На хълм, от който се вижда Истанбул, е и училището, където преди 50 години момче от квартал на работническата класа опознава исляма. Момчето е Реджеп Тайип Ердоган, който по-късно ще стане президент на Турция, а училището е сред първите религиозни, създадени от държавата, за да обучават бъдещитe имами и проповедници. То е пример за политиките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Ердоган, инвестирали милиарди в религиозното образование през последните години, но със съмнителни ползи, разказва "Ройтерс" в специален репортаж.
Самият президент се върна в училището, сега с име "Анадолско висше училище имам хатип "Реджеп Тайип Ердоган" след преустройство за 11 милиона долара, в началото на академичната 2017-2018 г. "Общата цел на образованието и системата на преподаване е да отгледа хора, които уважават историята, културата и ценностите си," каза Ердоган пред деца, които развяваха турско знаме и отбелязваха повторното отваряне на училището.
Президентът вече е показвал многократно, че целта му е да отгледа "набожно поколение", което "да работи за изграждането на нова цивилизация" и е изтъквал постиженията на Турция и Османската империя като по-важни от западните идеи. Училището, което сега носи неговото име, е само един пример за усилията му да върне религията в центъра на обществения живот - хиляди училища получават милиарди долари, заделени за религиозно образование.
Преглед на турския бюджет и плановете за инвестиции, направен от "Ройтерс", показва, че разходите за училищата имам хатип за момчета и момичета между 14 и 18 г. ще се двоят, за да достигнат 1.68 милиарда долара през 2018 г. Това ще е около четвърт от целия бюджет за гимназиите, макар 645 000 ученици в тях да са едва 11 на сто от всички гимназисти в страната. Така малко над една десета от учениците в този сегмент получават 23% от парите или два пъти колкото тези в обикновени учебни заведения.
Всичко, което трябва да знаете за:
Турция (350)От 2012 г., когато и този тип религиозни училища започнаха да приемат и ученици в прогимназия, между 10- и 14-годишна възраст, броят на децата в имам хатип достигна 1.3 милиона души. Те се обучават в общо 4000 институции и продължават да се строят още - плановете на властите са да довършат изграждането на 128 гимназии през 2018 г. и започнат строежа на още 50. Увеличени са и часовете по религия в обикновените училища, някои от които вече са се превърнали в имам хатип, но правителството отказва да даде подробности.
Въпреки допълнителните разходи обаче успеваемостта на учениците в имам хатип е по-ниска от обичайната, а министерството на образованието не отговаря на въпроси на "Ройтерс" за тях. Образователният министър Исмет Йълмаз досега е настоявал, че откриването на нови училища е отговор на нуждата в турското общество. "Правим каквото кажат гражданите ни," каза той през декември. Според съветник на правителството, потърсен от агенцията, "ислямът не се налага на хората... просто даваме възможност на семействата, които искат да изпратят децата си в имам хатип."
"Дъщеря ми мечтае за имам хатип"
За някои в Турция възходът на религиозното образование е проблем - интервюта с родители, учители и представители на образованието показват, че ролята на исляма в образованието разделя общественото мнение. За едни ислямистката вълна в училищата лишава децата от други възможности. Базата на Ердоган, довела ПСР на власт през 2003 г., обаче не смята така.
Новият комплекс на имам хатип "Реджеп Тайип Ердоган", издържан в ислямски стил, се намира в европейската част на Истанбул. Там учат близо 800 ученици - факт, който носи гордост на родителите им. "Ако даде Бог, всички наши училища ще достигнат този стандарт и качество," смята 45-годишният химик Камбер Чал, чийто 16-годишен син според него посещава училището с радост. "Дъщеря ми сега мечтае за имам хатип, за времето, когато ще се покрие и ще учи за Корана и живота на Пророка."
Преди петъчните молитви някои деца играят футбол, други слушат имам в джамия на покрива, разказва репортер на "Ройтерс", посетил училището през октомври. Уебсайтът му изтъква успехи в биологията, химията, арабския език и рецитирането на Корана, както и спортове като карате. Религиозното образование заема между една четвърт и една трета от учебната програма на училищата имам хатип.
