Близо месец и половина преди старта на туристическия сезон на 1 май, всичко свързано с туризма е крайно неясно и объркано. Промените се случват не в рамките на дни, а на часове. Налагат се или се отменят забрани и туристическият бизнес буквално не знае къде се намира. Това коментира за медийна група „Добруджа“ проф. д-р Стоян Маринов - преподавател в катедра „Икономика и организация на туризма“ в Икономически университет – Варна и член на УС на Варненската туристическа камара.
Проф. д-р Маринов обясни, че през 2020 г. сме имали един безспорно анти-туристически сезон – без аналог у нас с отрицателните си резултати. Отчетен е спад на глобалния туризъм и на регионалния, включително и в България. Намалението в броя на хората предприели пътуване за миналата година е 70%. Същият спад имаше при реализираните нощувки и приходите от туризъм в сравнение с 2019 г., обясни той.
Ако трябва да се правят прогнози, позовавайки се на данните на ресорни институции, има различни сценарии. Според най-песимистичния вариант на Световната организация по туризъм, възстановяването на сектора на нивата от 2019 г. може да се очаква през 2023 - 2024 г.
Конкретно за 2021 година, ако ограниченията отпаднат и има туристически сезон, спадът, който ще отчете бизнеса, спрямо 2019-а, ще бъде с около 50 на сто, за 2022 г. с около 30 на сто, а 2023-а - 10 на сто. Едва през 2024 г. ще се изравни или надскочи параметрите на 2019-а, уточни професорът.
Той добави, че засега фалити на фирми, свързани с туризма няма, защото държавата, според своите възможности, помага на бизнеса, макар и да има закъснения с помощите. Хотелиери, ресторантьори, туроператори все още се крепят, но не е ясно докога, уточни проф. Маринов.
Стартът на туристическия сезон на 1 май е пряко свързан с епидемичната обстановка в страната. Ако заболеваемостта спадне и отпаднат ограниченията за влизане в страната, бизнесът ще поеме глътка въздух.
Според представителя на Варненската туристическа камара, няма как българските туристи да спасят сезона, но те до известна степен раздвижват бизнеса. В България винаги сме разчитали на около 70% туристи от чуждите пазари - основно румънски, немски, полски, чешки, словашки, британски и руски, а там сега всичко е крайно неясно, каза той.
Професорът даде за пример румънския пазар, на който се разчита много за Великден. България сега е в опасната зона и има строги условия – тест и 10-дневна карантина при влизане в Румъния. Никой не би предприел пътуване при това положение. Затова, ако не настъпи промяна, няма да можем да разчитаме на румънските туристи за великденските празници. Засега има доста резервации от румънски граждани за Великден, но вече има и откази от резервации.
Това се отнася и за другите туристи от чужбина. Ако ситуацията в България не се подобри и ограниченията, наложени от другите държави, не отпаднат, трудно можем да говорим за туристически сезон, обобщи проф. д-р Маринов.
Обектите с дейност в сферата на туризма вече са въвели необходимите епидемични мерки, имат и опит при случаи на заразени клиенти. Изпълняват се всички условия и страната ни предлага един здравословен туристически продукт, категоричен е той. Според него идеята за електронен здравен сертификат или дигитален зелен сертификат е добра, защото всеки ще може да удостовери дали е ваксиниран, с отрицателен PCR тест или вече преболедувал Ковид-19. Това дава възможност за отварянето на зелени коридори за тези групи туристи.
В момента всяка държава, дори и в рамките на ЕС, действа както намери за добре и обявява собствени национални здравни протоколи. Няма единен подход. Това в съчетание с постоянните промени е изключително стресиращо за бизнеса. При подобна неопределена динамичност от налагане и вдигане на забрани наистина може да се стигне до фалити на туристически фирми, смята професорът.
Но ако няма транспортни ограничения и епидемичната обстановка в страната ни се подобри можем да имаме туристи и от държави като Русия и Украйна – пазари, за които в момента има много неясноти, добави той.
Проф. д-р Стоян Маринов, коментира и друг важен за туризма проблем - липсата на кадри. Според него в немалка част от хотелите персоналът е в голяма степен запазен, но действително има отлив - хора, които са се пренасочили и вече работят в други сфери. От друга страна е проблемен и вносът на кадри от страни като Киргистан и Казахстан – опция, която е използвана минали години.
