- Г-н Сашев, доколко това, че Димитър Списаревски е роден в трудни за Южна Добруджа, а и за България, времена, го изгражда като личност? И каква е ролята на семейството му?
По ирония на съдбата, той е роден точно в окупирана Добруджа – през лятото на 1916 година, преди да започнат бойните действия на Добруджанския фронт. Знаете, след това има един период от около две години (от май 1918 до ноември 1919 година – бел .ред.), в който Южна Добруджа и Добрич, макар и за кратко, са отново част от България.
За съжаление, Списаревски има лошата съдба да се роди в една враждебна среда, която не е свързана с България. Но семейството му е било прогресивно, будно. Баща му има икономическо образование. Но явно са били непокорни хора, а не комформисти, които се нагаждат и съобразяват с румънската власт и поради тази причина са принудени да напуснат Добрич, когато Димитър Списаревски е едва 3-годишен.
Всъщност той е живял в Добрич само 3 години, след което няговият житейски път преминава в различни населени места. Семейството му се мести няколко пъти – като се започне от Лом, през Белоградчик, за да стигне до София, където той решава да избере пътя на професинален военен.
- За да се превърне впоследствие в легенда...
Този тип летци, този тип защитници на небето не само на София, но и на цяла България, тези „орли“ – те много добре са осъзнавали колко рискова е ситуацията тогава. И когато започват бомбардировките над София, в края на 1943 и началото на 1944 година, противниковата авиация превъзхожда многократно нашата като брой самолети. Но въпреки това, няма случай наш авиатор да е отказал да лети.
А със своя случай Списаревски остава във военната история не само на България, но и въобще в историята на световното военно дело, тъй като до този момент не са много случаите на подобна саможертва. Дори прословутите японски летци-камикадзе се проявяват през 1944 година, докато Списаревски загива на 20 декември 1943 година.
А тази негова славна гибел бива отразена в медиите по цял свят и оказва деструктивно влияние върху начина, по който гледат и американските, и английските войници на българските защитници. Към онзи момент те определено са подценявали качествата на местните, особено на летците, тъй като ние нямаме кой знае каква традиция. Но със саможертвата на хора като Списаревски, те разбират, че никак няма да е лесно това, което искат да направят.
- И в крайна сметка този подвиг оказва положително влияние на военните действия...
Да, София е спасена! На фона стотиците самолети, които бомбардират месеци наред града, реално щетите са в покрайнините на София и съвсем малко в центъра.
- А получава ли Списаревски подобаващата чест и внимание в родния си край?
Да, при това непосредствено след подвига му. Темата за саможертвата му получава внимание не само на централно, на държавно ниво, но и тук в Добрич. Издадена е книжка за него, местната преса, в лицето на вестник „Добруджански глас“, публикува поредица от статии. А местният Общински съвет, през пролетта на 1944 година, предприема поредица от инициативи в чест на Димитър Списаревски, които, за съжаление, са осуетени от идването на новата власт през месец септември същата година.
Общинският съвет взема решение тогавашното село „Рилци“, което само до преди две години е носело името „Суютчук“, да се преименува на „Кап. Димитър Списаревски“. Също така в централната част на Добрич да има улица на името на героя, площад и паметник. Стартирала е и подписка за реализирането на тези идеи.
Решението на Общинския съвет за преименуването на „Рилци“ е изпратено до тогавашното Министерство на вътрешните работи и народното здраве и се очаквало то да бъде потвърдено по обратния път. Писмото на местния парламент от март 1944 година сме го виждали, но не разполагаме с доказателство, че от Министерството са отговорили.
По това време са започнали да правят нов градоустройствен план, с нов облик на централната част, като една от идеите е да се оформи нов площад, носещ името на кап. Димитър Списаревски.
Всичко това показва, че макар да е живял много малко в нашия град – местната общност се е гордеела много със Списаревски. А и хора като него никога не късат духовната връзка с родното място. Има редица факти и спомени, свързани със Списаревски, в които той показва не само, че не е забравил родното си място, но и се гордее, че е от Добруджа.
