Една българка откри проекция на България в трагедията във влака… Във влака София - Кардам през 2008 година… Осем години по-късно - през 2016-а, пред Медийна група „Добруджа“ тя сподели: „Не съм се качвала на влак след трагедията. Просто не мога да доближа българска жп гара. Трагедията във влака е една невероятна проекция на това, какво представлява България. Нека обществеността се замисли! Има ли някакви последствия, докога ще продължаваме така? Вижте състоянието на БДЖ – нещо да се е променило?! Някой да си е взел поука, да е променил нещо?”. Откровението е на Светла Георгиева - сестра на загиналата във влака София – Кардам д-р Галя Иванова. Думи, изречени през месец февруари в ефира на радио „Добруджа“.
И тъй като ненаучените уроци винаги се повтарят, докато докажем, че сме готови да продължим, през декември - след трагедията в Хитрино, отново се връщаме към безспорната истина: „Нека обществеността се замисли! Има ли някакви последствия, докога ще продължаваме така? Вижте състоянието на БДЖ – нещо да се е променило?! Някой да си е взел поука, да е променил нещо?”.
Изреченото от Светла Георгиева е само един от акцентите в последния брой на вестник “ГЛАС“: коментари пред Медийна група „Добруджа“ през 2016 година – проекция на зрялост, опитност. Коментари, граничещи и с прозрения, доказали правотата си във времето…
Сред тях е и този на Радан Кънев:„Хората имат огромна нужда от смяна на поколенията в политиката. Поколението, което е било във властта в периода 2000 – 2013 година, вече е извън интереса на динамичната част от обществото. Налице са тежки зависимости, тежки обвързаности, това беше период на разрастване на политическата мафия, на корупцията. В очите на хората няма невинни. Това поколение е затворена страница. Затова навсякъде, където избирателят види алтернатива, сменя старото.”
Уроците са ежедневие… И ще ни разтърсват, ще ни провокират със страдание, докато не ги научим…
Мъдростта на 2016 година на страниците на вестник "ГЛАС" (1-а част)
„Надеждата е в младите хора. Не бива да ги виним за проблемите, които имат, защото ние също сме отговорни за тези проблеми.”
Инж. Веселин Велев, управител на „Веник” и „Ен Пи Ай България”
***
„Като гледам интерпретациите на хората, които защитават големите производители и искат да ни внушат, че домашната ракия е вредна и опасна, очаквам в скоро време да чуя, че и домашната лютеница е вредна, компотите също.”
Омбудсманът Мая Манолова след срещата си със собственици на казани за ракия в Добрич
***
„Българите сме страшно небрежни към своята собствена историческа памет. Мога да Ви кажа, че тези млади мъже, които са загинали на фронта в Първата световна война, са били цветът на българската нация.”
Историкът Радослав Симеонов за забравената война и боевете на Добруджанския фронт
***
„Хората имат огромна нужда от смяна на поколенията в политиката. Поколението, което е било във властта в периода 2000 – 2013 година, вече е извън интереса на динамичната част от обществото. Налице са тежки зависимости, тежки обвързаности, това беше период на разрастване на политическата мафия, на корупцията. В очите на хората няма невинни.Това поколение е затворена страница. Затова навсякъде, където избирателят види алтернатива, сменя старото.”
…
„За съжаление, времето изтича много бързо, много по-бързо, отколкото ми се иска на мен, защото страната се върна в политическа криза. България се върна в 2013 година и в момента мафията отново си иска цялата държава, както беше в кабинета „Орешарски”.“
Лидерът на ДСБ Радан Кънев в интервю за Медийна група „Добруджа” в първите дни на годината
***
„Единственото нещо, което ми се наби в съзнанието, бяха празните погледи в тези афганистанци. Всички до един момчета на възраст между 18 и 30 години. Бяха отчаяни. Но това, може би, е естествено, тъй като цяла нощ са мръзнали в гората и като че ли сами искаха някой да ги хване. Ние се случихме на точното място в точното време.
Но, за съжаление, отчаяни и празни погледи се срещат и по нашите улици. Затова и доста хора мигрират от България, особено младите. Това за мен е зловещо.”
Актьорът Красимир Ранков за заловените 17 афганистанци по време на лов в Странджа планина
***
”Скочихме в движение на влака, но се стараем да го водим съвестно.”
Заместник-кметът „Икономическо развитие и европейски фондове” Росица Йорданова в първото си интервю пред Медийна група „Добруджа”
***
„Обществото не може да понася повече промени, които ни обезличават като българи.
…
Недопустимо е децата да останат без учебници. Те не са виновни за нашите грешки.
…
Хората не приемат това, което България им предоставя като възможност, избират Терминал 2 и си заминават. Това са амбициозни хора, често пъти високо образовани, които не виждат перспектива в България.Вземат си децата и заминават трайно. Но там пък като отидат, все повече стават българските съботно-неделни училища. Те запазват българското в себе си. Искат да запазят и връзката с България, но децата им - едва ли.”
Директорът на Хуманитарна гимназия Тодор Георгиев коментира оставката на просветния министър проф.Тодор Танев и обществения дебат за реформа в образованието.
