В поредния епизод на „Младите на Добруджа“ представяме не един наш съгражданин, а семейство – пример за реализирани млади хора в родния си град.
Те са Милен и Гергана Желеви. И двамата са от Добрич. Той е завършил ПМГ „Иван Вазов“, след което започва да изучава висше образование в НСА, което продължава и завършва в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Продължава като получава следдипломна квалификация като треньор по баскетбол отново в НСА. В момента Милен е треньор и играч в БК „Ънстопабъл“, като той участва и в основаването на самия клуб през 2014, учител по физическо възпитание и спорт в ОУ „Стефан Караджа“ и инструктор по степ аеробика към Арт-център „Палитра“.
Точно там преди повече от 9 години той среща и Гери, която през това време е танцьорка. Въпреки че завършва ФСГ „Васил Левски“, след това се дипломира и като бакалавър със специалност „Компютърни системи и технологии“ в Технически Университет-Варна, тя се завръща в родния град, за да помага на млади таланти в арт центъра. Вече от 7 години е хореограф и ръководител.
Те разказват, че в началото са били само приятели, след което са решили да направят и следващата стъпка в своите взаимоотношения, като се съберат заедно. Така до месец октомври през 2018 година, когато сключват брак, а вече имат и момиченце на три години и половина.
- Вие сте пример, че когато човек знае какво иска и как да го постигне, може да се развива и просперира и в малкия град. Каква беше причината да останете в Добрич?
Гери: Категорично причината беше Арт-център „Палитра“. Заради това се върнах в Добрич. Във Варна живях на доста места, но така и не почувствах дома си там. За мен винаги е било важно да намираш смисъл в това, което правиш. Да го харесваш, да „гориш“ в него, така никога няма да спираш да се развиваш. Точно това ми дава Арт-център „Палитра“.
Милен: И двамата сме късметлии и щастливци, че така ни се е развил животът – да се занимаваме с това, което обичаме.
- Милене, при теб има ли друга причина да се върнеш в родния град освен желанието да работиш с млади хора и да им помагаш да се развиват?
Милен: При мен причините станаха много. В порядъка на една-две години ми се случиха толкова много неща, че нямаше как. Между 2013 и 2015 година първо станах инструктор по степ аеробика, започнах работа в ОУ „Стефан Караджа“, създадохме баскетболен клуб „Ънстопабъл“, срещнах Гери…
Гери: За малко да ме пропуснеш… (смее се)
Милен: Да, това е най-важната причина. Виждате как нещата, които ме теглеха към Добрич, ставаха все повече и повече. А и от дистанцията на времето наблюдавам, че нашият град има потенциал. Разполагаме с много талантливи деца.
- Какви трудности срещнахте по пътя към осъществяване на вашата мечта?
Гери: Тук искам да кажа нещо много важно, дано стигне до повече млади хора. В първите години, когато започнах в „Палитра“, не отидох заради заплатата. Първата година-две аз се обучавах. Имах търпението да се обучавам и самоусъвършенствам. Впрочем и двамата започнахме така – бяхме на по 20 години. Изкарвах пари колкото да мога да ходя до Варна на лекции. Дори си спомням една зима – беше бедствено положение, и двамата живеехме при родителите си, но и двамата нямахме пари да излезем на заведение, а искаме да се видим. И излизаме на разходка. Навън е минус 10 градуса, в някои райони на града нямаше ток, а ние се разхождаме в парка. Сега не ми се струва толкова романтично, защото вече си имаме уюта на дома, но тогава не искахме нищо друго освен да се видим, да сме заедно. Никой от двамата не търсеше парите или нещо друго, а само човека, с когото ти е приятно. Това бях първите ни трудности – чисто финансови. И сега срещаме трудности, но заедно успяваме да ги преодоляваме. Колелото се върти. На това искаме да научим и дъщеря ни, че материалните неща са преходни. Трайните резултати се постигат със сърцето и душата.