По ирония на съдбата, той е роден точно в окупирана Добруджа – през лятото на 1916 година, преди да започнат бойните действия на Добруджанския фронт. Знаете, след това има един период от около две години (от май 1918 до ноември 1919 година – бел .ред.), в който Южна Добруджа и Добрич, макар и за кратко, са отново част от България.
За съжаление, Списаревски има лошата съдба да се роди в една враждебна среда, която не е свързана с България. Но семейството му е било прогресивно, будно. Баща му има икономическо образование. Но явно са били непокорни хора, а не комформисти, които се нагаждат и съобразяват с румънската власт и поради тази причина са принудени да напуснат Добрич, когато Димитър Списаревски е едва 3-годишен.
Всъщност той е живял в Добрич само 3 години, след което няговият житейски път преминава в различни населени места. Семейството му се мести няколко пъти – като се започне от Лом, през Белоградчик, за да стигне до София, където той решава да избере пътя на професинален военен.
- За да се превърне впоследствие в легенда...
Този тип летци, този тип защитници на небето не само на София, но и на цяла България, тези „орли“ – те много добре са осъзнавали колко рискова е ситуацията тогава. И когато започват бомбардировките над София, в края на 1943 и началото на 1944 година, противниковата авиация превъзхожда многократно нашата като брой самолети. Но въпреки това, няма случай наш авиатор да е отказал да лети.
А със своя случай Списаревски остава във военната история не само на България, но и въобще в историята на световното военно дело, тъй като до този момент не са много случаите на подобна саможертва. Дори прословутите японски летци-камикадзе се проявяват през 1944 година, докато Списаревски загива на 20 декември 1943 година.
А тази негова славна гибел бива отразена в медиите по цял свят и оказва деструктивно влияние върху начина, по който гледат и американските, и английските войници на българските защитници. Към онзи момент те определено са подценявали качествата на местните, особено на летците, тъй като ние нямаме кой знае каква традиция. Но със саможертвата на хора като Списаревски, те разбират, че никак няма да е лесно това, което искат да направят.
- И в крайна сметка този подвиг оказва положително влияние на военните действия...
Да, София е спасена! На фона стотиците самолети, които бомбардират месеци наред града, реално щетите са в покрайнините на София и съвсем малко в центъра.
- А получава ли Списаревски подобаващата чест и внимание в родния си край?
Да, при това непосредствено след подвига му. Темата за саможертвата му получава внимание не само на централно, на държавно ниво, но и тук в Добрич. Издадена е книжка за него, местната преса, в лицето на вестник „Добруджански глас“, публикува поредица от статии. А местният Общински съвет, през пролетта на 1944 година, предприема поредица от инициативи в чест на Димитър Списаревски, които, за съжаление, са осуетени от идването на новата власт през месец септември същата година.
Общинският съвет взема решение тогавашното село „Рилци“, което само до преди две години е носело името „Суютчук“, да се преименува на „Кап. Димитър Списаревски“. Също така в централната част на Добрич да има улица на името на героя, площад и паметник. Стартирала е и подписка за реализирането на тези идеи.
Решението на Общинския съвет за преименуването на „Рилци“ е изпратено до тогавашното Министерство на вътрешните работи и народното здраве и се очаквало то да бъде потвърдено по обратния път. Писмото на местния парламент от март 1944 година сме го виждали, но не разполагаме с доказателство, че от Министерството са отговорили.
По това време са започнали да правят нов градоустройствен план, с нов облик на централната част, като една от идеите е да се оформи нов площад, носещ името на кап. Димитър Списаревски.
Всичко това показва, че макар да е живял много малко в нашия град – местната общност се е гордеела много със Списаревски. А и хора като него никога не късат духовната връзка с родното място. Има редица факти и спомени, свързани със Списаревски, в които той показва не само, че не е забравил родното си място, но и се гордее, че е от Добруджа.
Коментирайте
1 USD = 1.82056 BGN
1 GBP = 2.27203 BGN
1 CHF = 2.00187 BGN
