През първите четири месеца на годината чуждестранните инвестиции в България са за 125.7 млн. евро, или намаляват на годишна база с над 68%, сочат предварителните данни на БНБ. Все пак за април обемът им е на положителна територия за разлика от предходния месец.
Разбивката по пера сочи, че връщането на общата сума на инвестициите на положителна територия се дължи главно на реинвестираната от международните компании печалба в развитието на местните им дъщерни дружества. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските им подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент, съобщава в днешния си брой "Капитал daily".
Макар и да е показателна за интереса им към развитието на местния бизнес, тя се смята за по-малко ангажираща в сравнение с инвестициите в дялов капитал, излизането от които е много по-трудно. Точно тези вложения са с отрицателна стойност общо за първите четири месеца на годината – минус 109.8 млн. евро, докато за същия период на 2016 г. са били 177.8 млн. евро. Свиването обаче е натрупано основно през първите три месеца, докато данните за април са положителни, макар и с минимални стойности – през месеца вложенията в дялов капитал в страната са били за общо 0.9 млн. евро.
Инвестициите в дългови инструменти имат ръст спрямо година по-рано – за първите четири месеца на 2017 г. те са на обща стойност 33.3 млн. евро при 26.4 млн. евро за същия период на 2016 г. В тази категория се отчитат средствата, които чуждестранните компании майки предоставят на дъщерните си дружества в страната било то за оборотни нужди или пък за модернизиране на производството им.
Холандия остава най-големият инвеститор. Причината за това е либералното й данъчно законодателство, заради което регистрирани там фирми оперират на пазара в България.
На обратния полюс са Австрия, Германия и Белгия, към които български компании предимно са изплащали обратно заемен ресурс, получен от групите майки. Операцията беше видима още към март и се предполага, че вероятно е изплащане на заем от медодобивния завод в Пирдоп "Аурубис".
Разбивката по пера сочи, че връщането на общата сума на инвестициите на положителна територия се дължи главно на реинвестираната от международните компании печалба в развитието на местните им дъщерни дружества. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските им подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент, съобщава в днешния си брой "Капитал daily".
Макар и да е показателна за интереса им към развитието на местния бизнес, тя се смята за по-малко ангажираща в сравнение с инвестициите в дялов капитал, излизането от които е много по-трудно. Точно тези вложения са с отрицателна стойност общо за първите четири месеца на годината – минус 109.8 млн. евро, докато за същия период на 2016 г. са били 177.8 млн. евро. Свиването обаче е натрупано основно през първите три месеца, докато данните за април са положителни, макар и с минимални стойности – през месеца вложенията в дялов капитал в страната са били за общо 0.9 млн. евро.
Инвестициите в дългови инструменти имат ръст спрямо година по-рано – за първите четири месеца на 2017 г. те са на обща стойност 33.3 млн. евро при 26.4 млн. евро за същия период на 2016 г. В тази категория се отчитат средствата, които чуждестранните компании майки предоставят на дъщерните си дружества в страната било то за оборотни нужди или пък за модернизиране на производството им.
Холандия остава най-големият инвеститор. Причината за това е либералното й данъчно законодателство, заради което регистрирани там фирми оперират на пазара в България.
На обратния полюс са Австрия, Германия и Белгия, към които български компании предимно са изплащали обратно заемен ресурс, получен от групите майки. Операцията беше видима още към март и се предполага, че вероятно е изплащане на заем от медодобивния завод в Пирдоп "Аурубис".
Снимка:i.dailymail.co.uk
Източник:Dnevnik.bg