Милен: При мен нещата се развиха по сходен начин. В първите месеци, когато станах треньор в „Ънстопабъл“, не си спомням дали получавах някакви пари…
Гери: Не! (смее се)
Милен: Да, може би първите 3-4 месеца не съм вземал заплата, но целта ми беше съвсем друга – да навляза в треньорското поприще, да давам всичко от себе си и да се развивам. Много съм благодарен на Киро (Кирил Киров – президент и главен треньор на БК „Ънстопабъл“), че повярва в мен и ми даде този шанс. Дори, ако трябва да съм и малко по-директен, ще кажа, че направо си ме изтърпя в началото. Бях млад, много неуверен и стресиран, на няколко пъти бях готов да си тръгна и да се насоча към друга професия.
Сега си спомням, че първите ни скандали с Гери бяха заради пари. Защо не искам да излезем. Как да й кажа, че нямам два лева в джоба (смее се).
- Как намирате баланса между работата, семейството и ангажиментите, които имате?
Милен: Пак ще кажа, че сме изключителни щастливци да се намерим двамата. Защото има месеци, в които почти не се виждаме. Аз съм по състезания, тя – по фестивали, и ако не срещнеш разбиране от половинката си, е много трудно.
- А колкото до баланса – това е добре изготвен график. Твоите тренировки са в това време, значи моите са в друго…
Гери: Има и свободни часове в графика – когато трябва да вземем малката от детска градина.
Милен: Да. Има график и за нея – кога да е при родителите ни, кога да е в едната зала, кога да е в другата зала. И така.
Гери: В началото ни беше много трудно да се напаснем, признавам, но вече всичко е наред. Въпрос на желание е. Има ли желание, винаги ще се намери и начин.
- Какъв е ключът за една успешна връзка, за едно семейство да бъде щастливо?
Милен: В никакъв случай не мога да кажа, че при нас беше любов от пръв поглед. Но сме много сходни характери и като че ли първо се влюбихме в характерите си, а после и визуално. Но колкото повече се опознаваме, толкова повече разбираме, че сме един за друг.
Гери: Отношението и уважението. При нас е много съществено това, че ние запознахме първо като приятели и продължаваме да си бъдем приятели. Допитваме се, съветваме се един друг. Допълваме се. Живеем с усещането, че сме намерили половинката си.
- А какви са впечатленията ви за младите хора на Добрич? Всеки ден се срещате и работите с тях. Какво мислят за града ни, имат ли планове да живеят и работят тук?
Гери: Това е нещо, което всеки ден се опитвам да променя у тях, особено в по-големите момичета. Наблюденията ми са, че когато стигнат до една определена възраст – около 15-16 години, вече знаят, че искат да напуснат Добрич, че трябва да се махнат. Много често разговарям с момичета, които ми споделят, че искат да учат и да се занимават с нещо конкретно, но не срещат подкрепа у родителите си.
В самите родители има една стигма, стереотип, че децата им трябва да отидат в по-голям град и там да търсят реализация. Много се надявам все повече хода да намират причина като нас и да останат. Младите хора са двигателят на едно общество. В Добрич имаме страшно много талантливи деца, с огромен потенциал, и се надявам повече неща да ги връщат в нашия град. Има смисъл!
Милен: Като учител мога категорично да кажа, че е много трудно да накараш един ученик да направи нещо. Като треньор е много по-лесно, защото децата идват по свое желание. Имаме много талантливи деца във всеки един спорт.
- Какъв съвет бихте дали на младите хора? Кое е най-важното за един млад човек?
Гери: На първо място трябва да бъдат непримирими. Но ако знаят какво искат, а не просто на инат. Търсете себе си и намерете онова, което ви кара да се чувствате щастливи. Да „горите“!
Милен: Да правят това, което им доставя удоволствие, а не каквото правят другите или е модерно. Нещо много важно – да търсят идоли, различни от Тик-Ток инфлуенсърите.
Гери: В нашето детство имахме идоли, герои, на които искаме да приличаме – спортисти, изпълнители и т.н. В момента няма такива. Днешните млади хора, чрез телефоните и електронните устройства, са заобиколени от страшно много хора и лица, които обаче са временни. Въздух под налягане.
