От фамилия Капитанови до Охридски

Във Фамилия „Охридски", както се нарича СОУ „Св.Климент Охридски", има една истинска фамилия - Капитанови. Семейството е сред основателите на училището преди 35 години. Жулиета и Драгомир са сред първите преподаватели в музикалните паралелки. Синовете им Атанас и Борислав завършват в училището по изкуствата и вече преподават там.
Помня как основахме първите паралелки. Училището беше още в строеж и часовете се водеха на три различни места, в три смени, връща лентата Жулиета Капитанова.
Започват с 3000 ученици и 150 учители. Борислав все още не е роден. Разказът няма как да не включва семейството, след като целият съзнателен живот на тогава младите Жулиета и Драгомир преминава в училище. Когато станах инспектор по музика в инспектората, разбрах, че в много области има разкрити паралелки по музика и се започна. Първо с една от осмокласници, после девети клас. Някои от първите, които вече бяха преминали в по-горен – десети, се върнаха да учат музика в девети клас, спомня си Жулиета Капитанова. Някои от тях вече са преподаватели в същото училище, както и синовете им. Минаха много години, много успехи. Оставих в училище всичко – и младостта, и живота. Редуваха се моментите на радост и тревога, на щастие и успехи. Атанас и Борислав завършиха в музикалните паралелки, после висше образование и макар да опитаха и в чужбина, се върнаха пак тук. Аз, за съжаление, се пенсионирах. Завиждам на Капитанов-старши, че работи с тях и се радва на успехите им.

През 1982 година съпрузите създават Духов оркестър. С него работи най-вече Драгомир Капитанов. Преди няколко години го е възродил отново, след 30 години, но признава, че има съществена разлика. Излязоха добри музиканти, спомня си Капитанов – Росица Бояджиева, Стела Занева, Стоян Жеков, Генади Ганчев са от първите в Духовата музика на училището.
Гордостта на двамата родители несъмнено са синовете, за които говорят един през друг с любов. Не може да се изрази с думи тази гордост, признава Жулиета. Всеки я изразява по свой си начин. Но те, момчетата, положиха много труд и продължават да работят върху себе си. Добри музиканти станаха. А трябва да си добър музикант, за да станеш и преподавател, допълва майката.
Братя Капитанови са благодарни на всички свои учители. На тези, които са ги научили на математика, литература и музика. Учителите, които са ни учили, сега са ни колеги. И двата периода – като ученици и учители, описват като много интересни.
Атанас разкрива, че като преподавател по китара не гледа на децата като на малки. Третира ги като големи, отговорни хора. Имахме късмет да ни приемат в „Охридски" като преподаватели, казват и двамата. Сцената е тази, която изнася таланта пред обществото. Сцената е много важна за музиканта, съгласява се цялото семейство. Много труд е положен от всички, за да излязат на сцена, особено когато представяш едно велико училище като „Охридски".