Памет за убитите от Народния съд на 8-ми март в Добрич (ВИДЕО)

Има едно място в Добрич,  където на 8-ми март задължително трябва да се носят цветя. През деветдесетте години по идея на Иван Тончев от Съюза на репресираните в южната част на парка, където днес  е паметника на  Хан Аспарух е издигнат паметен кръст. Мястото за този кръст не е случайно избрано.Точно там и точно на 8-ми март 1945 година са застреляни  осъдените от т.н. Народен съд добруджанци. Пред паметника в последните години е трудно да видиш някого. Посещават го само земеделците от  Земеделски Народен Съюз/ЗНС  на община Добричка. И тази година, когато се навършват 74 години от трагичните събития заставаме пред кръста с трима  членове на ЗНС. Дико Иванов- зам.-кмет на община Добричка и председател на ЗНС в тази община, Паун Станчев  пети мандат кмет на село Дончево от квотата на ЗНС и Димитър Димитров за четвърти път кмет на село Бранище пак от земеделската партия.  И тримата знаят историята на народен съд, знаят за жертвите и не забравят да се поклонят пред паметта на невинно загиналите от репресивният комунистически режим.“Считаме, че като граждани, като хора, които активно участват в политическия живот на област Добрич е редно да отдадем почит на тези които са били убити на 8-ми март 1945 година от т.н. Народен съд.“,   казва Дико Иванов, който е и зам.-председател на областното настоятелство на Земеделски Народен Съюз. Според него има достатъчно факти и исторически справки за онова време и всеки може да прочете какво се е случвало в България, когато по силата на един незаконен съд е бил изтребен елитът на нацията. 28630 човека са били привлечени като обвиняеми в Народния съд. Създадени са 6 централни и 68 областни съдебни състава се заемат с Наредбата –Закон за въвличане на България във втората световна война. Прилагането му изисква съд и присъда. Не за всички обаче има и безследно изчезнали за които никой нищо не знае. В Добричка околия привличат като обвиняеми 86 човека. Приключват делата на 8 март с произнасяне на 17 смъртни присъди и ги изпълняват още същия ден. 12 са осъдени на доживотен затвор , а на всички е  конфискувано имуществото. Има и парадокс, че лица които са били убити преди влизане на закона в действие са били подсъдни след смъртта им по същия този закон и осъдени постфактум. „Едва ли може да се нарече справедлив този съд“, отговаря Димитър Димитров на подхвърлената ми реплика от съвременници, че   Народният съд бил справедлив.“Всеки има право на живот и на политическите си виждания“,  допълва кметът на Бранище. И задава най-точния въпрос:Защо е трябвало да бъдат осъдени на смърт? Все още има живи свидетели на онези дни. Чули се гърмежи и малки момчета се затичали да видят какво се случва. Видели палачите, видели и жертвите и се изпокрили да не ги знаят, че са свидетели. Страх ги е. А сега от какво се страхуват, че не искат да знаят?. Там пред кръста си припомняме имената на ген. Никола Жеков, ген. Теодосий Даскалов, журналистът Любен Станчев, Георги Семов, Илия Карагьозов, Яни Хаджиянев, Асен Кантърджиев. „Тези събития вече нямат юридически характер“, казва Дико Иванов. Те имат морален аспект защото са наказани невинни на база личностни  отмъщения. Някои дори се гордеят с извършеното, коментира лидерът на земеделците.“Моралният прочит на онези събития предполага да си признаят престъпленията“, смята Иванов. Тогава може да има и помирение и приемане на фактите.Не забрава , а помирение и преклонение. Паун Станчев напомня за името на Иван Тоончев и че делото му трябва да се помни. По думите му младите сега се интересуват от други неща. Хората на възраст, тези които помнят и знаят трябва да обясняваме. Има и такива които се връщат към трагичните моменти, не може всички да слагаме под общ знаменател, смята кметът на Дончево. Той припомня,че дядовците им били репресирани от режима и те  по наследство отбелязват тези събития. Затова на този ден докато са живи ще носят цветя, ще застават пред паметния кръст и ще гледат как той вече се руши в основата си, а никой от овластените през тези близо 25 години не идва да види. Някой ден ще дойде времето и на сегашните млади да искат да зная, разсъждават тримата активисти на ЗНС.
 
