Вярвам, че целта на храната е да ни доставя преди всичко удоволствие, но също така тя е необходима за тялото, за да може то да функционира оптимално. За да го постигнеш, се налага да промениш отношението си към нея и да помниш, че удоволствието от храненето винаги трябва да върви ръка за ръка с мисълта за здравето на организма. Това е в основата на най-новата книга на Надя Петрова „В търсене на истината за храната и здравето”, която може да бъде намерена в книжарница „Хеликон”. Петрова е холистичен нутриционист - специалист по здравословно хранене, с цялостен подход към здравето на човек. Завършила е Канадското училище за натурално хранене, член е на Канадската асоциация на специалистите по натурално хранене и автор на книгата, издадена на английски език "Сурова храна за всеки ден". С Надя Петрова разговаряхме за най-новата й книга и за философията на живота и храненето.
Разкажете ни за последната си книга, която е свързана със здравословното хранене и с философията на живота и храненето.
Целта на последната книга беше да представя един малко по-балансиран подход към здравословното хранене, защото напоследък повечето хора изпадат в някакви крайности. И започват да се придържат строго към някакви догми, които някой е чул, чел някъде или просто следва някого. Всъщност идеята беше да дам един малко по-широк поглед на всяка една категория храни. В книгата самите храни са разделени на категории: храна от полето, където говорим за зърнените култури; храна от фермата, където говорим за млякото и за месото и т.н. Дава наистина един балансиран подход към всяка една категория храни. Като всъщност казва: „Ето, това е истината за тази храна, ако имате желание да Ви присъства в менюто – това е най-добрият начин, по който можете да я консумирате.” Тоест идеята не е да забрани и да отрече каквото и да било, а просто да даде наистина балансиран подход.
Книгата се казва „В търсене на истината за храната и здравето”. Има ли една истина за всички?
За съжаление не. Това всъщност е другият извод, който трябва да си извади човек от книгата, че всички сме абсолютно уникални и различни. Няма как едно и също нещо да работи за всеки един от нас. Идеята е, че човек наистина трябва да се научи да разпознава и симптомите на собственото си тяло. И да започне да се съобразява лично с тях. Наистина сме много, много различни.
Казвате, че давате право на информиран избор с тази книга. За какъв избор говорим?
Информиран избор по отношение на това какво решение да вземе човек за себе си, когато прочете плюсовете и минусите на дадена храна. Ако приемем, че човек има автоимунно заболяване и последните медицински изследвания по темата казват, че имайки такова заболяване в неговия случай е редно да изключи някои храни, то аз всъщност му давам това знание, но оставям на човека да реши адекватно за себе си дали би искал да го приложи или не. Аз смятам, че хората като цяло са интелигентни и нещото, което липсва на повечето от нас е знанието. Ако човек например, качвайки се в колата, е информиран, че това е рисково, шансът да си сложи колана е по-голям. Същото е и при храните. При абсолютно всяка една категория храни имаме добри и лоши практики. Като се започне от отглеждането и се стигне до начините на приготвяне. Според мен, когато човек има адекватната информация, кой е по-добрият вариант, кой е по-лошият, ще му е по-лесно да вземе информиран избор за себе си и за семейството си. Откъде да го купи и как да го приготви.
Интересна е теорията Ви за животинските мазнини и холестерола.
Това всъщност не е моя теория. Това са си буквално последните медицински изследвания по темата. Тя, темата, е малко сложна всъщност за обяснение в интервю, така че наистина се надявам хората да прочетат раздела в книгата. Но идеята е, че това, което в последните години се случва, е едно много сериозно отричане на животинските мазнини. Към днешна дата вече знаем, че не е вярно и, че е било грешка. Всъщност това твърдение се е базирало само на едно животинско изследване, което отново към днешна дата се приема за не добро решение. Трябва да излязат поне няколко изследвания за дадена тема, за да може тя да се приеме за факт. Тогава това нещо е направено само въз основа на едно медицинско изследване и то е било компрометирано. Това е така нареченото „Изследване за седем държави”, в което доктор Кийс реално ние разбираме в последствие, че започва изследването си в 21 държави, но вади резултатите само за седем от тях, защото само те се вписват в тезата, която той иска да докаже, т.е. че животинските мазнини са вредни. Така, че към днешна дата знаем, че това изследване навремето е било компрометирано, че не е вярно. Също така имаме изследвания, доказващи, че всъщност животинските мазнини не са лоши за нас. Те не увеличават холестерола и се отразяват добре на сърдечно-съдовата система.
