Науката трябва да бъде свързана с бизнеса по начин, по който бизнесът да инвестира в нея. Такова мнение изказа в интервю за "Нова телевизия" министърът на финансите Владислав Горанов в коментар протеста на учени от Българската академия на науките (БАН) с настояване за повече пари за наука в бюджета за догодина.
"Има достатъчно пари за наука, както по линия на националния бюджет, така и по линия на европейските фондове", каза Горанов. "Аз не приемам срещу мен да се изправи някой, който да каже "Аз съм професор или старши научен сътрудник и трябва да получавам еди-колко-си", подчерта Горанов. По думите му стотици милиони са средствата за наука в европейските фондове и във Фонд "Научни изследвания", както и повече средства за наука са предвидени в бюджета за следващата година.
"Но аз не приемам, че трябва да имаме административна наука. Отдавна ми се губи връзката между фундаменталната наука и бизнеса и нейната добавена стойност за обществото. Няма самоцелна наука. Тя трябва да бъде свързана с бизнеса по начин, по който бизнесът да инвестира в нея", заяви Горанов.
Той посочи за пример Европа и САЩ, където частните разходи дават големия дял от разходите за наука, от брутния вътрешен продукт е само определен процент. "Аз нямам нищо против когато видим нещо добро, да инвестираме в него целево. Такъв беше случаят с циклотрона на БАН, там е около 10 милиона лева общата инвестиция", каза финансовият министър.
Той обаче подчерта, че не бива да се дава целева издръжка на институти, не всеки от които има претенции да създава продукт. "Трябва колегите, които имат претенции, че създават продукт, да не са си самодостатъчни в разбирането колко са важни за обществото, а да положат малко повече усилие", каза Горанов и добави, че съществуват имена на институти в БАН, които хората изобщо не са и чували, които нямат "никаква връзка с реалността".
Горанов обобщи, че има достатъчно пари за наука както по линия на националния бюджет, така и по линия на европейските фондове, но с тях не трябва да се финансират структури, научни звена, а проекти, обвързани с нуждите на държавата или проекти, които са свързани с необходимостта на бизнеса за някакво развитие.
"Има достатъчно пари за наука, както по линия на националния бюджет, така и по линия на европейските фондове", каза Горанов. "Аз не приемам срещу мен да се изправи някой, който да каже "Аз съм професор или старши научен сътрудник и трябва да получавам еди-колко-си", подчерта Горанов. По думите му стотици милиони са средствата за наука в европейските фондове и във Фонд "Научни изследвания", както и повече средства за наука са предвидени в бюджета за следващата година.
"Но аз не приемам, че трябва да имаме административна наука. Отдавна ми се губи връзката между фундаменталната наука и бизнеса и нейната добавена стойност за обществото. Няма самоцелна наука. Тя трябва да бъде свързана с бизнеса по начин, по който бизнесът да инвестира в нея", заяви Горанов.
Той посочи за пример Европа и САЩ, където частните разходи дават големия дял от разходите за наука, от брутния вътрешен продукт е само определен процент. "Аз нямам нищо против когато видим нещо добро, да инвестираме в него целево. Такъв беше случаят с циклотрона на БАН, там е около 10 милиона лева общата инвестиция", каза финансовият министър.
Той обаче подчерта, че не бива да се дава целева издръжка на институти, не всеки от които има претенции да създава продукт. "Трябва колегите, които имат претенции, че създават продукт, да не са си самодостатъчни в разбирането колко са важни за обществото, а да положат малко повече усилие", каза Горанов и добави, че съществуват имена на институти в БАН, които хората изобщо не са и чували, които нямат "никаква връзка с реалността".
Горанов обобщи, че има достатъчно пари за наука както по линия на националния бюджет, така и по линия на европейските фондове, но с тях не трябва да се финансират структури, научни звена, а проекти, обвързани с нуждите на държавата или проекти, които са свързани с необходимостта на бизнеса за някакво развитие.
Снимка:www.minfin.bg
Източник:Dnevnik.bg