Трябва да се говори за досиетата заради истината, тъй като в архивите на Държавна сигурност се крият отговорите на много от въпросите от нашата близка история след 1944 г., заяви в студиото на МГ „Добруджа” проф. Вили Лилков, който заедно с разследващият журналист Христо Христов са днес в Добрич за представянето на книгата си „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”. Документалната разработка те ще представят от 17,30 часа в залата на община Добрич.
Освен заради истината, архивите трябва да се проучват и заради справедливостта, защото много от жертвите на тоталитарния режим не получиха справедливост след 1989 г., тъй като историята не беше прочетена в цялост, заяви Лилков. Според него причините за съпротивата срещу тази тема са много. Тя се неглижира, защото собственици на медии, водещи и анализатори в тях са бивши сътрудници на ДС. Много историци не желаят да говорят по тази тема, защото направиха кариера по време на комунизма в условията на една изкривена истина и исторически лъжи, върху които те изградиха своята научна кариера. Времето на комунизма и ролята на ДС не бяха изучавани в училище и от това много загуби нашето общество, каза още проф. Лилков.
Има много ясно изразени противници на процеса на отваряне на досиетата и това са предимно наследниците на Комунистическата партия в лицето на БСП, заяви журналистът Христо Христов, като припомни, че преди 11 години законът за досиетата и сформираната комисия са избрани с подкрепата на БСП. Проблемът на тези хора е, че те никога не са били коректни към обществото. Не може тогава да си подкрепил този закон, а сега да твърдиш, че е било грешка, смята Христов. Той изтъкна, че в резултат на работата на Комисията по досиетата за 11 години са осветени над 11 хиляди сътрудници на тоталитарните комунистически служби.
Комисията показа, че може да спазва закона и да го изпълнява. Тя освети много ясно една стройна мрежа на агентурния апарат на тоталитарните комунистически служби. Комисията е неубодна, защото показа зависимостите в политиката, в икономиката, в журналистиката. Затова и през последните години има една негласна цензура към дейността на Комисията, коментира още Христов, като подчерта, че книгата, която представят в Добрич, е съставена с изключителното съдействие на Комисията по досиетата.
Проф. Лилков обясни, че поводът за написването й е запознаване с личното му досие за оперативна разработка през 80-те години. Той е бил впечатлен от термина „бивши хора”, както са определени неговите родители. Тогава установих, че под този термин на специален отчет на разработка се е водила една определена тази група хора, за която не се говореше като жертви на репресия. Тя включва индустриалци, търговци, адвокати, занаятчии, едри земевладелци, които не са се занимавали с политика. В тази книга изваждаме документи на бившата ДС и осветяваме цялата репресия срещу тази категория, заяви бившият депутат.
Това е 14-о представяне на книгата в провинцията, като във всеки град авторите й правят опити да се запознаят по места с хората с клеймо „бивши хора”. По този повод днес те ще посетят в държавен архив – Добрич.
Освен заради истината, архивите трябва да се проучват и заради справедливостта, защото много от жертвите на тоталитарния режим не получиха справедливост след 1989 г., тъй като историята не беше прочетена в цялост, заяви Лилков. Според него причините за съпротивата срещу тази тема са много. Тя се неглижира, защото собственици на медии, водещи и анализатори в тях са бивши сътрудници на ДС. Много историци не желаят да говорят по тази тема, защото направиха кариера по време на комунизма в условията на една изкривена истина и исторически лъжи, върху които те изградиха своята научна кариера. Времето на комунизма и ролята на ДС не бяха изучавани в училище и от това много загуби нашето общество, каза още проф. Лилков.
Има много ясно изразени противници на процеса на отваряне на досиетата и това са предимно наследниците на Комунистическата партия в лицето на БСП, заяви журналистът Христо Христов, като припомни, че преди 11 години законът за досиетата и сформираната комисия са избрани с подкрепата на БСП. Проблемът на тези хора е, че те никога не са били коректни към обществото. Не може тогава да си подкрепил този закон, а сега да твърдиш, че е било грешка, смята Христов. Той изтъкна, че в резултат на работата на Комисията по досиетата за 11 години са осветени над 11 хиляди сътрудници на тоталитарните комунистически служби.
Комисията показа, че може да спазва закона и да го изпълнява. Тя освети много ясно една стройна мрежа на агентурния апарат на тоталитарните комунистически служби. Комисията е неубодна, защото показа зависимостите в политиката, в икономиката, в журналистиката. Затова и през последните години има една негласна цензура към дейността на Комисията, коментира още Христов, като подчерта, че книгата, която представят в Добрич, е съставена с изключителното съдействие на Комисията по досиетата.
Проф. Лилков обясни, че поводът за написването й е запознаване с личното му досие за оперативна разработка през 80-те години. Той е бил впечатлен от термина „бивши хора”, както са определени неговите родители. Тогава установих, че под този термин на специален отчет на разработка се е водила една определена тази група хора, за която не се говореше като жертви на репресия. Тя включва индустриалци, търговци, адвокати, занаятчии, едри земевладелци, които не са се занимавали с политика. В тази книга изваждаме документи на бившата ДС и осветяваме цялата репресия срещу тази категория, заяви бившият депутат.
Това е 14-о представяне на книгата в провинцията, като във всеки град авторите й правят опити да се запознаят по места с хората с клеймо „бивши хора”. По този повод днес те ще посетят в държавен архив – Добрич.
Коментирайте
1 USD = 1.81162 BGN
1 GBP = 2.27467 BGN
1 CHF = 1.99554 BGN
