Ани Сарандева: Обичам Добрич и родината, не се виждам в чужбина

Преди три години говорихме за моите награди, музикалните ми желания и конкурси. Животът ми се разви по друг начин и поех по други пътища. Уча в Международен колеж в София „Хотелски мениджмънт". Колежът е много добър, помага ми при изучаване на езици, добре ми действа, но може би няма да практикувам точно това. Все пак, моята страст си остава музиката. Въпреки това смятам, че трябва да имам професия, висше образование, на което да разчитам. Не се знае какво може да му се случи на човек, как може да се преобърне съдбата. Аз се надявам моята съдба да бъде свързана винаги с музиката.

От много места получавам покани. От клубове и градове, в които да гостувам. В края на този месец съм канена в Дупница например, общо взето съм доволна, че хората помнят моето име, песните ми и харесват начина, по който пея. Не са ме забравили. Вярно е, че станах известна с „Гласът на България" от първия сезон. Всичко тръгна от там, когато бях финалистка. Хората разчитат на моя глас за семейните си празници. Канят ме, за да се забавляват и са доволни от моята работа. За мен това е важно. Питат ме и какво става с песните ми. За мен обаче е важен контактът с публиката. Него търся като участия, важни са хората и това какво мислят за моя талант за моето развитие. От малка съм по конкурси и все си мислех дали мога да съм на голямата сцена.

Имах такива покани, но по-скоро не приех поканата. Обещаваха ми кариерно развитие, но в друго амплоа, което не е моето. Не мога да правя нещо, което не усещам. Хубаво е един изпълнител да има гръб, на който да разчита, и това може да е музикалната компания, но при мен нещата стоят по друг начин и не искам да променят стила ми, не искам да ме контролират. Вече 11 години съм на сцената и предпочитам да остана пред публиката, не искам да остана в някакви граници.

Получих наскоро песен от мой приятел от рап средите в Добрич. Той ми подари много нежна песен, много се постара. Искаше аз да вляза в неговия рап-стил, кани ме да правим нещо заедно, но аз пак си държа на моя стил, трудно ми е да вляза в неговия и той ми направи изненада. Песента се казва „Отвори очи" и е с много съдържателен текст. Не съм решила дали да я клипирам и не съм я показвала пред хората. Трябва първо да разбера как се приема. На мен ми е много трудно, защото водя борба с композиторите. Те много искат да експлоатират таланта ми.
Щурците и Митко Щерев ми бяха обещали песни. Чуваме се и следят развитието ми, но истинското още не се е случило. Това, което ми предлагат други композитори, е много хлъзгаво. Имам чувството, че искат да вървя по един тънък лед, а аз много се страхувам да не се пропука ледът. Аз искам, когато направя нещо, цяла България да го слуша.

Сама се грижа за себе си. Много обичам шопинга и наскоро пътувах при родителите си в Германия, където се насладих на удоволствието да пазарувам. Получавам и подаръци, като тази гривна, която ми подари един приятел футболист, тя е негова, подари ми я, защото носи късмет.

Случвало ми се е, но бързо отминава. Знам, че футболистите са много ревниви, а певиците имат много участия Това е трудна връзка, сложна, особено с моите ангажименти, участия. Работя и в едно казино в хотел „Шератон" като ивент мениджър. Организирам програми събития, използвам моите връзки със музиканти и танцьори. На мен ми е лесно с познанствата, които имам. Мога да каня хора да показват таланта си аз поначало обичам да помагам. Аз също пея там. Разчитаме на прохождащи таланти и аз съм склонна да подавам ръка, както на мен са подавали.

Участваш в благотворителни концерти?

Да, дори наскоро бях поканена от Румънеца и Енчев да пеем за малката Алекс. Не за първи път пея на благотворителен концерт за събиране на средства за нея. Още когато живеех в Добрич, участвах. За мен е важно да бъдем хора и да правим нещата със сърцето си. Да бъдем хора е показателно и за да ни върви и в другите ни дейности, свързани с таланта.

Категорична съм, че не мога да живея извън България. За три дни да се отделя и вече започва да ми липсва и ми е трудно. Аз съм голяма родолюбка. Както и в Добрич винаги се връщам, когато ми домъчнее и искам да видя баба и дядо. Имам приятели тук, но по-голямата част са в София. Сега обмислям участие в един голям музикален формат извън България. Още обмислям участието, шоуто е в Германия. Аз така трудно вземам решения, така беше и за „Гласът на България". Докато се реша, но това беше много важна стъпка в живота ми. Накрая се реших и не съжалявам.

Определено това е една от любимите ми песни и хората наистина ме свързват с нея „Евкалиптовата гора" е прекрасна, емблематична за мен песен, дори и в музикалния формат успях с нея. Обичам да пея фолклорни песни. Много изчистен фолклор, това харесваше Кирил Маричков, когато бях в неговия отбор. Песни като „Хубава си моя горо", като „Лудо младо". Имам и сега любима песен „Изгрева и залеза" на Павел и Сантра. Запознах се с автора. Изключителна песен. На морето се запознах с Павел, който я е написал. Може би ще направя дует с него в един бъдещ проект, той е много талантлив, а песента е хитът ми за сезона.

Коментирайте