***
„Учебните програми и учебниците нямат за цел да създават едно здраво българско самосъзнание у децата, а по-скоро една аморфна маса без самосъзнание. Те имат една основна функция - да отродяват, дебългаризират и денационализират българчетата в училище.”
Директорът на Регионалния исторически музей - Добрич, Костадин Костадинов по повод проекта за нови учебни програми
***
„Натискаме си парцалите, бачкаме. Всеки гледа да изкара нещо, да скрие данък, доход. Затова държавата ни е в това положение.”
Млад мъж коментира изчисленията на КНСБ, че за нормален живот в България са нужни 560 лева на член от домакинство.
***
„Свикнахме да вярваме на всичко, затова се хващаме на телефонните измамници. Не упреквам хората, защото нали знаете израза „бели пари за черни дни”. Всеки си е заделил при нужда – за лекарства, за друго. На мен и да ми се обадят, няма какво да им дам. Една пенсия и тя доникъде не стига. А като взема рентата, давам парите на децата. Затова няма какво да ми вземат.”
Възрастен мъж от Плачи дол коментира зачестилите случаи на телефонни измами.
***
„В Добрич вече почти няма промишленост, а е един от най-замърсените градове в страната. Причината е в трафика и превозните средства. Необходима е цялостна промяна на организацията на движението в града.”
Инж. Иван Тонев, дългогодишен експерт по транспорта в Община Добрич
***
„Не съм се качвала на влак след трагедията. Направих опит за едно от съдебните дела да взема влака от София до Плевен, но ми се разтрепериха краката. Влязох в едно дежа вю. Започнах да си спомням за последните стъпки на сестра ми. Просто не мога да доближа българска жп гара.
…
Трагедията във влака е една невероятна проекция на това, какво представлява България.
…
Нека обществеността се замисли! Има ли някакви последствия, докога ще продължаваме така? Вижте състоянието на БДЖ – нещо да се е променило?! Някой да си е взел поука, да е променил нещо?”
Светла Георгиева - сестра на загиналата във влака София – Кардам д-р Галя Иванова, за омагьосания кръг, в който се намира страната ни, а железницата е нейна проекция
***
„Има и заспали мъже, има и истински професионалисти зад волана. Но и жените не се даваме. Щом сме се качили, значи сме се решили.”
Павлина Стоянова – шофьор на таксиметров автомобил, за вечния спор мъжете или жените са по-добри зад волана
***
„Жените са по-добри шофьори от мъжете! По-внимателни са, не сядат зад волана след употреба на алкохол. Докато мъжете имат голямо самочувствие, но ще им разгоним фамилията.
…
Чужда кола не вземам, но и моята не давам. На мъжа си не съм пипала колата, нито той моята.
…
Имам две деца – син и дъщеря, четири внука и шест правнука. Все още обаче не се е родил по-добър шофьор от мен в семейството.”
87-годишната Станка Василева взе участие в традиционното рали, посветено на 8 март. Още по-невероятното е, че Василева се прибра за състезанието директно от Велинград. Тръгнала рано сутринта за Добрич и дойде на площад „Демокрация” направо с багажа в автомобила си Опел „Корса”. Освен всичко друго, автомобилът й беше без хидравлика на волана. Тя маневрираше с много повече усилия в сравнение с по-младите си съпернички, които управляваха далеч по-модерни автомобили.
***
„Талантът няма общо с красотата. Когато двете случайно се застъпят в един и същи човек, могат да се получат много сполучливи неща. Не е важно какъв си външно, важно е да си добър човек.”
Звездата от сериала „Откраднат живот” Радина Думанян тактично отклонява отправен комплимент от нашия колега Михаил Добромиров.
***
„За разлика от политиците, които се явяват на избори на всеки 4 години, ние - общопрактикуващите лекари, даваме възможност на хората да ни избират и да ни сменят на всеки 6 месеца.“
Д-р Галя Василева – председател на Районната лекарска колегия в Добрич, по време на априлските протести на лекарите
***
„Имаше изявление на Бойко Борисов от сорта на: „Ние даваме еди колко си милиарда”. Господине, вие нищо не давате! Пациентите, здравноосигурените хора дават не данък, а здравноосигурителна вноска. Вие само можете да крадете от тези вноски. И да не плащате това, което дължите на държавните служители и съответните категории хора, които Вие сте длъжни да осигурявате.”
Д-р Стилиян Щерев – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари, по време на протестите
***
„В момента правим едни много смешни, трогателни усилия да се правим на държавници. Това не ни е работа. Нашата сила е в кабинетите, в операционните и в клиниките.
…
Поставиха ни при търговски условия, но нямаме право да си определяме цената на продукта. Кое търговско дружество няма право да си определя цената на продукта?Можем ли ние да кажем на бензиностанциите в момента да продават дизела за 70 стотинки?"
Д-р Валери Веселинов, управител на ДКЦ II в Добрич
***
„Не съм съгласна при една фризьорка услугата да струва 60 лева, а трудът на лекарите да се оценява на 1 лев или на 20, колкото е осигурено. Общопрактикуващите лекари сме сред най-квалифицираните. Системата ни принуди да бъдем поливалентни, да се квалифицираме допълнително. Ние не сме раздавачи на направления, ние извършваме висококвалифициран труд.”
