Солените кисели туршии и киселото зеле, оказва се са полезни, такова е мнението на една част от диетолозите.Процесът на ферментация на зеленчуците, точно както и ферментацията на млякото, обогатяват крайния продукт с полезни пробиотични бактерии.
Киселото зеле е доказан във времето и традициите начин да си доставите фибри, положителният ефект на пробиотиците върху чревната лигавица и повишаването на имунитета е добре изследван. В миналото нямало къща без кисело зеле.
Три бидона кисело зеле сложили в дома на баба Бързонка и дядо Желязко в село Църква. Двамата надхвърлили осемдесетте се радват на компанията на младите, както наричат децата си. Те се грижат за двора и градината, садят райграс, цветя и поддържат беседката. Отговорността за киселото зеле обаче е на баба Бързонка. Преди години в качето слагала дюля и царевица, но сега само зелките и натриев бензоат стига.“Младо семейство сме и слагаме много зеле“, смее се 83-годишната жена. Обяснява ни, че някога слагала и пой, но какво е това така и не разбрахме. Намирало се в сеното, някаква билка ще е. Цяла седмица дядо Желязко преточва зелето и накрая слагат натревия бензоат, за да остане твърдо. Вече е готово и са извадили първите зелки за сърми. Кайма с червен пипер, дафинов лист и черен пипер завиват в лист от зеле и дълго ври на печката, обяснява любезно баба Бонка, както я нарича дядото. Заедно са от 63 години. Признава, че много се страхува от коронавирус, и се моли непрекъснато на Господ да ги пази. Зелето ползват като лекарство и кисело и прясно все е хубаво.
Дядо Желязко се включва в разговора за заразата със спомените си от детството. „Това е холера, категоричен е той за коронавирусната инфекция. Бил дете когато дошла такава болест и много хора си заминали от нея. Сега гледат да се пазят и до магазина от една година не са стъпвали.“Лошо е гледам по телевизията 3500 днеска, колко народ измря, слагайте си маските“, съветва 86-годишният дядо.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Киселото зеле е доказан във времето и традициите начин да си доставите фибри, положителният ефект на пробиотиците върху чревната лигавица и повишаването на имунитета е добре изследван. В миналото нямало къща без кисело зеле.
Три бидона кисело зеле сложили в дома на баба Бързонка и дядо Желязко в село Църква. Двамата надхвърлили осемдесетте се радват на компанията на младите, както наричат децата си. Те се грижат за двора и градината, садят райграс, цветя и поддържат беседката. Отговорността за киселото зеле обаче е на баба Бързонка. Преди години в качето слагала дюля и царевица, но сега само зелките и натриев бензоат стига.“Младо семейство сме и слагаме много зеле“, смее се 83-годишната жена. Обяснява ни, че някога слагала и пой, но какво е това така и не разбрахме. Намирало се в сеното, някаква билка ще е. Цяла седмица дядо Желязко преточва зелето и накрая слагат натревия бензоат, за да остане твърдо. Вече е готово и са извадили първите зелки за сърми. Кайма с червен пипер, дафинов лист и черен пипер завиват в лист от зеле и дълго ври на печката, обяснява любезно баба Бонка, както я нарича дядото. Заедно са от 63 години. Признава, че много се страхува от коронавирус, и се моли непрекъснато на Господ да ги пази. Зелето ползват като лекарство и кисело и прясно все е хубаво.
Дядо Желязко се включва в разговора за заразата със спомените си от детството. „Това е холера, категоричен е той за коронавирусната инфекция. Бил дете когато дошла такава болест и много хора си заминали от нея. Сега гледат да се пазят и до магазина от една година не са стъпвали.“Лошо е гледам по телевизията 3500 днеска, колко народ измря, слагайте си маските“, съветва 86-годишният дядо.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев