Човекът ли носи името или името води човека

На 6-ти януари православната църква чества един от големите християнски празници – Богоявление /Йордановден/.
На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна.
На 6-ти януари се извършва празничен водосвет край големите водоеми, а кръстът от църковната служба се хвърля във водата. Който успее да го хване, болести няма да го ловят цяла година.
След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
Някои смятат, че именно от Йордановден тръгва обичаят, според който именниците се мокрят за здраве и късмет.
Навръх Йордановден разговаряме с двама именници – бизнесменът Йордан Апостолов и Йордан Стоев, офицер от авиацията и дългогодишен директор на Военен отдел към община Добрич.
 
- От къде идва името Ви?
Йордан Стоев: Много ми е приятно, че съм Ви гост и то по толкова хубав повод. Йордан идва от Кръщението на Иисус в река Йордан. А моето име идва от името на моя кръстник – Йордан. Моите родители са кръстили трите ми сестри и брат ми на всички баби и дядовци. Така че, както се казва: „С името Йордан от вековете към вековете”. Беше ми интересно, защо точно така са ме кръстили. Човекът, който ме е кръстил, беше един интелигентен човек и много технически настроен. Той ме запали по техниката.
Йордан Апостолов: Искам първо да поздравя всички добруджанци, всички българи с настъпилата нова година. Да пожелая здраве, щастие, любов в душите, радост в сърцата. Нека да бъде една мирна и щастлива година. За мен е много важно тази година да бъде мирна за България, защото сме в район с един назряващ конфликт, може би. На този светъл празник бих искал да ги поздравя и с днешния ден. Да поздравя всички именници. Да поздравя и всички Ивановци, защото тези две имена са едни от най-често срещаните.
Аз съм кръстен на моя дядо, който е наследник на преселници от северна Гърция. Бяха се установили в едно село, тук близо до града – село Одринци.
- Човекът ли носи името или името носи човека?
Йордан Стоев: Това е един интересен въпрос. Защото много пъти, когато чуеш едно име, се замисляш тоя човек защо го носи това име. Аз бих казал, че точно Йордан дърпа името. Винаги съм си мислили за всички тези, които познавам с това име и тези, които са ме отгледали именно като Йордан. Дълги години служих в авиацията. Във щаба на ВВС ми казваха „Данчо Софианчето от Силистра”.
Йордан Апостолов: Абсолютно съм съгласен с моя съименник. Аз съм го забелязвал много пъти и винаги правя някакво сравнение. За мен всяко едно име носи своята енергия, своите положителни и силни страни. Когато аз искам да определя даден човек какъв е, по неговото име сравнявам мои познати със същото име. Веднага мога да разбера и да отгатна какво представлява този човек. Изпитваме и симпатия, и чувство на уважение към всички с нашето име.
- Как празнувате Йордановден вкъщи? Отбелязвате ли църковния празник Богоявление или по-скоро самият имен ден е важен?
Йордан Стоев: От детските години до днес отбелязваме Йордановден. Кръстникът и всички близки идват вкъщи. И днес телефонът ми непрекъснато звъни, много ми е приятно, че ме почитат бивши колеги, приятели, близки.  Това още веднъж доказва твърдението, че името върви напред и води човек.
Йордан Апостолов: В нашето семейство винаги, още когато бях малък, задължително имахме много гости, майка ми правеше питка. Името винаги се е почитало, защото, както казах, и дядо ми е бил с това име. Вратите винаги са били отворени за всички. 

Коментирайте