Бедността е човешко състояние, което предполага липса на ресурси – материални и духовни. Затова освен в социално-икономически план, е добре да погледнем към бедността, през очите на хората, които се определят като бедни. Това каза за медийна група „Добруджа“ Павел Павлов – социален психолог по повод статистическите данни за 2019 г., според които 25% от жителите на област Добрич са живели под прага на бедност.
Според Павлов бедността е субективно усещане. За да се определя един човек за беден, значи той не може да задоволи свои специфични потребности. Всъщност стандартът на живот, към който се стреми даден човек, е границата, ориентира за самоопределянето му като беден.
Данните за областта за обезпокоителни. Дори при едно допълнително проучване, което би обхванало всички аспекти на усещането за бедност, тези проценти ще се увеличат значително, категоричен е социалният психолог.
Освен това ситуацията, в която се намира в момента България, а и целия свят е изключително сложна и предполага едно още по-голямо проявление на бедността в различни аспекти.
За статистиката има ясни критерии, свързани с доходите, по които се определя бедността. Но според Павлов е много по-важно субективното усещане, защото българите са част от т. нар. „златен милиард“ от населението на Земята – хората, които живеят по-добре от останалите. Това се откроява ясно, когато се направи сравнение с държави, чиито жители не са част от тази група. Бедността тук и в тези страни са много различни, обясни социалният психолог.
Освен това живот в бедност може да означава различни неща, които не винаги са свързани с финансовите възможности. Проявление на бедността е също така да живееш в изолация, да се чувстваш безсилен и социално изключен. Това не изключва и основната характеристика на бедността - трудности при осигуряване на дом, храна, здравни услуги, образование и т. н. Живот в опасни и рискови райони, където има висока престъпност или прояви на насилие също може да се определи като характеристика на бедността, допълни Павлов.
В този смисъл в България няма такива проблеми или поне те не са толкова ясно изразени. Затова тук бедността се свързва основно с липсата на материални и финансови ресурси. Но да бъдеш обект на расизъм и дискриминация също е характеристика на бедността. Затова чистата статистика в цифри и проценти не е достатъчна, за да опише този социално-икономически проблем, каза социалният психолог. В тази връзка трябва да се търсят специфични начини за преодоляването на бедността за съответния регион, град и населено място.
На фона на пандемията от Ковид-19, мерките в тази връзка, включително и налаганата изолация на хората, тепърва ще се сблъскаме с друг проблем, освен разрастващата се бедност. Това е психичното състояние на хората, каза Павлов. Според него именно на това трябва превантивно да се обърне внимание.
Той допълни, че дори настоящата изолация, в която са принудени да живеят много хора и най-вече възрастните, със сигурност вреди на психиката им и ще увеличи процента на определящите се като бедни.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Според Павлов бедността е субективно усещане. За да се определя един човек за беден, значи той не може да задоволи свои специфични потребности. Всъщност стандартът на живот, към който се стреми даден човек, е границата, ориентира за самоопределянето му като беден.
Данните за областта за обезпокоителни. Дори при едно допълнително проучване, което би обхванало всички аспекти на усещането за бедност, тези проценти ще се увеличат значително, категоричен е социалният психолог.
Освен това ситуацията, в която се намира в момента България, а и целия свят е изключително сложна и предполага едно още по-голямо проявление на бедността в различни аспекти.
За статистиката има ясни критерии, свързани с доходите, по които се определя бедността. Но според Павлов е много по-важно субективното усещане, защото българите са част от т. нар. „златен милиард“ от населението на Земята – хората, които живеят по-добре от останалите. Това се откроява ясно, когато се направи сравнение с държави, чиито жители не са част от тази група. Бедността тук и в тези страни са много различни, обясни социалният психолог.
Освен това живот в бедност може да означава различни неща, които не винаги са свързани с финансовите възможности. Проявление на бедността е също така да живееш в изолация, да се чувстваш безсилен и социално изключен. Това не изключва и основната характеристика на бедността - трудности при осигуряване на дом, храна, здравни услуги, образование и т. н. Живот в опасни и рискови райони, където има висока престъпност или прояви на насилие също може да се определи като характеристика на бедността, допълни Павлов.
В този смисъл в България няма такива проблеми или поне те не са толкова ясно изразени. Затова тук бедността се свързва основно с липсата на материални и финансови ресурси. Но да бъдеш обект на расизъм и дискриминация също е характеристика на бедността. Затова чистата статистика в цифри и проценти не е достатъчна, за да опише този социално-икономически проблем, каза социалният психолог. В тази връзка трябва да се търсят специфични начини за преодоляването на бедността за съответния регион, град и населено място.
На фона на пандемията от Ковид-19, мерките в тази връзка, включително и налаганата изолация на хората, тепърва ще се сблъскаме с друг проблем, освен разрастващата се бедност. Това е психичното състояние на хората, каза Павлов. Според него именно на това трябва превантивно да се обърне внимание.
Той допълни, че дори настоящата изолация, в която са принудени да живеят много хора и най-вече възрастните, със сигурност вреди на психиката им и ще увеличи процента на определящите се като бедни.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = 1.82549 BGN
1 GBP = 2.2837 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
