Милица Мирчева: Всичко е възможно, стига човек да преодолее себе си (ВИДЕО)

Милица Мирчева – първата българка, участвала в маратона на най-престижния спортен форум Олимпийски игри, се завърна в България преди два дни. Днес лекоатлетката бе поканена от кмета на Добрич Йордан Йорданов, за да я поздрави за страхотния успех.
Милица бе най-младата участничка от 155 стартирали в Рио де Жанейро. Това бе първото участие на българска жена в маратон на олимпийски игри. Добричката лекоатлетка завърши на 108-о място, като това беше едва третият маратон в нейната кариера.
„Нито за миг не ми е минавало през ума, че мога да се откажа по средата на маратона в Рио. Имах много отговорна задача – аз бях първата българка на маратон на Олимпийски игри и бях решила, че ще завърша състезанието, каквото и да стане. Ако трябва ще вървя, ще пълзя, но ще пресека финала”, призна Милица.
„Времето в Рио беше страхотно, поне за маратон – облачно, валеше, което е приятно за бягане, тъй като много високите температури са доста стресови за организма.
Проблемът беше само с напитките, тъй като от полагащите ми се осем по време на бягането, успях да получа само три, но не мога да кажа, че това ми е повлияло на резултата”, каза още лекоатлетката.
„Условията в Рио не бяха според очакванията за Олимпиада, много от отборите не бяха доволни, а не само българските спортисти. Но аз лично отидох, за да се състезавам, така че условията нямаха никакво значение за мен и изобщо не ме притесниха”, подчерта Милица.
„По принцип, на маратона след 25-ия км много често ти минават мисли да спреш, да се откажеш. Последния път, когато правехме дълъг пробег по време на подготовката за Рио, на 29-ия км започнах да повръщам, почувствах се ужасно, но няма отказване. Спираш, повръщаш, пиеш малко вода и продължаваш, колкото и зле да се чувстваш. Често изпадаш в хипогликемичен шок, но всичко се преодолява, най-важното е да останеш здрав психически”, дава своя съвет 22-годишната лекоатлетка.
„Когато преди 4 години гледах по телевизията олимпийските игри в Лондон, не съм си и помисляла, че бих могла да участвам в Рио. Преди 4 години за рождения си ден съм получила подарък – книга, в която можеш да описваш събития, които очакваш да ти се случат. И сега, когато я отворих, се изумих, че тогава съм написала за нещо хубаво, което очаквам да ми се случи – да участвам на следващите Олимпийски игри. Тогава по-скоро съм го написала като шега и сега, когато отворих тази книга, много се учудих, дори нямам никакъв спомен кога и защо съм го написала. Но ето доказателството, че един ден мечтите стават реалност, ако човек работи здраво за това”, отчита Милица.
Тя е категорична, че всеки човек има невероятни възможности и лимит, за които обаче не подозира. Обикновено хората не съумяват да го достигнат, защото не са достатъчно мотивирани или имат една страхова бариера, която не могат да преодолеят.
„Аз самата не съм очаквала, че ще достигна до национална титла, а какво да кажем за Олимпийски игри. Дори и треньорът ми е признавал, че в началото не е виждал кой знае какви заложби в мен, но му е допаднало, че съм много трудолюбива. Преди няколко години 10 км ми изглеждаха невероятна дистанция, дори 3 км ми се струваха като маратон. Така че няма недостижими неща, просто трябва човек да преодолее себе си”, казва още добричлийката.
„Много е важно семейството да подкрепя децата. Моят съвет към всеки един родител е да запише детето си на спорт, няма значение какъв. Спортът учи на дисциплина, уважение, на труд, на мотивация – нещо, което трудно може да се изгради в друга среда. Когато натрупаш всички тези качества, те ти помагат за всяко нещо в живота. Не е задължително да се стремите детето ви да стане професионалист, а просто да изградите характер в него.
Благодаря на своите родители, които много са ми помогнали. Бяха винаги до мен и ме оставиха сама да си избирам пътя”, каза в заключение Милица Мирчева. 
 

Коментирайте