С употребата на чуждестранните сортове зърнени култури в България навлязоха много болести по растенията, които преди не се срещаха у нас. Това заяви в интервю за медийна група „Добруджа” директорът на Института по земеделие в Карнобат проф. д-р Драгомир Вълчев. Започнахме да пръскаме ечемика срещу болести преди 4-5 години, а това не се е случвало десетилетия назад. Западните сортове пшеница и ечемик залагат на по-високите добиви, но не и на качеството. Същевременно след това ние консумираме произведения от високодобивните сортове хляб, който е със занижени показатели.
Мисля че започна постепенно връщане към българската селекция. Има фермери, които са използвали чужди сортове, но във времето се оказва, че те не покриват изискванията им и отново се връщат към родната селекция. Откакто страната ни членува в Европейския съюз, сортовата листа на всички култури е една за целия съюз. Както ние можем да продаваме нашите сортове в другите държави, така и те предлагат своите тук. Приемаме това като едно предизвикателство. Необходимо е обаче време, за да мине еуфорията от залитането към западните сортове и връщане към българските. Тук е важно да се уточни, че нашите сортове са създадени за условията на България – тежки почви, засушавания, безснежни зими, ниски температури, коментира директорът на Земеделския институт в Карнобат.
Финансирането на селскостопанската наука в България никога не е било достатъчно. В момента то покрива само част от възнагражденията на научните работници. Поради тази причина спада и интереса на младите хора към науката. Според мен държавата е длъжна да осигури достойно възнаграждение на всички научни работници и издръжка на науката.
Един от пътищата, по който бихме могли да бъдем добре финансирани е спазване на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, в който е записано, че този фермер, който ползва сортове, не само на нашия институт, но и на всички останали, трябва да заплаща съответните авторски права. У нас обаче това не се случва, защото закона не се спазва, посочи проф. Драгомир Вълчев и даде пример с Турция, където след приемането и спазването на такъв закон, земеделските институти в южната ни съседка са започнали да получават солидни приходи.
Мирослав Балчев
Мисля че започна постепенно връщане към българската селекция. Има фермери, които са използвали чужди сортове, но във времето се оказва, че те не покриват изискванията им и отново се връщат към родната селекция. Откакто страната ни членува в Европейския съюз, сортовата листа на всички култури е една за целия съюз. Както ние можем да продаваме нашите сортове в другите държави, така и те предлагат своите тук. Приемаме това като едно предизвикателство. Необходимо е обаче време, за да мине еуфорията от залитането към западните сортове и връщане към българските. Тук е важно да се уточни, че нашите сортове са създадени за условията на България – тежки почви, засушавания, безснежни зими, ниски температури, коментира директорът на Земеделския институт в Карнобат.
Финансирането на селскостопанската наука в България никога не е било достатъчно. В момента то покрива само част от възнагражденията на научните работници. Поради тази причина спада и интереса на младите хора към науката. Според мен държавата е длъжна да осигури достойно възнаграждение на всички научни работници и издръжка на науката.
Един от пътищата, по който бихме могли да бъдем добре финансирани е спазване на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, в който е записано, че този фермер, който ползва сортове, не само на нашия институт, но и на всички останали, трябва да заплаща съответните авторски права. У нас обаче това не се случва, защото закона не се спазва, посочи проф. Драгомир Вълчев и даде пример с Турция, където след приемането и спазването на такъв закон, земеделските институти в южната ни съседка са започнали да получават солидни приходи.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
