КНСБ приветства обявеното вчера от Европейската комисия начало на консултации със социалните партньори за въвеждане на справедливи минимални възнаграждения за работниците в ЕС. Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг. Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през месец май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК, съобщават от Синдиката.
Според тях трите процеса - нарастване на минималната работна заплата, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите, трябва да вървят успоредно, в единство и те да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.
Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България – 286 евро, Румъния – 319 евро, Литва и Латвия – 380 евро, Унгария – 444 евро, Хърватия – 463 евро, Чехия – 477 евро, Словакия – 480 евро, Естония – 500 евро и Полша – 503 евро). В този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна – членка на ЕС, чиито нива на МРЗ отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Следователно директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на МРЗ, каквато е България. Освен това тя трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.
Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната.
Освен това би било добре Рамковата директива да се подкрепи и от Препоръка на Съвета за възходяща конвергенция на заплатите, защото ситуацията във всяка страна е различна, което е предпоставка за противоречиво тълкуване на директивата. Нашето виждане в тази посока е поставяне на цел от 60% покритие с Колективни трудови договори, но без ангажиране с конкретен времеви период поради спецификите във всяка икономика.
Според тях трите процеса - нарастване на минималната работна заплата, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите, трябва да вървят успоредно, в единство и те да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.
Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България – 286 евро, Румъния – 319 евро, Литва и Латвия – 380 евро, Унгария – 444 евро, Хърватия – 463 евро, Чехия – 477 евро, Словакия – 480 евро, Естония – 500 евро и Полша – 503 евро). В този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна – членка на ЕС, чиито нива на МРЗ отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Следователно директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на МРЗ, каквато е България. Освен това тя трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.
Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната.
Освен това би било добре Рамковата директива да се подкрепи и от Препоръка на Съвета за възходяща конвергенция на заплатите, защото ситуацията във всяка страна е различна, което е предпоставка за противоречиво тълкуване на директивата. Нашето виждане в тази посока е поставяне на цел от 60% покритие с Колективни трудови договори, но без ангажиране с конкретен времеви период поради спецификите във всяка икономика.
Снимка:www.knsb-bg.org
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