Д-р Иванка Стойчовска, общопрактикуващ лекар в Генерал Тошево, бивш председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Добрич
***
„Има цели региони в област Добрич като северната част на община Крушари, северната част на община Генерал Тошево и почти цялата община Тервел, в които жителите не са виждали за цяла година полицай в селата или контрол на пътното движение по междуселските пътища. Единственият представител на орган на властта в тези региони са кметските наместници, а присъствие на някакъв правоохранителен орган почти няма. Няма да се примиря с това положение по никакъв начин.”
Окръжният прокурор Пламен Николов
***
„Всеки труд е много специфичен, много труден. От финансова гледна точка журналистическият е непрестижен. Ние не сме онези софийски журналисти, на които заплатите са им големи само, за да могат цял ден да ни облъчват с антибългарска пропаганда. Ние не можем да бъдем такива. Регионалните журналисти, областните журналисти - ние не можем да бъдем неискрени.
Затова смятам, че в тази България, в която живеем, по-добрата журналистика е тази в местните медии.”
Без никаква шега, на 1 април един от доайените на журналистиката в област Добрич - Димитър Дуков, навърши 70 години. Създател на вестник „Нова Добруджанска трибуна”.
***
„Този момент го сънувам още от финала през миналата година, когато загубихме от „Марек”. Наскоро отново имах същия сън. Мисля си, че е подсъзнателно, защото това беше моя мечта и дадох всичко от себе си, за да се случи. Сънувах как правя последната точка и се обръщам към публиката. Може би, това доказва, че, когато преследваш мечтите си и даваш всичко от себе си, те стават реалност.
Благодаря на ръководството, на всички спонсори, благодаря на невероятната публика, благодаря и на вас - медиите, че ни карате да се чувстваме като „Реал” /Мадрид/.”
Първите думи на волейболиста Димитър Маринков след историческата победа над „Монтана”, с която за първи път „Добруджа 07” стана шампион на България
***
„Истината не е в това да дойдеш до църквата, да се буташ, да запалиш свещичка, а с нея и косата, или якето на човека до себе си. А да останеш до края на литургията. Да се причестиш и да се прибереш в своя дом пречистен и обновен за този живот, който Христос ни предлага чрез своята смърт и възкресение. Това е венецът на Великден.”
Свещеник Отец Петър за Великденския пост, Страстната седмица и Възкресението Христово
***
„Бог не е магьосник. Ако всичко се случваше от първия път, то човек няма как да се разкае. А трябва да се замислим за това къде и в какво сме сбъркали. И аз, като всички хора, понякога се ядосвам. Някой ме ядосва, а после си го изкарвам на някой друг. Затова и редовно се изповядвам в църквата. В живота всичко идва от Бога. Човек трябва да търси Бога, да се стреми към него. Вярвам и на лекарите. Винаги се моля за тях. Уважавам ги. Те помагат. И на мен са ми помагали много пъти.”
Даниела Димитрова, общински съветник в Добрич, разказва за вярата в Бог след инцидент с дъщеря й. Даниела Димитрова е председател на Постоянната комисия „Култура, вероизповедания, етнически въпроси”.
***
„Невероятно е колко много тези хора обичат България и нашия фолклор. На репетициите имаше групи, които идваха облечени с български носии – ризи, престилки, тениска с шевица. Имаше и други, които носеха по някакъв аксесоар – кърпичка, значка, малки цървулки, закачени на коланите, дори мартенички. Но задължително всеки идваше в часовете с нещо българско. За тях това е нещо много важно, специално, което са си взели от България.”
Хореографът Таня Дянкова преподава български народни танци в продължение на месец в Япония. Оказа се, че приятелите на България и любителите на нашия фолклор в Страната на изгряващото слънце са многобройни.
***
„Много често, когато сме в чужбина и посещаваме някоя катедрала, искаме разрешение и пеем. Това се посреща като нещо нормално и от хористи, и от публика. А какво бе учудването ми, когато ни бе отказано да пеем в Рилския манастир! В Гърция също не може да се пее в църква. А повечето ни песни са църковни. Затова не разбирам. Нямам обяснение. Нали това е точно църковна музика и нейното място е там - в църквата! А в същото време няма никакъв проблем да се включваме с изпълнения на ортодоксална музика в католически меси, но в чуждите катедрали. Отношение, какво да се прави.
Факт е, че публиката в Европа ни е приемала много по-сърдечно, отколкото българската, за жалост. Прави впечатление, че в България на музикалните таланти се гледа като на даденост, още повече в Добруджа. Тук е музикалната столица на страната. В цяла Европа е пълно с добрички изпълнители, особено в музикалните театри.”
Диригентът на Хора на учителките в Добрич Маргарита Русева
***
„Това не е български учебник! Няма нищо общо с България, нито с културата ни, нито с традициите и обичаите, дори и с нашата литература няма. Курбан байрам? Пасха?