През лятото се чудим какво да ядем, за да отслабваме, а Вашата теория е, че здравите хора трябва да консумират всичко, но умерено
Точно така, да, но с превес на зеленчуците.
Това ли препоръчвате най-вече във Вашите консултации? За какво идват хората при Вас?
При мен обикновено идват хора с конкретен здравословен проблем, в който се чудят какви са подходящите храни за тяхното здравословно състояние. Така, че акцентът ми е върху хора, които имат например автоимунно заболяване, или стомашно-чревни проблеми и буквално се чудят с какво да се хранят.
Препоръчвате ли строгите диети?
Зависи. По принцип понякога има здравословни състояния, при които е добре да се мина първоначално през една по-строга диета, която да се разшири в последствие. Има ситуации, в които това е необходимо. Но по принцип не препоръчвам строги диети за дълъг период от време или за постоянно. В никакъв случай.
„Целта на храната е да ни доставя удоволствие.” Това е пак Ваше съждение. Как да си го доставим?
Целта на това изказване беше човек да се съобрази със собствените си вкусови предпочитания. Защото в интернет и по медиите върлува разсъждението, че здравословната храна не е вкусна, което реално е доста заблуждаващо. Какво означава „Здравословната храна не е вкусна”?! Една салата от домати, краставици и сирене, което е истинска здравословна храна, мисля че е нещо, което е вкусно на всеки един българин. Тоест идеята е: измежду всички истински храни, които съществуват и са хиляди, просто човек да си избере храните, които на него са му вкусни, за да може това, което яде ежедневно на него самия да му е вкусно. Което пак е много различно. От тази гледна точка например аз съм голям привърженик на зеленолистното в менюто. Но ако човек не обича зеленолистни или не обича спанак, разбира се колкото и ползи да има този спанак за здравето, то по-добре да не го яде, за да не се мъчи. То дори храната е редно да е съобразена с личните ни вкусови предпочитания, за да ни достави удоволствие.
Одобрявате ли добруджанската кухня?
Добруджанската кухня определено ми е една от любимите. Не случайно идваме често към Вашия район.
Кое Ви насочи към здравословното хранене?
Това, което мен лично ме насочи към този начин на хранене, беше мой здравословен проблем, с който имах нужда да се справя и не намирах достатъчно информация по темите в България. Предприех единственото разумно нещо за себе си в онзи период – опитах въпросното канадско образование, за да си помогна на мен самата.
И успяхте?
Да.
Разкажете ни за последната си книга, която е свързана със здравословното хранене и с философията на живота и храненето.
Целта на последната книга беше да представя един малко по-балансиран подход към здравословното хранене, защото напоследък повечето хора изпадат в някакви крайности. И започват да се придържат строго към някакви догми, които някой е чул, чел някъде или просто следва някого. Всъщност идеята беше да дам един малко по-широк поглед на всяка една категория храни. В книгата самите храни са разделени на категории: храна от полето, където говорим за зърнените култури; храна от фермата, където говорим за млякото и за месото и т.н. Дава наистина един балансиран подход към всяка една категория храни. Като всъщност казва: „Ето, това е истината за тази храна, ако имате желание да Ви присъства в менюто – това е най-добрият начин, по който можете да я консумирате.” Тоест идеята не е да забрани и да отрече каквото и да било, а просто да даде наистина балансиран подход.
Книгата се казва „В търсене на истината за храната и здравето”. Има ли една истина за всички?
За съжаление не. Това всъщност е другият извод, който трябва да си извади човек от книгата, че всички сме абсолютно уникални и различни. Няма как едно и също нещо да работи за всеки един от нас. Идеята е, че човек наистина трябва да се научи да разпознава и симптомите на собственото си тяло. И да започне да се съобразява лично с тях. Наистина сме много, много различни.
Казвате, че давате право на информиран избор с тази книга. За какъв избор говорим?
