В България има над 8000 църкви и манастири и едва около 800 свещеници. За да се покрият нормално нуждите на миряните, те трябва да са най-малко 2500. Това съобщи отец Никола Ризов, председател на Синдиката на свещено- и църковно служителите към КТ “Подкрепа” пред “24 часа”.
Миряните в някои райони на страната от години не са посещавали литургии, защото няма кой да ги отслужи. Най-голям недостиг на
кадри има във Видинска, Врачанска, Плевенска, Силистренска и Неврокопска епархия.
От началото на 90-те години до днес броят на свещениците е намалял почти 4 пъти. Най-много богослужители има в Софийската митрополия, следвана от Пловдивската и Варненската.
Около 30% от свещениците у нас са пенсионери. Отец Никола Ризов обясни още, че ако през 70-те години на миналия век кандидатите за Софийската духовна семинария са били 100, то тази година са кандидатствали едва 12.
Една от основните причини за намаляващия брой на кандидатите за свещеници е ниското заплащане. В момента млад отец започва служба на минималната работна заплата - 460 лв., а през годините тя се увеличава единствено с добавката за клас прослужено време. Водили сме много разговори със Светия синод, но те не могат да намерят повече средства за заплати, обясни отец Ризов.
Експертите се опасяват, че скоро свещениците ще са изчезващ вид. “Ние ще се изправим пред една ситуация, в която българската църква, която има добре изградена енорийска мрежа, след време ще бъде по принуда изправена пред апостолска дейност”,
предупреждава отец Ризов. Според експертите професията се е превърнала в нежелана от младите не само заради ниското заплащане, а и заради негативните обществени нагласи към духовенството.
Заради ограничения брой свещениците обслужват от 5 до 10 населени места. Те често са принудени да ходят пеша и да изминават километри, за да стигнат до храмовете. В Неврокопската епархия двама от свещениците са на 83 и 87 г., а обслужват около 15 села, при това в планински район.
Миряните в някои райони на страната от години не са посещавали литургии, защото няма кой да ги отслужи. Най-голям недостиг на
кадри има във Видинска, Врачанска, Плевенска, Силистренска и Неврокопска епархия.
От началото на 90-те години до днес броят на свещениците е намалял почти 4 пъти. Най-много богослужители има в Софийската митрополия, следвана от Пловдивската и Варненската.
Около 30% от свещениците у нас са пенсионери. Отец Никола Ризов обясни още, че ако през 70-те години на миналия век кандидатите за Софийската духовна семинария са били 100, то тази година са кандидатствали едва 12.
Една от основните причини за намаляващия брой на кандидатите за свещеници е ниското заплащане. В момента млад отец започва служба на минималната работна заплата - 460 лв., а през годините тя се увеличава единствено с добавката за клас прослужено време. Водили сме много разговори със Светия синод, но те не могат да намерят повече средства за заплати, обясни отец Ризов.
Експертите се опасяват, че скоро свещениците ще са изчезващ вид. “Ние ще се изправим пред една ситуация, в която българската църква, която има добре изградена енорийска мрежа, след време ще бъде по принуда изправена пред апостолска дейност”,
предупреждава отец Ризов. Според експертите професията се е превърнала в нежелана от младите не само заради ниското заплащане, а и заради негативните обществени нагласи към духовенството.
Заради ограничения брой свещениците обслужват от 5 до 10 населени места. Те често са принудени да ходят пеша и да изминават километри, за да стигнат до храмовете. В Неврокопската епархия двама от свещениците са на 83 и 87 г., а обслужват около 15 села, при това в планински район.
Снимка:www.rusenska-mitropolia.bg
Източник:24 часа