„Поезията е това, което ме кара да дишам.“ С тези думи младият творец Желязко Михайлов описва мястото на стиховете в своя живот. Само на 21 години той вече има три издадени стихосбирки и ясна мечта – да продължи пътя си в света на словото.
Желязко е от село Преселенци, община Ген. Тошево и е студент трети курс по българска филология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по земеделие „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево. Освен поезията, той се интересува и от музика и изобразително изкуство, но именно стиховете се оказват онова пространство, в което най-пълно изразява себе си.
Първите му поетични опити започват преди около 8 години – почти на шега и от любов. Постепенно обаче писането се превръща в нещо повече от увлечение. „Разбрах, че това е моето призвание“, споделя младият поет в интервю за медийна група „Добруджа“.
Особено емоционална е историята на първата му книга. Когато е на 15 години, той пише стихове почти всяка вечер. Баща му настоява да ги записва и пази, но тогава Желязко не осъзнава колко важни са тези думи. След загубата му решава да изпълни неговата мечта и издава първата си стихосбирка – „Перо на времето“.
По-късно се появяват и още две книги. Втората – „Перо на времето, първият удар на стрелката“, е вдъхновена от ръкописите на любимия му поет Никола Вапцаров и запазва текстовете в техния първоначален, нередактиран вид. Третата стихосбирка – „Метаморфема“, излиза преди около две години и представя нови търсения в поетичния му свят.
Макар днес свободният стих да е особено популярен, Желязко Михайлов предпочита класическата поетична форма. Вдъхновение открива в творчеството на автори като Уилям Шекспир, чиито сонети го провокират да експериментира със стилове и поетични конструкции.
Темите в стиховете му са различни – любовта, човешките преживявания, природата и малките случки от ежедневието. Според него именно животът – със своята красота, тревоги и въпроси – е най-голямото вдъхновение за поета.
Израснал в малко добруджанско село, той вярва, че спокойствието на тази среда му е помогнало да наблюдава света по-внимателно. Тишината и природата създават пространство за размисъл – нещо, което поезията изисква.
Днес младият автор активно споделя творчеството си и в социалните мрежи, където публикува рецитации на свои стихове. Така успява да достигне до по-широка публика и до своите връстници, които все по-често откриват поезията и в дигиталното пространство.
Сред съвременните български писатели той откроява Георги Господинов, а сред по-модерните творци цени работата на Константин Трендафилов, познат и като Папи Ханс.
За бъдещето Желязко Михайлов има ясна посока – иска да се развива като редактор и преводач, а някой ден мечтае да създаде собствено издателство. Но преди всичко вярва, че поезията остава най-силният начин човек да разбере себе си и света.
В навечерието на Световния ден на поезията той отправя просто пожелание – повече вдъхновение и повече любов, защото, както казва самият той, „хората са поезията, а тя живее чрез тях“.
Интервю на Галина Бозукова и Преслав Димитров
.gif)
Желязко е от село Преселенци, община Ген. Тошево и е студент трети курс по българска филология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по земеделие „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево. Освен поезията, той се интересува и от музика и изобразително изкуство, но именно стиховете се оказват онова пространство, в което най-пълно изразява себе си.
Първите му поетични опити започват преди около 8 години – почти на шега и от любов. Постепенно обаче писането се превръща в нещо повече от увлечение. „Разбрах, че това е моето призвание“, споделя младият поет в интервю за медийна група „Добруджа“.
Особено емоционална е историята на първата му книга. Когато е на 15 години, той пише стихове почти всяка вечер. Баща му настоява да ги записва и пази, но тогава Желязко не осъзнава колко важни са тези думи. След загубата му решава да изпълни неговата мечта и издава първата си стихосбирка – „Перо на времето“.
По-късно се появяват и още две книги. Втората – „Перо на времето, първият удар на стрелката“, е вдъхновена от ръкописите на любимия му поет Никола Вапцаров и запазва текстовете в техния първоначален, нередактиран вид. Третата стихосбирка – „Метаморфема“, излиза преди около две години и представя нови търсения в поетичния му свят.
Макар днес свободният стих да е особено популярен, Желязко Михайлов предпочита класическата поетична форма. Вдъхновение открива в творчеството на автори като Уилям Шекспир, чиито сонети го провокират да експериментира със стилове и поетични конструкции.
Темите в стиховете му са различни – любовта, човешките преживявания, природата и малките случки от ежедневието. Според него именно животът – със своята красота, тревоги и въпроси – е най-голямото вдъхновение за поета.
Израснал в малко добруджанско село, той вярва, че спокойствието на тази среда му е помогнало да наблюдава света по-внимателно. Тишината и природата създават пространство за размисъл – нещо, което поезията изисква.
Днес младият автор активно споделя творчеството си и в социалните мрежи, където публикува рецитации на свои стихове. Така успява да достигне до по-широка публика и до своите връстници, които все по-често откриват поезията и в дигиталното пространство.
Сред съвременните български писатели той откроява Георги Господинов, а сред по-модерните творци цени работата на Константин Трендафилов, познат и като Папи Ханс.
За бъдещето Желязко Михайлов има ясна посока – иска да се развива като редактор и преводач, а някой ден мечтае да създаде собствено издателство. Но преди всичко вярва, че поезията остава най-силният начин човек да разбере себе си и света.
В навечерието на Световния ден на поезията той отправя просто пожелание – повече вдъхновение и повече любов, защото, както казва самият той, „хората са поезията, а тя живее чрез тях“.
Интервю на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