Светски ориентираните турци, хората с възгледи в лявата част на политическия спектър и представители на алевитското малцинство не могат да примат това. Според Ферай Айтекин Ердоган, която оглавява синдикат на учителите и критикува експанзията на имам хатип, "няма нужда хората да получават религиозно образование, за да си намерят професия."
[Турция издига в култ религиозното образование, но то постига слаби резултати]© Reuters
Разделения
Може училището на Ердоган да е образец за имам хатип, но има и други примери. В азиатската част на Истанбул например прогимназията "Саригази", отворена по случай 60 години от основаването на Република Турция, е светско училище в район с голям брой Алевити и светски ориентирани турция, голяма част от което се "превръща" в имам хатип. Стотици подписи са събрани, за да бъде спрян процесът, след като "гостуващите" религиозни часове, в помещения на училището, водят дотам, че в сградата с 3000 ученици в "светска" прогимназия 1300 души са част от "паралелен" имам хатип.
Според някои родители учениците в "светската" част на училището получават по-малко финансова подкрепа, а учебният процес е затруднен от това, че в момента има средно по 40 ученици в клас, докато в помещенията "имам хатип" броят е средно 30 души. "Защо имам хатип да е по-добрата част от училището", пита майката на едно от децата; някои от родителите твърдят, че те не могат да ползват помещения за научни експерименти и изкуство. "Ройтерс" не може да потвърди думите им, но в отговор на петицията образователните власти искат да изградят ново училище в района. Според родителите друга петиция от октомври е спряла изграждането на стена в единия край на игрището, която според тях е била крачка към окончателното разделяне на "Саригази" на две части.
В друго училище в азиатската част, "Махмут Кемал Инал", родители казват, че не са успели да предотвратят превръщането му в имам хатип, което според властите е било искано от "местните общности". Данни на "Ройтерс" обаче сочат, че в училището са се записали два пъти по-малко деца в началото на сегашната учебна година, отколкото обикновено постъпват там.
Значителни разходи
От 6.9% от общия бюджет през 2003 г. разходите за образование са достигнали 12.3% за тази година. Въпреки този почти двукратен скок - и по-щедрото финансиране на религиозните училища - децата в имам хатип изглежда изостават спрямо съучениците си в обикновени училища. Езва 18% от кандидатстващите в университет от имам хатип са били приети, докато от "светски" държавни гимназии делът им е 35 на сто, а от частни - 45 на сто. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от декември също показва, че успехът на гимназистите от имам хатип е под средния за страната.
Турция освен това загуби осем места в класацията за успеха на учениците в химия, математика и четене в сравнение с резултата в предишно изследване от 2014 г. Сега тя е на 50-о място от 72 страни. Трудно е да се каже дали социоикономически фактори създават разликите между учениците в имам хатип и останалите, но първите са разпространени както в големите градове, така и в по-малките, в квартали, населявани от хора и с по-ниски, и с по-високи доходи.
[Турция издига в култ религиозното образование, но то постига слаби резултати]© Reuters
"Национална идентичност"
Според застъпниците на имам хатип експанзията им сега се дължи на предишните практики те да бъдат "потискани" - за последно повечето от тях бяха затворени при т. нар. "постмодерен преврат" от 1997 г., когато армията поиска от правителството да подаде оставка и наложи затварянето на религиозните училища. Това доведе до протести в много части на Турция. Според бизнесмена Ханефи Гюндоган, който не успял да прати големия си син в такова училище заради погрома, но го направил с най-малкия си, "мюсюлманите вече са стигнали момент, в който могат да дишат по-спокойно в собствената си страна." "През последните 15 години правителството показва уважение към мюсюлманите," добавя той.
Представители на асоциацията на училищата имам хатип обясняват, че модернизацията и приемането на западните ценности не са се случили "здравословно", а по "повърхностен" и "формалистки" начин и това не е "в хармония със социологията" на страната. И родители, чиито деца посещават религиозни училища, изтъкват нуждата от добро морално образование. Критици от друга страна настояват, че с този процес се изгражда опасна версия на "национална идентичност" през образованието.
Те изтъкват изместването на теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията в учебната програма и удвояването на броя на часовете по религия в "обикновените" училища. Вероучението става задъжлително и родители, които не желаят това, трябва да се обърнат към съда. "Не го правя само за себе си... искам на детето ми да бъде разрешено да няма уроци по религия, но се боря и за премахване на задължителното религиозно образование от програмата," казва инженерът Йозлем Коч, спечелил дело и дал възможност на сина си да не учи религия. Има и други родители в Турция, които се чудят защо това е крайно необходимо.
