Архивите са живи и понякога „цапат“ (ВИДЕО)

Агитационни материали от настоящите избори за местна власт събират  музейните работници. Готвят изложба за оставените политически белези  от 1990 година до ден днешен.  В архива на музея има събрани снимки, плакати, значки, гривни, запалки и каквото   е измислено като агитационнен материал.Изключително богата колекция от предизборни материали от най-ново време се съхранява във фонда на Регионален исторически музей – Добрич. За това информираха специалисти от отдел „Нова и най-нова история“ на музея. През годините са събрани близо 5000 броя материали от различните предизборни кампании, провеждани след демократичните промени от 1989 г., разказва Живко Марков. По думите му това са кампаниите  още от зората на демокрацията за седмо Велико народно събрание, кампаниите за избори за обикновено Народно събрание от 36-то до 44-то, предизборните кампании за местна власт, кампаниите за президент и вицепрезидент на Република България, както и тези за Европейски парламент.
В основната си част от колекцията съдържа материали на хартиен носител – плакати, листовки, брошури, дипляни, знаменца, стикери и др. Богат е и наборът от предмети, които политическите партии и коалиции са използвали по време на своите предизборни кампании. Това са: химикали, запалки, значки, ключодържатели, отварачки, гривни, тениски, шапки. Модерни бяха и държателите за мобилни телефони, карти за игра. Според наблюденията на музейните специалисти – от кампания на кампания, политическите партии стават все по-изобретателни в начина на провеждане на агитацията. Това личи и по предизборните материали които използват и разнообразието им. По време на първата кампания за Европейски парламент 2007 година е имало дори светещи значки , спомня си Живко Марков.
В последните години 7-8 години предизборните кампании се пренесоха и в интернет пространството, посочва Марков.Той отчита като пропуск това, че не са събирали и такива материали. След 90-ге години се наблюдава по-голям интерес към предизборните материали.Това според историка се дължи на факта, че последните свободни избори  са от далечната 1946 година, когато са изборите за 46-то велико Народно събрание. След това е наложена тоталитарната еднопартийна система.Класическата предизборна надпревара между конкуренти и различни партии  отсъстваше, затова е и този бум на агитация, коментира  Марков.
Прави впечатление, че най-богатите агитационни кампании са тези за Парламент. Явно най-много средства за предизборни материали са насочени да подкрепят избора на депутати.Явно партиите ги смятат за по-важни, коментира историкът. Събират се и материали плод на негативна кампания. Компромати или черен РR. Преведено на роден език това е омаскаряването на кандидатите. Данните показват, че с течение на времето е намаляла тази тенденция, но когато се прави е по-изобретателна и жестока.Пример са компроматните снимки на  приятелката  на кандидат за кмет в София. Спомените в тази посока ни водят към добре познатите герои от миналото  Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина,  както правят  избори. Техните наследници не падат по долу от тях.
Разровят ли се материалите от хранилището от тях пада много нездравословен прах. Същото е и за лицата, които ни гледат на  различни избори от различни партии и коалиции.  Предмет на обследване са и афишарките и плакатната  война. В един от проследените дни  пет пъти са се сменили ликовете на  кандидатите само на една афишарка. По наблюдателните виждат, че някои ликове разлепени нощем ,не дочакват утрото за да ги види слънцето и избирателя.
Музейните специалисти имат идеята в близко бъдеще да организират изложба, проследяваща развитието на предизборната агитация през последните три десетилетия.
 
Репортаж на  Севдалина Сарандева и Димитър Узунов

Коментирайте