Това е престъпление! Нарича се подмяна на национално самосъзнание. Вижте – отпадат произведения на класици като Ботев, Вазов. Езикът им бил архаичен, не ги разбирали децата. Е, как преди 100 години са ги разбирали, а сега не могат?!”
Директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов за учебника по литература за 5 клас
***
„Понятието „турско робство” трябва да остане в учебниците, а не владичество, присъствие и т.н. Има го Батак, има толкова много герои, дали живота си за свободата. Не бива с лека ръка да пренебрегваме тяхното дело и паметта им.
Истината е истина, не може да бъде подсладена, трябва да се представи с цялата горчилка, която носи в себе си. Тогава ще бъде и по-добре разбрана. Макар да е грозно, макар да е страшно, истината трябва да бъде представена в самата си същност. Ние сме българи и ако не познаваме добре историята си, ще продължаваме да грешим. Трябва да се учим от грешките си и да вървим напред.”
Преподавателят по български език и литература в Природоматематическа гимназия Вилияна Лазарова коментира съдържанието на същия учебник.
***
„Автоцензурата винаги е съществувала. Също както мъж в дамска компания говори на един език и същият този мъж в банята с приятели – говори на друг език. Но цензура в онзи смисъл, какъвто бе по време на съветската власт – не, няма. По-скоро има корпоративна цензура и партийна цензура. Ако писател от либералното направление, комуто са обещали да му издигнат кандидатурата за Нобелова награда, се появи на 9 май - Деня на победата, с Георгиевска лентичка, трябва да е ясно, че няма да се стигне до номинирането му за Нобелов лауреат, ако ще да е самият Маркес. В този смисъл корпоративната цензура е по-жестока от държавната преди време.”
Известният руски поет, белетрист, драматург, журналист, главен редактор на „Литературная газета” и член на Комисията по култура и изкуство към Президента Путин Юрий Поляков бе на посещение в Добрич през май за премиерата на неговата пиеса „Хомо еректус или Смяна на жените” в ДТ “Йордан Йовков“.
***
„Искаме да правим неща, които на нас ни харесват. Смятаме, че в изкуството, когато нещо е направено с кеф и с желание, от съмишленици, винаги става по-хубаво. Някак си хората забелязват кефа, с който се е правило нещото.”
Актьорът Владимир Карамазов за съвместната продуцентска компания с най-добрите си приятели - Захари Бахаров и Юлиан Вергов, „Three Bears Entertainment“ /“Трите мечки“/
***
„Най-важното е, че Община Добрич, Младежкият дом, а и градът изобщо, успяха да възстановят този наистина изключително престижен конкурс. Особено за големите възрасти, защото детски конкурси има навсякъде. Това е голям успех. Повярвайте ми, трябва да сте много щастливи в Добрич, че "Сарандев" го има, че беше възстановен.”
Председателят на журито Хайдашод Агасян
***
„Ако загубим вярата в доброто, загубили сме всичко. Пожелавам си в нашия град и в нашата област да няма деца, които да се нуждаят от нашата помощ. Дано всички деца растат здрави и щастливи със своите родители, и да имат възможност да развиват талантите си. А доброто, което ние правим, винаги ще има накъде да бъде насочено.”
Сабина Дукова, председател на Дамски клуб „Майчина грижа”
***
„Ние дарихме скръбта си. Превърнахме сълзите си в детски и младежки усмивки.”
Софка Желева – майка на загиналата във влака София – Кардам Валерия Желева, на церемонията в Софийски университет „Св. Климент Охридски” при връчването на наградата за дарителство "Евлогий и Христо Георгиеви”
***
„През февруари бе приета декларация, в която се казваше, че аз преча на развитието на града. Стана ясно, че съм тормозил хората да дават квартири, за да печелят. Как съм бил лош за това, че съм тормозил бизнеса да работи, когато имало фестивали. Тоест всичко, което бе хубаво, 14 човека от Общинския съвет го изкараха лошо. Приемам го като росна водица върху мен. Естествено, че беше голяма глупост и галфонщина.”
Бившият кмет на Каварна Цонко Цонев коментира декларацията, която Общинският съвет в Каварна гласува заради медийните му изяви.
***
"Когато се прибрах след финала, почерпих съучениците си. Класната ми каза, че много се гордее с мен. Всичките ми приятели казаха, че ги правя горди, защото ме познават. Макар че за мен това е малко пресилено. Аз съм си едно нормално дете като всички тях. И това, че три пъти са ме показали по телевизията, с нищо не ме прави по-специална.
Славата от една страна е много вълнуваща, но трябва да знаеш как да я използваш. Популярността не е шега. Някои започват да се надценяват, което не е много добре за околните."
Едва на 12 години Димитрина Германова разсъждава доста зряло. През юни талантливата добричлийка се класира на второ място във финала на Детската Евровизия.
***
„Не искаме магистрала, не искаме писта, а нормален, проходим път, който да обслужва населението. Постоянно се питаме защо селата обезлюдяват и търсим мерки, за да задържим хората. Как да стане с тази инфраструктура? Селата са изоставени, хората са забравени.”
