Петър Петров: За да спазваме високите стандарти, в Европа загубихме производителността на земеделието си

Заради високите стандарти и изисквания, които Европа сама си налага, в момента е на опашката на света като производителност от земеделието си. Това заяви в ефира на радио „Добруджа“ Петър Петров – специалист по земеделската тематика и производител.
Въпросът за споразумението между Европейския съюз и Меркосур и несъгласието с него е не само на българските, а на всички европейски земеделци, които са заедно на протестите. Това споразумение показва един сериозен, по-дълбок проблем, който е свързан с по-ниската производителност и високата себестойност в Европа, посочи Петров.

Защото се оказва, че държави извън Европейския съюз, които не спазват нашите правила, имат по-евтини производства и съответно, използвайки ГМО-култури, постигат и по-високи добиви, каза още той.
„Заради същата Европейска комисия, Европейски парламент, спазвайки високите стандарти, ние загубихме тази производителност, която имахме преди години и бяхме много по-конкурентни спрямо останалата част на света. Днес сме на опашката, може би след нас е само Африка, като континент“, подчерта земеделският производител.

По думите му, високите стандарти, които поставя ЕС, са „слонът в стаята“. Именно те правят продукцията на европейските производители, без значение дали е земеделие, или индустрия - неконкурентоспособна.
Петров даде и няколко примера по отношение на ГМО – въпрос, който в обществото отдавна не се дебатира. Не се обръща внимание и на научните изследвания.
„Преди няколко години над 100 учени, Нобелови лауреати, разписаха писмо и го изпратиха до Грийнпийс, с което искаха да подчертаят, че вече има достатъчно научни изследвания, че генното редактиране и ГМО не са опасни за човешкото здраве. Милиони тонове соя и царевица за последните повече от 20 години са произведени и са консумирани. И ако имаше такива вреди, все някъде щеше да има изследвания, доказателства, че те са вредни за човешкото здраве“, посочи Петър Петров.

„Не може едни и същи депутати от една страна да ни налагат „зелени изисквания, да ни гласуват по-скъпи торове заради въглеродния данък, да не говорим, че и енергията в Европа е по-скъпа, а в следващия момент да ни казват, че не сме конкурентоспособни. Не сме, защото спазваме всякакви измислени правила, които връщат нашето земеделие назад. И проблемът е, че ние не коментираме, как да излезем от тази ситуация, как да си решим домашното и да бъдем конкурентоспособни. Това е по-големият проблем. Не можем да продължаваме по стария начин“, добави земеделският производител и посочи още примери, свързани с генетичните технологии.

„Българска делегация, свързана с розопроизводството, посети Китай. Там са успели да постигнат цъфтеж, използвали са ген от декоративни рози, който са сложили на маслодайната роза. Съответно, тези рози цъфтят цялогодишно, не само в топлата част на годината. Това дава един по-дълъг период на цъфтеж, по-високи добиви. Ако тази технология се разработи в овощарство, всичките тези измръзвания, които имат от последните години нашите овощари, ще отпаднат. Тоест, те може да загубят определена реколта, заради измръзване, но целогодишно ще могат да произвеждат плодове. Ето по този начин, с помощта на генетични технологии, в света държавите напредват и се развиват. Докато ние в Европа робуваме на някакви стари клишета и нашето земеделие го държим в ъгъла.

Преди две години в Съединените щати постигнаха световен рекорд в царевицата – 3 960 кг от декар. А в България средният добив тук, в Добруджа, мисля, че беше около 200 и няколко килограма. Тоест, виждате колко пъти е разликата. Ако в Щатите успяват да постигнат 1500 килограма добив от царевица, ние в Европа ще постигаме 200, 300, 400 килограма в резултат на суша, липса на напояване и по-слаба генетика“.

Коментирайте