Те са Милен и Гергана Желеви. И двамата са от Добрич. Той е завършил ПМГ „Иван Вазов“, след което започва да изучава висше образование в НСА, което продължава и завършва в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Продължава като получава следдипломна квалификация като треньор по баскетбол отново в НСА. В момента Милен е треньор и играч в БК „Ънстопабъл“, като той участва и в основаването на самия клуб през 2014, учител по физическо възпитание и спорт в ОУ „Стефан Караджа“ и инструктор по степ аеробика към Арт-център „Палитра“.
Точно там преди повече от 9 години той среща и Гери, която през това време е танцьорка. Въпреки че завършва ФСГ „Васил Левски“, след това се дипломира и като бакалавър със специалност „Компютърни системи и технологии“ в Технически Университет-Варна, тя се завръща в родния град, за да помага на млади таланти в арт центъра. Вече от 7 години е хореограф и ръководител.
Те разказват, че в началото са били само приятели, след което са решили да направят и следващата стъпка в своите взаимоотношения, като се съберат заедно. Така до месец октомври през 2018 година, когато сключват брак, а вече имат и момиченце на три години и половина.
- Вие сте пример, че когато човек знае какво иска и как да го постигне, може да се развива и просперира и в малкия град. Каква беше причината да останете в Добрич?
Гери: Категорично причината беше Арт-център „Палитра“. Заради това се върнах в Добрич. Във Варна живях на доста места, но така и не почувствах дома си там. За мен винаги е било важно да намираш смисъл в това, което правиш. Да го харесваш, да „гориш“ в него, така никога няма да спираш да се развиваш. Точно това ми дава Арт-център „Палитра“.
Милен: И двамата сме късметлии и щастливци, че така ни се е развил животът – да се занимаваме с това, което обичаме.
- Милене, при теб има ли друга причина да се върнеш в родния град освен желанието да работиш с млади хора и да им помагаш да се развиват?
Милен: При мен причините станаха много. В порядъка на една-две години ми се случиха толкова много неща, че нямаше как. Между 2013 и 2015 година първо станах инструктор по степ аеробика, започнах работа в ОУ „Стефан Караджа“, създадохме баскетболен клуб „Ънстопабъл“, срещнах Гери…
Гери: За малко да ме пропуснеш… (смее се)
Милен: Да, това е най-важната причина. Виждате как нещата, които ме теглеха към Добрич, ставаха все повече и повече. А и от дистанцията на времето наблюдавам, че нашият град има потенциал. Разполагаме с много талантливи деца.
- Какви трудности срещнахте по пътя към осъществяване на вашата мечта?
Гери: Тук искам да кажа нещо много важно, дано стигне до повече млади хора. В първите години, когато започнах в „Палитра“, не отидох заради заплатата. Първата година-две аз се обучавах. Имах търпението да се обучавам и самоусъвършенствам. Впрочем и двамата започнахме така – бяхме на по 20 години. Изкарвах пари колкото да мога да ходя до Варна на лекции. Дори си спомням една зима – беше бедствено положение, и двамата живеехме при родителите си, но и двамата нямахме пари да излезем на заведение, а искаме да се видим. И излизаме на разходка. Навън е минус 10 градуса, в някои райони на града нямаше ток, а ние се разхождаме в парка. Сега не ми се струва толкова романтично, защото вече си имаме уюта на дома, но тогава не искахме нищо друго освен да се видим, да сме заедно. Никой от двамата не търсеше парите или нещо друго, а само човека, с когото ти е приятно. Това бях първите ни трудности – чисто финансови. И сега срещаме трудности, но заедно успяваме да ги преодоляваме. Колелото се върти. На това искаме да научим и дъщеря ни, че материалните неща са преходни. Трайните резултати се постигат със сърцето и душата.