Председателят на земеделската кооперация в Тянево Марко Марков бе сред инициаторите на протеста на жителите от седем села - Житница, Тянево, Лясково, Камен, Черна, Кръгулево и Пчелник, за ремонт на пътния участък между Лясково и Козлодуйци. На 21 юни пред Областна администрация – Добрич, се състоя протестен митинг.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
И тъй като ненаучените уроци винаги се повтарят, докато докажем, че сме готови да продължим, през декември - след трагедията в Хитрино, отново се връщаме към безспорната истина: „Нека обществеността се замисли! Има ли някакви последствия, докога ще продължаваме така? Вижте състоянието на БДЖ – нещо да се е променило?! Някой да си е взел поука, да е променил нещо?”.
Изреченото от Светла Георгиева е само един от акцентите в последния брой на вестник “ГЛАС“: коментари пред Медийна група „Добруджа“ през 2016 година – проекция на зрялост, опитност. Коментари, граничещи и с прозрения, доказали правотата си във времето…
Сред тях е и този на Радан Кънев:„Хората имат огромна нужда от смяна на поколенията в политиката. Поколението, което е било във властта в периода 2000 – 2013 година, вече е извън интереса на динамичната част от обществото. Налице са тежки зависимости, тежки обвързаности, това беше период на разрастване на политическата мафия, на корупцията. В очите на хората няма невинни. Това поколение е затворена страница. Затова навсякъде, където избирателят види алтернатива, сменя старото.”
Уроците са ежедневие… И ще ни разтърсват, ще ни провокират със страдание, докато не ги научим…
Мъдростта на 2016 година на страниците на вестник "ГЛАС" (1-а част)
„Надеждата е в младите хора. Не бива да ги виним за проблемите, които имат, защото ние също сме отговорни за тези проблеми.”
Инж. Веселин Велев, управител на „Веник” и „Ен Пи Ай България”
***
„Като гледам интерпретациите на хората, които защитават големите производители и искат да ни внушат, че домашната ракия е вредна и опасна, очаквам в скоро време да чуя, че и домашната лютеница е вредна, компотите също.”
Омбудсманът Мая Манолова след срещата си със собственици на казани за ракия в Добрич
***
„Българите сме страшно небрежни към своята собствена историческа памет. Мога да Ви кажа, че тези млади мъже, които са загинали на фронта в Първата световна война, са били цветът на българската нация.”
Историкът Радослав Симеонов за забравената война и боевете на Добруджанския фронт
***
„Хората имат огромна нужда от смяна на поколенията в политиката. Поколението, което е било във властта в периода 2000 – 2013 година, вече е извън интереса на динамичната част от обществото. Налице са тежки зависимости, тежки обвързаности, това беше период на разрастване на политическата мафия, на корупцията. В очите на хората няма невинни.Това поколение е затворена страница. Затова навсякъде, където избирателят види алтернатива, сменя старото.”
…
„За съжаление, времето изтича много бързо, много по-бързо, отколкото ми се иска на мен, защото страната се върна в политическа криза. България се върна в 2013 година и в момента мафията отново си иска цялата държава, както беше в кабинета „Орешарски”.“
Лидерът на ДСБ Радан Кънев в интервю за Медийна група „Добруджа” в първите дни на годината
***
„Единственото нещо, което ми се наби в съзнанието, бяха празните погледи в тези афганистанци. Всички до един момчета на възраст между 18 и 30 години. Бяха отчаяни. Но това, може би, е естествено, тъй като цяла нощ са мръзнали в гората и като че ли сами искаха някой да ги хване. Ние се случихме на точното място в точното време.
Но, за съжаление, отчаяни и празни погледи се срещат и по нашите улици. Затова и доста хора мигрират от България, особено младите. Това за мен е зловещо.”
Актьорът Красимир Ранков за заловените 17 афганистанци по време на лов в Странджа планина
***
”Скочихме в движение на влака, но се стараем да го водим съвестно.”
Заместник-кметът „Икономическо развитие и европейски фондове” Росица Йорданова в първото си интервю пред Медийна група „Добруджа”
***
„Обществото не може да понася повече промени, които ни обезличават като българи.
…
Недопустимо е децата да останат без учебници. Те не са виновни за нашите грешки.
…
Хората не приемат това, което България им предоставя като възможност, избират Терминал 2 и си заминават. Това са амбициозни хора, често пъти високо образовани, които не виждат перспектива в България.Вземат си децата и заминават трайно. Но там пък като отидат, все повече стават българските съботно-неделни училища. Те запазват българското в себе си. Искат да запазят и връзката с България, но децата им - едва ли.”
Директорът на Хуманитарна гимназия Тодор Георгиев коментира оставката на просветния министър проф.Тодор Танев и обществения дебат за реформа в образованието.
***
„Учебните програми и учебниците нямат за цел да създават едно здраво българско самосъзнание у децата, а по-скоро една аморфна маса без самосъзнание. Те имат една основна функция - да отродяват, дебългаризират и денационализират българчетата в училище.”