Самият президент се върна в училището, сега с име "Анадолско висше училище имам хатип "Реджеп Тайип Ердоган" след преустройство за 11 милиона долара, в началото на академичната 2017-2018 г. "Общата цел на образованието и системата на преподаване е да отгледа хора, които уважават историята, културата и ценностите си," каза Ердоган пред деца, които развяваха турско знаме и отбелязваха повторното отваряне на училището.
Президентът вече е показвал многократно, че целта му е да отгледа "набожно поколение", което "да работи за изграждането на нова цивилизация" и е изтъквал постиженията на Турция и Османската империя като по-важни от западните идеи. Училището, което сега носи неговото име, е само един пример за усилията му да върне религията в центъра на обществения живот - хиляди училища получават милиарди долари, заделени за религиозно образование.
Преглед на турския бюджет и плановете за инвестиции, направен от "Ройтерс", показва, че разходите за училищата имам хатип за момчета и момичета между 14 и 18 г. ще се двоят, за да достигнат 1.68 милиарда долара през 2018 г. Това ще е около четвърт от целия бюджет за гимназиите, макар 645 000 ученици в тях да са едва 11 на сто от всички гимназисти в страната. Така малко над една десета от учениците в този сегмент получават 23% от парите или два пъти колкото тези в обикновени учебни заведения.
Всичко, което трябва да знаете за:
Турция (350)От 2012 г., когато и този тип религиозни училища започнаха да приемат и ученици в прогимназия, между 10- и 14-годишна възраст, броят на децата в имам хатип достигна 1.3 милиона души. Те се обучават в общо 4000 институции и продължават да се строят още - плановете на властите са да довършат изграждането на 128 гимназии през 2018 г. и започнат строежа на още 50. Увеличени са и часовете по религия в обикновените училища, някои от които вече са се превърнали в имам хатип, но правителството отказва да даде подробности.
Въпреки допълнителните разходи обаче успеваемостта на учениците в имам хатип е по-ниска от обичайната, а министерството на образованието не отговаря на въпроси на "Ройтерс" за тях. Образователният министър Исмет Йълмаз досега е настоявал, че откриването на нови училища е отговор на нуждата в турското общество. "Правим каквото кажат гражданите ни," каза той през декември. Според съветник на правителството, потърсен от агенцията, "ислямът не се налага на хората... просто даваме възможност на семействата, които искат да изпратят децата си в имам хатип."
"Дъщеря ми мечтае за имам хатип"
За някои в Турция възходът на религиозното образование е проблем - интервюта с родители, учители и представители на образованието показват, че ролята на исляма в образованието разделя общественото мнение. За едни ислямистката вълна в училищата лишава децата от други възможности. Базата на Ердоган, довела ПСР на власт през 2003 г., обаче не смята така.
Новият комплекс на имам хатип "Реджеп Тайип Ердоган", издържан в ислямски стил, се намира в европейската част на Истанбул. Там учат близо 800 ученици - факт, който носи гордост на родителите им. "Ако даде Бог, всички наши училища ще достигнат този стандарт и качество," смята 45-годишният химик Камбер Чал, чийто 16-годишен син според него посещава училището с радост. "Дъщеря ми сега мечтае за имам хатип, за времето, когато ще се покрие и ще учи за Корана и живота на Пророка."
Преди петъчните молитви някои деца играят футбол, други слушат имам в джамия на покрива, разказва репортер на "Ройтерс", посетил училището през октомври. Уебсайтът му изтъква успехи в биологията, химията, арабския език и рецитирането на Корана, както и спортове като карате. Религиозното образование заема между една четвърт и една трета от учебната програма на училищата имам хатип.
Светски ориентираните турци, хората с възгледи в лявата част на политическия спектър и представители на алевитското малцинство не могат да примат това. Според Ферай Айтекин Ердоган, която оглавява синдикат на учителите и критикува експанзията на имам хатип, "няма нужда хората да получават религиозно образование, за да си намерят професия."
