песни и аз много им се радвам. Щастлива съм, че ще оставя нещо след себе си.
Голямата ми дъщеря Румяна е наследила моя глас. Можеше да продължи по моя път и да стане голяма певица, но така се разви животът, че нямаше кой да и помогне като млада, за да продължи.
Малката ми дъщеря – Магдалена, също пее прекрасно, но неведнъж ми е споделяла: „Майко, ако аз не мога да пея като Калинка Вълчева, въобще няма да се захващам. Не искам хората да казват, че дъщерята на Калинка Вълчева не може да пее като нея. Или трябва да бъда по-добра, или въобще да не запявам”.
Внуците ми Елисия и Даниел също са много талантливи. Учат в училището по изкуствата „Св. Климент Охридски”, участват в театрални постановки, водят концертни програми и имат мечти да станат големи артисти.
Голямата ми надежда е свързана и с правнучката ми Кръстин, която е в Кипър. Но очаквам да наследи моя глас. Има талант, пее чудесно и отсега е категорична, че ще бъде новата Калинка Вълчева.
- През житейския и творческия път до момента сте постигнали толкова много, че е трудно да изброим всичко. Все пак има ли нещо, за което все още мечтаете?
На първо място искам Бог да запази всичко, което ми е дал, още години. Искам близките ми да са здрави и щастливи. Моля се всички хора да бъдат щастливи. Да дойде най-после време, в което хората да бъдат спокойни, да се радват на живота.
Коментирайте
1 USD = 1.81448 BGN
1 GBP = 2.27277 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