Директорът на Регионалния исторически музей - Добрич, Костадин Костадинов по повод проекта за нови учебни програми
***
„Натискаме си парцалите, бачкаме. Всеки гледа да изкара нещо, да скрие данък, доход. Затова държавата ни е в това положение.”
Млад мъж коментира изчисленията на КНСБ, че за нормален живот в България са нужни 560 лева на член от домакинство.
***
„Свикнахме да вярваме на всичко, затова се хващаме на телефонните измамници. Не упреквам хората, защото нали знаете израза „бели пари за черни дни”. Всеки си е заделил при нужда – за лекарства, за друго. На мен и да ми се обадят, няма какво да им дам. Една пенсия и тя доникъде не стига. А като взема рентата, давам парите на децата. Затова няма какво да ми вземат.”
Възрастен мъж от Плачи дол коментира зачестилите случаи на телефонни измами.
***
„В Добрич вече почти няма промишленост, а е един от най-замърсените градове в страната. Причината е в трафика и превозните средства. Необходима е цялостна промяна на организацията на движението в града.”
Инж. Иван Тонев, дългогодишен експерт по транспорта в Община Добрич
***
„Не съм се качвала на влак след трагедията. Направих опит за едно от съдебните дела да взема влака от София до Плевен, но ми се разтрепериха краката. Влязох в едно дежа вю. Започнах да си спомням за последните стъпки на сестра ми. Просто не мога да доближа българска жп гара.
…
Трагедията във влака е една невероятна проекция на това, какво представлява България.
…
Нека обществеността се замисли! Има ли някакви последствия, докога ще продължаваме така? Вижте състоянието на БДЖ – нещо да се е променило?! Някой да си е взел поука, да е променил нещо?”
Светла Георгиева - сестра на загиналата във влака София – Кардам д-р Галя Иванова, за омагьосания кръг, в който се намира страната ни, а железницата е нейна проекция
***
„Има и заспали мъже, има и истински професионалисти зад волана. Но и жените не се даваме. Щом сме се качили, значи сме се решили.”
Павлина Стоянова – шофьор на таксиметров автомобил, за вечния спор мъжете или жените са по-добри зад волана
***
„Жените са по-добри шофьори от мъжете! По-внимателни са, не сядат зад волана след употреба на алкохол. Докато мъжете имат голямо самочувствие, но ще им разгоним фамилията.
…
Чужда кола не вземам, но и моята не давам. На мъжа си не съм пипала колата, нито той моята.
…
Имам две деца – син и дъщеря, четири внука и шест правнука. Все още обаче не се е родил по-добър шофьор от мен в семейството.”
87-годишната Станка Василева взе участие в традиционното рали, посветено на 8 март. Още по-невероятното е, че Василева се прибра за състезанието директно от Велинград. Тръгнала рано сутринта за Добрич и дойде на площад „Демокрация” направо с багажа в автомобила си Опел „Корса”. Освен всичко друго, автомобилът й беше без хидравлика на волана. Тя маневрираше с много повече усилия в сравнение с по-младите си съпернички, които управляваха далеч по-модерни автомобили.
***
„Талантът няма общо с красотата. Когато двете случайно се застъпят в един и същи човек, могат да се получат много сполучливи неща. Не е важно какъв си външно, важно е да си добър човек.”
Звездата от сериала „Откраднат живот” Радина Думанян тактично отклонява отправен комплимент от нашия колега Михаил Добромиров.
***
„За разлика от политиците, които се явяват на избори на всеки 4 години, ние - общопрактикуващите лекари, даваме възможност на хората да ни избират и да ни сменят на всеки 6 месеца.“
Д-р Галя Василева – председател на Районната лекарска колегия в Добрич, по време на априлските протести на лекарите
***
„Имаше изявление на Бойко Борисов от сорта на: „Ние даваме еди колко си милиарда”. Господине, вие нищо не давате! Пациентите, здравноосигурените хора дават не данък, а здравноосигурителна вноска. Вие само можете да крадете от тези вноски. И да не плащате това, което дължите на държавните служители и съответните категории хора, които Вие сте длъжни да осигурявате.”
Д-р Стилиян Щерев – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари, по време на протестите
***
„В момента правим едни много смешни, трогателни усилия да се правим на държавници. Това не ни е работа. Нашата сила е в кабинетите, в операционните и в клиниките.
…
Поставиха ни при търговски условия, но нямаме право да си определяме цената на продукта. Кое търговско дружество няма право да си определя цената на продукта?Можем ли ние да кажем на бензиностанциите в момента да продават дизела за 70 стотинки?"
Д-р Валери Веселинов, управител на ДКЦ II в Добрич
***
„Не съм съгласна при една фризьорка услугата да струва 60 лева, а трудът на лекарите да се оценява на 1 лев или на 20, колкото е осигурено. Общопрактикуващите лекари сме сред най-квалифицираните. Системата ни принуди да бъдем поливалентни, да се квалифицираме допълнително. Ние не сме раздавачи на направления, ние извършваме висококвалифициран труд.”
