Пръстенът на Господин Георги Палеолог и всички останали златни артефакти, открити през това лято в „царския некропол“ на нос Калиакра, ще останат в Каварна. Това съобщи на пресконференция научният ръководител на проучванията на крепостта и директор на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова. Те ще бъдат показани за първи път през декември на годишната изложба в НИМ в София, а през пролетта ще се завърнат в историческия музей в Каварна.
Директорът му Пенко Георгиев обясни, че идеята е да бъде направена реконструкция на целия гроб, открит през това лято, в която да бъдат изложени всички намерени дарове. Те ще бъдат експонирани в блиндирана витрина в музея в град Каварна.
„Впечатляващите открития от последните 3 години – нефритената катарама за колан от времето на китайската династия Юан, богатото златно съкровище от края на 14 век и златният пръстен-печат на един от господарите на Калиакра категорично доказват, че тази крепост е един от най-богатите и значими градове от античността и средновековието. Това е туристически феномен и историческо богатство, на което Община Каварна има честта и привилегията да е наследник“, заяви кметът Нина Ставрева.
Думите й бяха подкрепени и от изказването на доц. д-р Бони Петрунова – археолог на 2018 г. и носител на наградите „Златен грифон“ и „Златен орел“, която от 16 години ръководи проучванията на крепостта Калиакра: „Надявам се, че тези знаци, които ни дава историята, най-накрая ще убедят цялата общественост и всички институции, че Калиакра е един великолепен средновековен град-столица, който тепърва ще ни изненадва с богатство и с информация за нашето минало. Молбата ми към общината, към министерствата на културата, на регионалното развитие и на екологията е да подкрепят разгръщането на потенциала на този великолепен туристически обект. Това е нещо, с което не разполага нито една друга държава около нас – имаме един запазен град от съвременно строителство, една стара столица на България, която непрекъснато, всеки сезон, с нещата, които откриваме, ни доказва, че заслужава по-специално внимание“.
„Калиакра ни поднесе поредната си историческа изненада. Проучени бяха 20 гроба, като единият се оказа богато погребение на аристократ. За първи път е открито погребение на наследник на Палеолозите – вероятно родственик на владетелите на Добруджанското деспотство Балик и Добротица. Погребението е извършено през втората половина на 14 век. Най-впечатляващият предмет от гробните дарове е масивен златен пръстен, който разкрива името на погребания. Пръстенът е от известния калоянов тип, но с много по-детайлна и изящна украса. На него има изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол“, съобщи кметът на Община Каварна Нина Ставрева.
Такъв пръстен не е откриван до сега, той е изключителен артефакт за България, отбеляза доц. д-р Бони Петрунова. На него разчитаме думата сфрагис, което означава печат, името Георги, и Кр – което според нея трябва да се тълкува като Калиакра, а не като Карвуна. Тя, както и други учени, смятат, че изначално Калиакра е била столица на Добруджанското деспотство, а град Карвуна не е съществувал – така е била наричана областта. Всичко сочи към хипотезата, че погребаният е внукът на Добротица, заяви доц. д-р Бони Петрунова
Догодина проучванията ще продължат в същия сектор на крепостта.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров
Директорът му Пенко Георгиев обясни, че идеята е да бъде направена реконструкция на целия гроб, открит през това лято, в която да бъдат изложени всички намерени дарове. Те ще бъдат експонирани в блиндирана витрина в музея в град Каварна.
„Впечатляващите открития от последните 3 години – нефритената катарама за колан от времето на китайската династия Юан, богатото златно съкровище от края на 14 век и златният пръстен-печат на един от господарите на Калиакра категорично доказват, че тази крепост е един от най-богатите и значими градове от античността и средновековието. Това е туристически феномен и историческо богатство, на което Община Каварна има честта и привилегията да е наследник“, заяви кметът Нина Ставрева.
Думите й бяха подкрепени и от изказването на доц. д-р Бони Петрунова – археолог на 2018 г. и носител на наградите „Златен грифон“ и „Златен орел“, която от 16 години ръководи проучванията на крепостта Калиакра: „Надявам се, че тези знаци, които ни дава историята, най-накрая ще убедят цялата общественост и всички институции, че Калиакра е един великолепен средновековен град-столица, който тепърва ще ни изненадва с богатство и с информация за нашето минало. Молбата ми към общината, към министерствата на културата, на регионалното развитие и на екологията е да подкрепят разгръщането на потенциала на този великолепен туристически обект. Това е нещо, с което не разполага нито една друга държава около нас – имаме един запазен град от съвременно строителство, една стара столица на България, която непрекъснато, всеки сезон, с нещата, които откриваме, ни доказва, че заслужава по-специално внимание“.
„Калиакра ни поднесе поредната си историческа изненада. Проучени бяха 20 гроба, като единият се оказа богато погребение на аристократ. За първи път е открито погребение на наследник на Палеолозите – вероятно родственик на владетелите на Добруджанското деспотство Балик и Добротица. Погребението е извършено през втората половина на 14 век. Най-впечатляващият предмет от гробните дарове е масивен златен пръстен, който разкрива името на погребания. Пръстенът е от известния калоянов тип, но с много по-детайлна и изящна украса. На него има изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол“, съобщи кметът на Община Каварна Нина Ставрева.
Такъв пръстен не е откриван до сега, той е изключителен артефакт за България, отбеляза доц. д-р Бони Петрунова. На него разчитаме думата сфрагис, което означава печат, името Георги, и Кр – което според нея трябва да се тълкува като Калиакра, а не като Карвуна. Тя, както и други учени, смятат, че изначално Калиакра е била столица на Добруджанското деспотство, а град Карвуна не е съществувал – така е била наричана областта. Всичко сочи към хипотезата, че погребаният е внукът на Добротица, заяви доц. д-р Бони Петрунова
Догодина проучванията ще продължат в същия сектор на крепостта.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров