От подвига на кап.Списаревски ни делят 74 години

Днес се навършват 74 години от гибелта на кап. Димитър Списаревски. На въздушния бой от 20 декември 1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Възхита от подвига на Списаревски изпитват дори неговите врагове: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американския пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23-годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”
През 1943 г. участва във въздушните боеве край Ламанша, а след завръщането си в България се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен декемврийски ден на 1943 г., когато насочва своя самолет в небето над София към летящата противникова крепост.
На този ден в българското въздушно пространство нахлуват отново противникови самолети. Групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 изтребители „Локхийд Пе-38", за пореден се насочва към София. Срещат я летците на кап. Топлодолски, сред които е и Димитър Списаревски. Те влизат в боя само с 36 самолета.
Спаич, както го наричат другарите му, излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и успява да я спре, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно засегнат. Тогава той връхлита върху водещия формацията американски бомбардировач. Двата самолета падат в подножието на Лилов рид край с. Долни Пасарел.
Списаревски загива, без да изрече своите предсмъртни слова. Но всъщност, всичко, което е извършил в краткия си живот, като че ли изрича с думите: “Аз съм се венчал за България!” – обикновени думи, които разкриват един необикновен дух. Може би затова в онази далечна 1943 година подвигът на Списаревски отеква в сърцата на всички българи. На траурното шествие се стича цяла София. Признателните столичани обвиват летеца с ореола на светец и го наричат новият Св. Георги Победоносец. От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а в скръбта си майката на Списаревски казва: “Моят син стана син на цяла България”.
Саможертвата на Списаревски отеква и по целия свят. 
Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. 

Коментирайте