Д-р Иванка Стойчовска, общопрактикуващ лекар в Генерал Тошево, бивш председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Добрич
***
„Има цели региони в област Добрич като северната част на община Крушари, северната част на община Генерал Тошево и почти цялата община Тервел, в които жителите не са виждали за цяла година полицай в селата или контрол на пътното движение по междуселските пътища. Единственият представител на орган на властта в тези региони са кметските наместници, а присъствие на някакъв правоохранителен орган почти няма. Няма да се примиря с това положение по никакъв начин.”
Окръжният прокурор Пламен Николов
***
„Всеки труд е много специфичен, много труден. От финансова гледна точка журналистическият е непрестижен. Ние не сме онези софийски журналисти, на които заплатите са им големи само, за да могат цял ден да ни облъчват с антибългарска пропаганда. Ние не можем да бъдем такива. Регионалните журналисти, областните журналисти - ние не можем да бъдем неискрени.
Затова смятам, че в тази България, в която живеем, по-добрата журналистика е тази в местните медии.”
Без никаква шега, на 1 април един от доайените на журналистиката в област Добрич - Димитър Дуков, навърши 70 години. Създател на вестник „Нова Добруджанска трибуна”.
***
„Този момент го сънувам още от финала през миналата година, когато загубихме от „Марек”. Наскоро отново имах същия сън. Мисля си, че е подсъзнателно, защото това беше моя мечта и дадох всичко от себе си, за да се случи. Сънувах как правя последната точка и се обръщам към публиката. Може би, това доказва, че, когато преследваш мечтите си и даваш всичко от себе си, те стават реалност.
Благодаря на ръководството, на всички спонсори, благодаря на невероятната публика, благодаря и на вас - медиите, че ни карате да се чувстваме като „Реал” /Мадрид/.”
Първите думи на волейболиста Димитър Маринков след историческата победа над „Монтана”, с която за първи път „Добруджа 07” стана шампион на България
***
„Истината не е в това да дойдеш до църквата, да се буташ, да запалиш свещичка, а с нея и косата, или якето на човека до себе си. А да останеш до края на литургията. Да се причестиш и да се прибереш в своя дом пречистен и обновен за този живот, който Христос ни предлага чрез своята смърт и възкресение. Това е венецът на Великден.”
Свещеник Отец Петър за Великденския пост, Страстната седмица и Възкресението Христово
***
„Бог не е магьосник. Ако всичко се случваше от първия път, то човек няма как да се разкае. А трябва да се замислим за това къде и в какво сме сбъркали. И аз, като всички хора, понякога се ядосвам. Някой ме ядосва, а после си го изкарвам на някой друг. Затова и редовно се изповядвам в църквата. В живота всичко идва от Бога. Човек трябва да търси Бога, да се стреми към него. Вярвам и на лекарите. Винаги се моля за тях. Уважавам ги. Те помагат. И на мен са ми помагали много пъти.”
Даниела Димитрова, общински съветник в Добрич, разказва за вярата в Бог след инцидент с дъщеря й. Даниела Димитрова е председател на Постоянната комисия „Култура, вероизповедания, етнически въпроси”.
***
„Невероятно е колко много тези хора обичат България и нашия фолклор. На репетициите имаше групи, които идваха облечени с български носии – ризи, престилки, тениска с шевица. Имаше и други, които носеха по някакъв аксесоар – кърпичка, значка, малки цървулки, закачени на коланите, дори мартенички. Но задължително всеки идваше в часовете с нещо българско. За тях това е нещо много важно, специално, което са си взели от България.”
Хореографът Таня Дянкова преподава български народни танци в продължение на месец в Япония. Оказа се, че приятелите на България и любителите на нашия фолклор в Страната на изгряващото слънце са многобройни.
***
„Много често, когато сме в чужбина и посещаваме някоя катедрала, искаме разрешение и пеем. Това се посреща като нещо нормално и от хористи, и от публика. А какво бе учудването ми, когато ни бе отказано да пеем в Рилския манастир! В Гърция също не може да се пее в църква. А повечето ни песни са църковни. Затова не разбирам. Нямам обяснение. Нали това е точно църковна музика и нейното място е там - в църквата! А в същото време няма никакъв проблем да се включваме с изпълнения на ортодоксална музика в католически меси, но в чуждите катедрали. Отношение, какво да се прави.
Факт е, че публиката в Европа ни е приемала много по-сърдечно, отколкото българската, за жалост. Прави впечатление, че в България на музикалните таланти се гледа като на даденост, още повече в Добруджа. Тук е музикалната столица на страната. В цяла Европа е пълно с добрички изпълнители, особено в музикалните театри.”
Диригентът на Хора на учителките в Добрич Маргарита Русева
***
„Това не е български учебник! Няма нищо общо с България, нито с културата ни, нито с традициите и обичаите, дори и с нашата литература няма. Курбан байрам? Пасха?
Това е престъпление! Нарича се подмяна на национално самосъзнание. Вижте – отпадат произведения на класици като Ботев, Вазов. Езикът им бил архаичен, не ги разбирали децата. Е, как преди 100 години са ги разбирали, а сега не могат?!”
Директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов за учебника по литература за 5 клас
***
„Понятието „турско робство” трябва да остане в учебниците, а не владичество, присъствие и т.н. Има го Батак, има толкова много герои, дали живота си за свободата. Не бива с лека ръка да пренебрегваме тяхното дело и паметта им.