Информиран избор по отношение на това какво решение да вземе човек за себе си, когато прочете плюсовете и минусите на дадена храна. Ако приемем, че човек има автоимунно заболяване и последните медицински изследвания по темата казват, че имайки такова заболяване в неговия случай е редно да изключи някои храни, то аз всъщност му давам това знание, но оставям на човека да реши адекватно за себе си дали би искал да го приложи или не. Аз смятам, че хората като цяло са интелигентни и нещото, което липсва на повечето от нас е знанието. Ако човек например, качвайки се в колата, е информиран, че това е рисково, шансът да си сложи колана е по-голям. Същото е и при храните. При абсолютно всяка една категория храни имаме добри и лоши практики. Като се започне от отглеждането и се стигне до начините на приготвяне. Според мен, когато човек има адекватната информация, кой е по-добрият вариант, кой е по-лошият, ще му е по-лесно да вземе информиран избор за себе си и за семейството си. Откъде да го купи и как да го приготви.
Интересна е теорията Ви за животинските мазнини и холестерола.
Това всъщност не е моя теория. Това са си буквално последните медицински изследвания по темата. Тя, темата, е малко сложна всъщност за обяснение в интервю, така че наистина се надявам хората да прочетат раздела в книгата. Но идеята е, че това, което в последните години се случва, е едно много сериозно отричане на животинските мазнини. Към днешна дата вече знаем, че не е вярно и, че е било грешка. Всъщност това твърдение се е базирало само на едно животинско изследване, което отново към днешна дата се приема за не добро решение. Трябва да излязат поне няколко изследвания за дадена тема, за да може тя да се приеме за факт. Тогава това нещо е направено само въз основа на едно медицинско изследване и то е било компрометирано. Това е така нареченото „Изследване за седем държави”, в което доктор Кийс реално ние разбираме в последствие, че започва изследването си в 21 държави, но вади резултатите само за седем от тях, защото само те се вписват в тезата, която той иска да докаже, т.е. че животинските мазнини са вредни. Така, че към днешна дата знаем, че това изследване навремето е било компрометирано, че не е вярно. Също така имаме изследвания, доказващи, че всъщност животинските мазнини не са лоши за нас. Те не увеличават холестерола и се отразяват добре на сърдечно-съдовата система.
През лятото се чудим какво да ядем, за да отслабваме, а Вашата теория е, че здравите хора трябва да консумират всичко, но умерено
Точно така, да, но с превес на зеленчуците.
Това ли препоръчвате най-вече във Вашите консултации? За какво идват хората при Вас?
При мен обикновено идват хора с конкретен здравословен проблем, в който се чудят какви са подходящите храни за тяхното здравословно състояние. Така, че акцентът ми е върху хора, които имат например автоимунно заболяване, или стомашно-чревни проблеми и буквално се чудят с какво да се хранят.
Препоръчвате ли строгите диети?
Зависи. По принцип понякога има здравословни състояния, при които е добре да се мина първоначално през една по-строга диета, която да се разшири в последствие. Има ситуации, в които това е необходимо. Но по принцип не препоръчвам строги диети за дълъг период от време или за постоянно. В никакъв случай.
„Целта на храната е да ни доставя удоволствие.” Това е пак Ваше съждение. Как да си го доставим?
Целта на това изказване беше човек да се съобрази със собствените си вкусови предпочитания. Защото в интернет и по медиите върлува разсъждението, че здравословната храна не е вкусна, което реално е доста заблуждаващо. Какво означава „Здравословната храна не е вкусна”?! Една салата от домати, краставици и сирене, което е истинска здравословна храна, мисля че е нещо, което е вкусно на всеки един българин. Тоест идеята е: измежду всички истински храни, които съществуват и са хиляди, просто човек да си избере храните, които на него са му вкусни, за да може това, което яде ежедневно на него самия да му е вкусно. Което пак е много различно. От тази гледна точка например аз съм голям привърженик на зеленолистното в менюто. Но ако човек не обича зеленолистни или не обича спанак, разбира се колкото и ползи да има този спанак за здравето, то по-добре да не го яде, за да не се мъчи. То дори храната е редно да е съобразена с личните ни вкусови предпочитания, за да ни достави удоволствие.
Одобрявате ли добруджанската кухня?
Добруджанската кухня определено ми е една от любимите. Не случайно идваме често към Вашия район.
Кое Ви насочи към здравословното хранене?
Това, което мен лично ме насочи към този начин на хранене, беше мой здравословен проблем, с който имах нужда да се справя и не намирах достатъчно информация по темите в България. Предприех единственото разумно нещо за себе си в онзи период – опитах въпросното канадско образование, за да си помогна на мен самата.
И успяхте?
Да.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