Проф. Маринов каза още, че донякъде е успокояващо, че при прогнозираното свиване на бизнеса с около 50% за тази година, в сравнение с добрата 2019 г., ще са необходими и по-малко кадри. Туристическият бизнес ще трябва чрез повече разходи за заплати и по-добри условия на труд да реши проблема и да привлече работна ръка, счита той.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Проф. д-р Маринов обясни, че през 2020 г. сме имали един безспорно анти-туристически сезон – без аналог у нас с отрицателните си резултати. Отчетен е спад на глобалния туризъм и на регионалния, включително и в България. Намалението в броя на хората предприели пътуване за миналата година е 70%. Същият спад имаше при реализираните нощувки и приходите от туризъм в сравнение с 2019 г., обясни той.
Ако трябва да се правят прогнози, позовавайки се на данните на ресорни институции, има различни сценарии. Според най-песимистичния вариант на Световната организация по туризъм, възстановяването на сектора на нивата от 2019 г. може да се очаква през 2023 - 2024 г.
Конкретно за 2021 година, ако ограниченията отпаднат и има туристически сезон, спадът, който ще отчете бизнеса, спрямо 2019-а, ще бъде с около 50 на сто, за 2022 г. с около 30 на сто, а 2023-а - 10 на сто. Едва през 2024 г. ще се изравни или надскочи параметрите на 2019-а, уточни професорът.
Той добави, че засега фалити на фирми, свързани с туризма няма, защото държавата, според своите възможности, помага на бизнеса, макар и да има закъснения с помощите. Хотелиери, ресторантьори, туроператори все още се крепят, но не е ясно докога, уточни проф. Маринов.
Стартът на туристическия сезон на 1 май е пряко свързан с епидемичната обстановка в страната. Ако заболеваемостта спадне и отпаднат ограниченията за влизане в страната, бизнесът ще поеме глътка въздух.
Според представителя на Варненската туристическа камара, няма как българските туристи да спасят сезона, но те до известна степен раздвижват бизнеса. В България винаги сме разчитали на около 70% туристи от чуждите пазари - основно румънски, немски, полски, чешки, словашки, британски и руски, а там сега всичко е крайно неясно, каза той.
Професорът даде за пример румънския пазар, на който се разчита много за Великден. България сега е в опасната зона и има строги условия – тест и 10-дневна карантина при влизане в Румъния. Никой не би предприел пътуване при това положение. Затова, ако не настъпи промяна, няма да можем да разчитаме на румънските туристи за великденските празници. Засега има доста резервации от румънски граждани за Великден, но вече има и откази от резервации.
Това се отнася и за другите туристи от чужбина. Ако ситуацията в България не се подобри и ограниченията, наложени от другите държави, не отпаднат, трудно можем да говорим за туристически сезон, обобщи проф. д-р Маринов.
Обектите с дейност в сферата на туризма вече са въвели необходимите епидемични мерки, имат и опит при случаи на заразени клиенти. Изпълняват се всички условия и страната ни предлага един здравословен туристически продукт, категоричен е той. Според него идеята за електронен здравен сертификат или дигитален зелен сертификат е добра, защото всеки ще може да удостовери дали е ваксиниран, с отрицателен PCR тест или вече преболедувал Ковид-19. Това дава възможност за отварянето на зелени коридори за тези групи туристи.
В момента всяка държава, дори и в рамките на ЕС, действа както намери за добре и обявява собствени национални здравни протоколи. Няма единен подход. Това в съчетание с постоянните промени е изключително стресиращо за бизнеса. При подобна неопределена динамичност от налагане и вдигане на забрани наистина може да се стигне до фалити на туристически фирми, смята професорът.
Но ако няма транспортни ограничения и епидемичната обстановка в страната ни се подобри можем да имаме туристи и от държави като Русия и Украйна – пазари, за които в момента има много неясноти, добави той.
Проф. д-р Стоян Маринов, коментира и друг важен за туризма проблем - липсата на кадри. Според него в немалка част от хотелите персоналът е в голяма степен запазен, но действително има отлив - хора, които са се пренасочили и вече работят в други сфери. От друга страна е проблемен и вносът на кадри от страни като Киргистан и Казахстан – опция, която е използвана минали години.
Проф. Маринов каза още, че донякъде е успокояващо, че при прогнозираното свиване на бизнеса с около 50% за тази година, в сравнение с добрата 2019 г., ще са необходими и по-малко кадри. Туристическият бизнес ще трябва чрез повече разходи за заплати и по-добри условия на труд да реши проблема и да привлече работна ръка, счита той.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = 1.80078 BGN
1 GBP = 2.28624 BGN
1 CHF = 1.97959 BGN