Истината е истина, не може да бъде подсладена, трябва да се представи с цялата горчилка, която носи в себе си. Тогава ще бъде и по-добре разбрана. Макар да е грозно, макар да е страшно, истината трябва да бъде представена в самата си същност. Ние сме българи и ако не познаваме добре историята си, ще продължаваме да грешим. Трябва да се учим от грешките си и да вървим напред.”
Преподавателят по български език и литература в Природоматематическа гимназия Вилияна Лазарова коментира съдържанието на същия учебник.
***
„Автоцензурата винаги е съществувала. Също както мъж в дамска компания говори на един език и същият този мъж в банята с приятели – говори на друг език. Но цензура в онзи смисъл, какъвто бе по време на съветската власт – не, няма. По-скоро има корпоративна цензура и партийна цензура. Ако писател от либералното направление, комуто са обещали да му издигнат кандидатурата за Нобелова награда, се появи на 9 май - Деня на победата, с Георгиевска лентичка, трябва да е ясно, че няма да се стигне до номинирането му за Нобелов лауреат, ако ще да е самият Маркес. В този смисъл корпоративната цензура е по-жестока от държавната преди време.”
Известният руски поет, белетрист, драматург, журналист, главен редактор на „Литературная газета” и член на Комисията по култура и изкуство към Президента Путин Юрий Поляков бе на посещение в Добрич през май за премиерата на неговата пиеса „Хомо еректус или Смяна на жените” в ДТ “Йордан Йовков“.
***
„Искаме да правим неща, които на нас ни харесват. Смятаме, че в изкуството, когато нещо е направено с кеф и с желание, от съмишленици, винаги става по-хубаво. Някак си хората забелязват кефа, с който се е правило нещото.”
Актьорът Владимир Карамазов за съвместната продуцентска компания с най-добрите си приятели - Захари Бахаров и Юлиан Вергов, „Three Bears Entertainment“ /“Трите мечки“/
***
„Най-важното е, че Община Добрич, Младежкият дом, а и градът изобщо, успяха да възстановят този наистина изключително престижен конкурс. Особено за големите възрасти, защото детски конкурси има навсякъде. Това е голям успех. Повярвайте ми, трябва да сте много щастливи в Добрич, че "Сарандев" го има, че беше възстановен.”
Председателят на журито Хайдашод Агасян
***
„Ако загубим вярата в доброто, загубили сме всичко. Пожелавам си в нашия град и в нашата област да няма деца, които да се нуждаят от нашата помощ. Дано всички деца растат здрави и щастливи със своите родители, и да имат възможност да развиват талантите си. А доброто, което ние правим, винаги ще има накъде да бъде насочено.”
Сабина Дукова, председател на Дамски клуб „Майчина грижа”
***
„Ние дарихме скръбта си. Превърнахме сълзите си в детски и младежки усмивки.”
Софка Желева – майка на загиналата във влака София – Кардам Валерия Желева, на церемонията в Софийски университет „Св. Климент Охридски” при връчването на наградата за дарителство "Евлогий и Христо Георгиеви”
***
„През февруари бе приета декларация, в която се казваше, че аз преча на развитието на града. Стана ясно, че съм тормозил хората да дават квартири, за да печелят. Как съм бил лош за това, че съм тормозил бизнеса да работи, когато имало фестивали. Тоест всичко, което бе хубаво, 14 човека от Общинския съвет го изкараха лошо. Приемам го като росна водица върху мен. Естествено, че беше голяма глупост и галфонщина.”
Бившият кмет на Каварна Цонко Цонев коментира декларацията, която Общинският съвет в Каварна гласува заради медийните му изяви.
***
"Когато се прибрах след финала, почерпих съучениците си. Класната ми каза, че много се гордее с мен. Всичките ми приятели казаха, че ги правя горди, защото ме познават. Макар че за мен това е малко пресилено. Аз съм си едно нормално дете като всички тях. И това, че три пъти са ме показали по телевизията, с нищо не ме прави по-специална.
Славата от една страна е много вълнуваща, но трябва да знаеш как да я използваш. Популярността не е шега. Някои започват да се надценяват, което не е много добре за околните."
Едва на 12 години Димитрина Германова разсъждава доста зряло. През юни талантливата добричлийка се класира на второ място във финала на Детската Евровизия.
***
„Не искаме магистрала, не искаме писта, а нормален, проходим път, който да обслужва населението. Постоянно се питаме защо селата обезлюдяват и търсим мерки, за да задържим хората. Как да стане с тази инфраструктура? Селата са изоставени, хората са забравени.”
Председателят на земеделската кооперация в Тянево Марко Марков бе сред инициаторите на протеста на жителите от седем села - Житница, Тянево, Лясково, Камен, Черна, Кръгулево и Пчелник, за ремонт на пътния участък между Лясково и Козлодуйци. На 21 юни пред Областна администрация – Добрич, се състоя протестен митинг.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
Коментирайте
1 USD = 1.81448 BGN
1 GBP = 2.27277 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
