Владимир Карамазов: Залите в Добрич са страхотни, публиката е супер

Владимир Александров е роден на 27 април 1979 г. в София.  Завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова през 2002 г. През същата година се присъединява към трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Получава артистичния псевдоним Карамазов от режисьора Лилия Абаджиева.
За 15 години Карамазов е участвал в повече от 25 театрални постановки, телевизионни предавания, филми и сериали. През 2013 г. заедно с най-добрите си приятели Захари Бахаров и Юлиан Вергов създава продуцентската компания „Three Bears Entertainment“.  Има две номинации за „Аскеер“  и една  - за „Икар“.
На 6 юни любителите на театъра в Добрич ще имат възможността да видят отново „Трите мечки“ – Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров. Тримата актьори ще гостуват с постановката „Арт“. Това е втората постановка на продуцентската им компания „3 BEARS Entertainment ltd”след „Спанак с картофи“. Третият им съвместен проект е „Дакота“. Премиерата на „Арт“ от Ясмина Реза беше преди две години. От тогава се играе при огромен успех. В началото на май тримата стартираха турне, което включва над 25 града. На 6 юни от 19  часа в зала „Добрич“ те ще зарадват и добричките зрители  с „Арт“. Защо  те  я определят като любима пиеса, за съвместната им работа и за амбициите на актьорското трио  разговаряме с Владимир Карамазов.
 