[Турция издига в култ религиозното образование, но то постига слаби резултати]© Reuters
Разделения
Може училището на Ердоган да е образец за имам хатип, но има и други примери. В азиатската част на Истанбул например прогимназията "Саригази", отворена по случай 60 години от основаването на Република Турция, е светско училище в район с голям брой Алевити и светски ориентирани турция, голяма част от което се "превръща" в имам хатип. Стотици подписи са събрани, за да бъде спрян процесът, след като "гостуващите" религиозни часове, в помещения на училището, водят дотам, че в сградата с 3000 ученици в "светска" прогимназия 1300 души са част от "паралелен" имам хатип.
Според някои родители учениците в "светската" част на училището получават по-малко финансова подкрепа, а учебният процес е затруднен от това, че в момента има средно по 40 ученици в клас, докато в помещенията "имам хатип" броят е средно 30 души. "Защо имам хатип да е по-добрата част от училището", пита майката на едно от децата; някои от родителите твърдят, че те не могат да ползват помещения за научни експерименти и изкуство. "Ройтерс" не може да потвърди думите им, но в отговор на петицията образователните власти искат да изградят ново училище в района. Според родителите друга петиция от октомври е спряла изграждането на стена в единия край на игрището, която според тях е била крачка към окончателното разделяне на "Саригази" на две части.
В друго училище в азиатската част, "Махмут Кемал Инал", родители казват, че не са успели да предотвратят превръщането му в имам хатип, което според властите е било искано от "местните общности". Данни на "Ройтерс" обаче сочат, че в училището са се записали два пъти по-малко деца в началото на сегашната учебна година, отколкото обикновено постъпват там.
Значителни разходи
От 6.9% от общия бюджет през 2003 г. разходите за образование са достигнали 12.3% за тази година. Въпреки този почти двукратен скок - и по-щедрото финансиране на религиозните училища - децата в имам хатип изглежда изостават спрямо съучениците си в обикновени училища. Езва 18% от кандидатстващите в университет от имам хатип са били приети, докато от "светски" държавни гимназии делът им е 35 на сто, а от частни - 45 на сто. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от декември също показва, че успехът на гимназистите от имам хатип е под средния за страната.
Турция освен това загуби осем места в класацията за успеха на учениците в химия, математика и четене в сравнение с резултата в предишно изследване от 2014 г. Сега тя е на 50-о място от 72 страни. Трудно е да се каже дали социоикономически фактори създават разликите между учениците в имам хатип и останалите, но първите са разпространени както в големите градове, така и в по-малките, в квартали, населявани от хора и с по-ниски, и с по-високи доходи.
[Турция издига в култ религиозното образование, но то постига слаби резултати]© Reuters
"Национална идентичност"
Според застъпниците на имам хатип експанзията им сега се дължи на предишните практики те да бъдат "потискани" - за последно повечето от тях бяха затворени при т. нар. "постмодерен преврат" от 1997 г., когато армията поиска от правителството да подаде оставка и наложи затварянето на религиозните училища. Това доведе до протести в много части на Турция. Според бизнесмена Ханефи Гюндоган, който не успял да прати големия си син в такова училище заради погрома, но го направил с най-малкия си, "мюсюлманите вече са стигнали момент, в който могат да дишат по-спокойно в собствената си страна." "През последните 15 години правителството показва уважение към мюсюлманите," добавя той.
Представители на асоциацията на училищата имам хатип обясняват, че модернизацията и приемането на западните ценности не са се случили "здравословно", а по "повърхностен" и "формалистки" начин и това не е "в хармония със социологията" на страната. И родители, чиито деца посещават религиозни училища, изтъкват нуждата от добро морално образование. Критици от друга страна настояват, че с този процес се изгражда опасна версия на "национална идентичност" през образованието.
Те изтъкват изместването на теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията в учебната програма и удвояването на броя на часовете по религия в "обикновените" училища. Вероучението става задъжлително и родители, които не желаят това, трябва да се обърнат към съда. "Не го правя само за себе си... искам на детето ми да бъде разрешено да няма уроци по религия, но се боря и за премахване на задължителното религиозно образование от програмата," казва инженерът Йозлем Коч, спечелил дело и дал възможност на сина си да не учи религия. Има и други родители в Турция, които се чудят защо това е крайно необходимо.
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
