Поезията е тихият разговор на душата със света. Тя се ражда от най-дълбоките човешки преживявания – от радостта, тревогите, любовта и въпросите, които не дават покой. В навечерието на Световния ден на поезията – 21 март, поетесата и дългогодишен журналист от Добрич Петранка Божкова споделя размислите си за силата на стиховете и пътя към тях.
Любовта към поезията идва при нея още в детските години. Първите ѝ стихове са вдъхновени от зимата – от белотата на снега и усещането за чистота, което тя носи.
„Бяха съвсем детски опити“, казва тя с усмивка. По-късно, в гимназията, стиховете ѝ стават по-игриви – малки шаржове и закачки, посветени на приятелки. Но именно в последните години на училището поезията започва да заема по-сериозно място в живота ѝ.
Тази вътрешна потребност да изразява мислите и чувствата си чрез думи продължава и през студентските години. Натрупаният опит и увереността постепенно водят до първата ѝ стихосбирка – „Но чудо няма!“, издадена през 1992 година. Премиерата на книгата остава незабравим спомен. „Беше голямо вълнение. Когато излезеш с книга, сякаш оголваш душата си пред читателя“, признава Божкова.
За нея поезията е преди всичко искреност. Думите могат да бъдат красиво подредени, но ако в тях липсва истинско чувство, те трудно ще достигнат до другия. „Смисълът на поезията е да споделиш своите тревоги, надежди и откровения. Ако те докоснат сърцата на хората, значи стихотворението е намерило своя път“, казва поетесата.
Вдъхновението често идва в моменти на вътрешно безпокойство. Когато човек е изправен пред трудности или пред важни избори, въпросите започват да се множат – и именно тогава думите търсят своя израз. „Когато човек е на кръстопът, идеите за стихотворение се появяват почти сами“, споделя тя.
Като журналист Петранка Божкова не остава безучастна към случващото се в обществото. Динамиката на времето, съдбата на ценностите и тревогите на съвременния свят неизбежно намират място в нейната поезия. Но сред всички теми една остава водеща – любовта. Любовта между хората, любовта към семейството, към родния дом и към традициите, които изграждат духовния ни свят.
Наред с това в стиховете ѝ присъстват и тревогите от безразличието, загубата на ценности и агресията, които все по-често бележат съвремието. В такива моменти поезията може да се превърне в „глътка светлина“ – онази малка искра надежда, която помага на човек да продължи напред.
„Поезията е и изповед, и мост между хората“, казва Петранка Божкова. А празникът на поетичното слово ни напомня за богатството на езика и за силата на думите да събират сродни души. Защото понякога един стих е достатъчен, за да освети нечий път.
Любовта към поезията идва при нея още в детските години. Първите ѝ стихове са вдъхновени от зимата – от белотата на снега и усещането за чистота, което тя носи.
„Бяха съвсем детски опити“, казва тя с усмивка. По-късно, в гимназията, стиховете ѝ стават по-игриви – малки шаржове и закачки, посветени на приятелки. Но именно в последните години на училището поезията започва да заема по-сериозно място в живота ѝ.
Тази вътрешна потребност да изразява мислите и чувствата си чрез думи продължава и през студентските години. Натрупаният опит и увереността постепенно водят до първата ѝ стихосбирка – „Но чудо няма!“, издадена през 1992 година. Премиерата на книгата остава незабравим спомен. „Беше голямо вълнение. Когато излезеш с книга, сякаш оголваш душата си пред читателя“, признава Божкова.
За нея поезията е преди всичко искреност. Думите могат да бъдат красиво подредени, но ако в тях липсва истинско чувство, те трудно ще достигнат до другия. „Смисълът на поезията е да споделиш своите тревоги, надежди и откровения. Ако те докоснат сърцата на хората, значи стихотворението е намерило своя път“, казва поетесата.
Вдъхновението често идва в моменти на вътрешно безпокойство. Когато човек е изправен пред трудности или пред важни избори, въпросите започват да се множат – и именно тогава думите търсят своя израз. „Когато човек е на кръстопът, идеите за стихотворение се появяват почти сами“, споделя тя.
Като журналист Петранка Божкова не остава безучастна към случващото се в обществото. Динамиката на времето, съдбата на ценностите и тревогите на съвременния свят неизбежно намират място в нейната поезия. Но сред всички теми една остава водеща – любовта. Любовта между хората, любовта към семейството, към родния дом и към традициите, които изграждат духовния ни свят.
Наред с това в стиховете ѝ присъстват и тревогите от безразличието, загубата на ценности и агресията, които все по-често бележат съвремието. В такива моменти поезията може да се превърне в „глътка светлина“ – онази малка искра надежда, която помага на човек да продължи напред.
„Поезията е и изповед, и мост между хората“, казва Петранка Божкова. А празникът на поетичното слово ни напомня за богатството на езика и за силата на думите да събират сродни души. Защото понякога един стих е достатъчен, за да освети нечий път.
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