- Господин Карамазов, преди няколко години гостувахте в Добрич с първата  си съвместна постановка  - „Спанак с картофи“. Сега ще представите „Арт“ -  също  комедия. Какво е различното?
„Арт“  ни е най-любимото представление. Освен  че има смешни моменти, това е и една от най-хубавите драматургии. Творбата на Ясмина Реза е спечелила почти всички възможни награди по света. Разказва се за трима приятели и всъщност, когато тръгнахме да я правим тази пиеса, си казахме, че има нещо изключително странно в това .  Ясмина Реза е написала пиеса за едно 15-годишно типично мъжко приятелство – точно такова, каквото е и нашето със Захари Бахаров и Юлиан Вергов. Много е странно, че жена е написала това произведение. Всекидневно се хващаме в нашия живот, че стигаме до ситуации, описани в тази пиеса. Спокойно може да се каже, че това е наша биографична пиеса . Всичко, за което се говори в нея, на нас тримата ни се случва ежедневно. Затова ни е и толкова скъпа,  и затова толкова си я харесваме - сякаш е писана за нас тримата. Естествено има и комични моменти, както във всеки  живот. Става въпрос за една картина, около която се върти всичко. В нея обаче има и доста сериозни моменти. Пиесата кара зрителя да се замисли, защото всеки има добри приятели.
- Казвате, че сякаш е писана за Вас? Как попаднахте на нея?
Тази пиеса я направиха първо Владимир Пенев и Атанас Атанасов в „Малък градски театър“ преди много години. Ние все още бяхме студенти първи и втори курс. Когато я гледахме, ни стана любимата постановка. Гледал съм я няколко пъти в тяхно изпълнение, защото те я играха много дълго време. Нашите години също се понатрупаха, защото със Захари и Юлиан се познаваме още от ВИТИЗ ( НАТФИЗ). Това са 17 години. Ние вече сме толкова близки. Може да се каже, че сме един вид семейство. В нашите взаимоотношения какво ли не се е случвало. Всъщност, когато преди две години решихме да я направим, си казахме: „Това е за нас“.  Казахме си, че е дошъл моментът. Когато писахме на Ясмина Реза за правата на пиесата и описахме това наше приятелство, тя адски много се зарадва. Имаме идея да я поканим, за да я гледа. На останалите ни две постановки  авторите им идваха и ги гледаха  в София. Това беше страхотно - Жорди Галсеран дойде за „Дакота“ и Золтан Егреши – за „Спанак с картофи“. Само Ясмина Реза остана да дойде и мисля, че следващата година ще я поканим.
- Споменахте, че играете едва ли не самите себе си. Това по-трудно ли е – да играеш себе си, вместо да влезеш в нечий чужд образ?
Да, разбира се. Колкото е по-далечно, е по-интересно за теб самия. Когато по някакъв начин образът се припокрива с твоя характер, нещата са много сложни. Човек чак толкова добре не е изследвал себе си. В „Арт“ обаче ние малко си разменихме ролите – не се припокриваме точно такива, каквито сме в живота. Направихме го нарочно, но пък взаимоотношенията ни са такива, каквито се виждат. Много често са ни казвали, че когато са ни гледали, от сцената лъха някаква много сериозна автентичност – все едно не е театър. Това е точно, защото биографиите на образите се припокриват с нашите взаимоотношения.
- И тримата сте много популярни. Усещате ли някакво очакване у зрителите да видят определени персонажи на сцената, които са им познати от екрана?
Мисля, че не. То това е страхотното на театъра, защото много често се случва, когато ни гледат на сцената, да бъдат изненадани. Те са свикнали с един образ, какъвто на сцената  не виждат. Там виждат нещо много по-различно. Мисля, че тази разлика между телевизията - откъдето ни познават, и театъра, е страхотна. Естествено, благодарение на нашата популярност от телевизионния екран, хора влизат в театъра. Често се случва млади хора да влязат за първи път в театъра на нашите постановки, защото са ни фенове. Оттам пък се запалват към театъра. Това е страхотно, защото театърът е едно  изкуство, което няма еквивалент. Всичко се случва на живо. Всичко се случва единствено и само за тази публика, която е днес. Ако се случи гаф, той е само тогава. Това е интимно преживяване. Ние много обичаме и се радваме на нашата публика. Постоянно се опитваме да правим нещо за нея. Това турне е такова доказателство. Решихме, че искаме да направим много голямо турне. Да отидем в градове, където по-малко сме ходили. В последните една-две години  посещавахме само големите градове. Искаме да отидем навсякъде . Мисля, че ще има и втора част на това турне. Вече ни се обаждат от други градове, където не сме били нито веднъж. Желанието ни е в следващите една-две години да обиколим възможно най-голяма част от България. Хората и в по-малките градове заслужават да гледат театър и да бъдат част от изкуството в България. Сегашното ни турне включва над 25 представления до края на юни.
- От програмата се вижда, че във всеки град гостувате с различна пиеса. Как избрахте постановките?
Избрахме ги според сложността. “Дакота“ е доста сложно представление чисто технически. В читалища и по-малки зали е невъзможно да се играе, защото самият декор се нуждае от повече техническо обслужване. На сцени, които не го предлагат, няма как да отидем. Ще се съкрати сценографията и представлението няма да бъде такова, каквото е. С „Дакота“ отиваме в градове, където има фестивали, защото се играят на големи сцени. Там, където сме играли „Спанак с картофи“, решихме сега да представим „Арт“. Това обаче не означава, че само веднъж ще дойдем в Добрич. Искаме да дойдем и с „Дакота“ някой ден. Залите са страхотни, публиката е супер, така че по-нататък и това ще стане. Вълнуваме се от добричката публика и много се надявам да им хареса представлението „Арт“.
- А какъв е споменът от предишното Ви гостуване в Добрич?
От предишното представление си спомням, че дойдоха едни момичета, които ни казаха, че са ни чакали две-три години. Постоянно са проверявали дали ще гостуваме.   Оказвало се, че сме все някъде около Добрич. Бяха много щастливи. Прегръщаха ни, раздавахме много автографи. Изобщо беше много приятен моментът с публиката в Добрич. Надяваме се и сега да бъде така.
- Имате продуцентска компания „Three Bears Entertainment“, под чиято шапка са и трите постановки. Това означава ли, че сте се съсредоточили само върху общи проекти?
Не. Ние все пак сме актьори, които активно практикуваме професията си. Естествено, че в момента сме вложили всички сили в нашата собствена компания. Оказа се, че през годините тримата сме трупали много идеи. В момента списъкът с нещата, които искаме да направим, е много голям. Опитваме се да ги реализираме.  Искахме да си направим сайт, който да бъде такъв, какъвто на нас ни харесва, да вложим всичко в него. Да има информация за всички хора, които се интересуват от нас. Правихме го много дълго време. Мисля, че сайтът threebears.bg се получи страхотно. Имаме идеи за телевизионен сериал, имаме идеи за филми , за нови представления. Така че наистина много голяма част от силите си влагаме в нашата компания. Искаме да правим неща, които на нас ни харесват. Смятаме, че в изкуството, когато нещо е направено с кеф и с желание, от съмишленици,  винаги става по-хубаво. Някак си хората забелязват кефа, с който се е правило нещото. В същото време продължаваме да играем и в постановки в други театри.

Коментирайте