Милен: При мен нещата се развиха по сходен начин. В първите месеци, когато станах треньор в „Ънстопабъл“, не си спомням дали получавах някакви пари…
Гери: Не! (смее се)
Милен: Да, може би първите 3-4 месеца не съм вземал заплата, но целта ми беше съвсем друга – да навляза в треньорското поприще, да давам всичко от себе си и да се развивам. Много съм благодарен на Киро (Кирил Киров – президент и главен треньор на БК „Ънстопабъл“), че повярва в мен и ми даде този шанс. Дори, ако трябва да съм и малко по-директен, ще кажа, че направо си ме изтърпя в началото. Бях млад, много неуверен и стресиран, на няколко пъти бях готов да си тръгна и да се насоча към друга професия.
Сега си спомням, че първите ни скандали с Гери бяха заради пари. Защо не искам да излезем. Как да й кажа, че нямам два лева в джоба (смее се).
- Как намирате баланса между работата, семейството и ангажиментите, които имате?
Милен: Пак ще кажа, че сме изключителни щастливци да се намерим двамата. Защото има месеци, в които почти не се виждаме. Аз съм по състезания, тя – по фестивали, и ако не срещнеш разбиране от половинката си, е много трудно.
- А колкото до баланса – това е добре изготвен график. Твоите тренировки са в това време, значи моите са в друго…
Гери: Има и свободни часове в графика – когато трябва да вземем малката от детска градина.
Милен: Да. Има график и за нея – кога да е при родителите ни, кога да е в едната зала, кога да е в другата зала. И така.
Гери: В началото ни беше много трудно да се напаснем, признавам, но вече всичко е наред. Въпрос на желание е. Има ли желание, винаги ще се намери и начин.
- Какъв е ключът за една успешна връзка, за едно семейство да бъде щастливо?
Милен: В никакъв случай не мога да кажа, че при нас беше любов от пръв поглед. Но сме много сходни характери и като че ли първо се влюбихме в характерите си, а после и визуално. Но колкото повече се опознаваме, толкова повече разбираме, че сме един за друг.
Гери: Отношението и уважението. При нас е много съществено това, че ние запознахме първо като приятели и продължаваме да си бъдем приятели. Допитваме се, съветваме се един друг. Допълваме се. Живеем с усещането, че сме намерили половинката си.
- А какви са впечатленията ви за младите хора на Добрич? Всеки ден се срещате и работите с тях. Какво мислят за града ни, имат ли планове да живеят и работят тук?
Гери: Това е нещо, което всеки ден се опитвам да променя у тях, особено в по-големите момичета. Наблюденията ми са, че когато стигнат до една определена възраст – около 15-16 години, вече знаят, че искат да напуснат Добрич, че трябва да се махнат. Много често разговарям с момичета, които ми споделят, че искат да учат и да се занимават с нещо конкретно, но не срещат подкрепа у родителите си.
В самите родители има една стигма, стереотип, че децата им трябва да отидат в по-голям град и там да търсят реализация. Много се надявам все повече хода да намират причина като нас и да останат. Младите хора са двигателят на едно общество. В Добрич имаме страшно много талантливи деца, с огромен потенциал, и се надявам повече неща да ги връщат в нашия град. Има смисъл!
Милен: Като учител мога категорично да кажа, че е много трудно да накараш един ученик да направи нещо. Като треньор е много по-лесно, защото децата идват по свое желание. Имаме много талантливи деца във всеки един спорт.
- Какъв съвет бихте дали на младите хора? Кое е най-важното за един млад човек?
Гери: На първо място трябва да бъдат непримирими. Но ако знаят какво искат, а не просто на инат. Търсете себе си и намерете онова, което ви кара да се чувствате щастливи. Да „горите“!
Милен: Да правят това, което им доставя удоволствие, а не каквото правят другите или е модерно. Нещо много важно – да търсят идоли, различни от Тик-Ток инфлуенсърите.
Гери: В нашето детство имахме идоли, герои, на които искаме да приличаме – спортисти, изпълнители и т.н. В момента няма такива. Днешните млади хора, чрез телефоните и електронните устройства, са заобиколени от страшно много хора и лица, които обаче са временни. Въздух под налягане.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