За тези които вече са заинтересовани да зная ще припомним, писано и повтаряно през последните  четири години от нашата медия.
Заседанията на народния съд продължават до 8 март 1945 г. Подсъдимите, които прекарват повече от 5 месеца в затвора, и там правят „самопризнания”, нямат никакъв шанс. Присъдите им са определени отдавна и то на друго място. Залата на тогавашното кино „Родина”, където заседава съдът, е строго охраняема, в нея се допускат само проверени хора. Присъдата е прочетена на 8 март 1945 г. и още същата вечер смъртниците са разстреляни и заровени в един общ гроб в края на старите добрички гробища.
Всъщност Добрич няма нужда от „народен съд”. И обикновен съд би могъл да накаже превишилите правата си полицаи и агенти при арестите и разпитите на участници в антифашистката въоръжена съпротива – повечето набедени от свои приятели, познати и съседи. В Добруджа почти няма партизанско движение, а реално няма и условия за това – планини, големи горски масиви. Към социалистическо-комунистическата идея се присъединяват главно занаятчии – зидари, шивачи, обущари, дърводелци и други, които са свързани и със селото.
А не бива да се забравя и привързаността на добруджанеца, до вчера румънски роб, към Цар Борис III – Обединителят.
На 20 февруари в Добрич излиза брой единствен на вестник „Народен съд” – орган на Окръжния комитет на Отечествения фронт в Добрич. Негов редактор е Тодор Ганчев, който е и първият главен редактор на в. „Добруджанска трибуна”. В уводната статия „Агентите на хитлеризма”, авторът призовава: „И днес, от свой съд, от Народния съд, изстрадалият български народ иска едно … ВЪЗМЕЗДИЕ! И то, убедени сме, ще бъде отразено в строгите, но справедливи присъди на Добричкия Народен съд.”
Цитирани са и думите на главния народен обвинител Георги Петров: „Народен съд! Народен съд над всички виновници и предатели – ето нестихващият лозунг, който се изтръгва от мощната снага на изстрадалия български народ. И нито крачка назад, нито миг на снизхождение на виновниците!”
За срам на юристите, кметът на Добрич Димитър Върбанов /адвокат/ в статията си „Народният съд, подсъдимите и защитата” призовава: „А защитниците на подсъдимите на 21 февруари ще трябва да помнят добре: да се държат и проявяват пред Народния съд само като отечественофронтоваци и подчертаващи в своите речи, че виновниците за катастрофата на България не могат да бъдат третирани с християнско милосърдие”. Според кмета излиза, че 86-те обвиняеми в Добрич са виновни за „националната катастрофа на България”, сякаш те са управлявали страната след като Германия напада СССР на 22 юни 1941 г.!
В този вестник има и още призиви за смъртно наказание, поместени са и „признания” на Любен Станчев, на Георги Семов, на Илия Карагьозов, на агенти и полицаи. Но няма и дума на какъв режим са подложени подсъдимите през 150-те дни в затвори и арести.
И в крайна сметка „народната” воля е изпълнена. Добричкият „народен съд” издава тежки присъди: 17 обвиняеми са осъдени на смърт, голямата част получават доживотни и многогодишни наказания, неколцина са обявени за невиновни. Присъдите се придружават от големи глоби /смъртните трябва да заплатят по 3 милиона лв./ Конфискувано им е и цялото имущество.
Народният съд е извънреден съд, официално създаден за съдене на управлявалите страната от януари 1941 до септември 1944 г. За по-малко от година българските комунисти избиват повече генерали, отколкото  са загинали във всички войни, водени от България.
В Добрич обвинените от Народния съд са 86 – основно бивши полицаи и агенти. Това е най-кървавото погазване на Търновската конституция. Добричкият Народен съд осъжда повече хора от Нюрнбергския става ясно съпоставяйки фактите.

Коментирайте