Председателят на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ Цветан Симеонов е роден на 2 март 1955 г. Завършил е „Право” в СУ "Климент Охридски".
В БТПП започва работа през 1981 г. Бил е юрисконсулт, главен специалист, главен експерт и главен секретар; заместник-председател (1999- 2004). Избран е за председател през юни 2009 г.
През настоящата година БТПП отбелязва 120 години от създаването си. Честването на годишнината в Добрич съвпадна с празника на града, а Симеонов бе официален гост на тържествената сесия на Общински съвет Добрич. Председателят на Българската търговско-промишлена палата подари на Регионална библиотека „Дора Габе” алманахът "Стопанска история на България".
Г-н Симеонов, как се чувствате в Добрич?
Всеки път, когато идвам в Добрич, той ме учудва с нещо ново, с нещо добавено към стойността, която има. Градът е много добре поставен на икономическата карта на страната. Съвсем на скоро излезе нашата класация на стоте водещи фирми в България, което на практика е класация на всички фирми, които са публикували своите счетоводни отчети и са сред водещите в страната. Те произвеждат повече от 80% от БВП на страната. Сред тях има и много фирми от Добрички регион. Пълния списък може да се види на сайта на БТПП. На фона на всички песимистични оценки и вопли, за това, че българската икономика загива, трябва да кажем, че за 2014 година резултатите на водещите 100 фирми в българската икономика са значително по-добри от тези в предишни години. Имаме удвояване на продажбите в някой сектори, дори в повечето случаи се наблюдава и удвояване на ръста на печалбите при динамични показатели. Това означава отличен мениджмънт и адаптиране към високо конкурентната среда.
Относно предвидените протести срещу високата цена на електроенергията, как виждате комуникацията между бизнес, институции и управляващи?
Протестите не са само при големите фирми. Просто при тях се забелязват по-лесно нещата. Протестните действия засега само са отложени, защото не виждаме конкретни стъпки от страна на енергийния регулатор. Оценяваме високо добронамереността на държавните институции, в това число и на Министерството на енергетиката, съвместно да намерим изход от ситуацията. Съвместно търсим източници на приходи. Що се отнася до НЕК, първо да се спре задлъжняването на НЕК и да се избегне по нататъшно увеличаване на цените. Нашите изчисления показват, че с мерките, които предлагаме, по-нататък е възможно връщането към старите цени още от първи ноември. Видимо, ако се приближим към това, естествено, че протести няма да има. Тази тема е въпрос на оценяване. Другото означава в кратки срокове, фирмите от онези производства в България, които са високо енергоемки, да затворят врати. Някой от тях вече съкратиха работници, други орязаха социални придобивки на своите работници. Добре е, че тези мерки срещнаха разбиране от страна на работещите, защото е по-малкото зло. Но спиралата при по-високите цени на тока, добавката, която бе въведена, ще окажат влияние и вероятно ще има фирми, които ще затворят, защото ще бъдат в губещо положение.
Не звучите оптимистично….
Има начин тези неща да се поправят и се надяваме, че сговорчивостта и коректния диалог с правителствените институции ще се възприеме и от енергийния регулатор, който при последното увеличение, въпреки че имаше ясно разписани стъпки, за това как да се избегне повишаването цената на тока, неглижира една голяма част от тях, независимо че бяха съгласувани между всички социални партньори с участието на министри и министър председателя. Това за нас е необяснимо поведение. Отношението на енергийния регулатор е некоректно към бизнеса. Обсъдените решения не бяха възприети и цената на тока бе повишена с лека ръка.
Като че ли отдавна вече не говорим за криза. Успокоиха ли се страстите на бизнес ниво? Съвзе ли се бизнесът?
Ние, като членове на международната организация на работодателите, отдавна не говорим за криза, а за търсене на решения в трудната обстановка. Винаги е имало трудности. Малко по-сериозни бяха след 2008 година, но данните за САЩ и частично за Европа започват да се подобряват. Нашият износ за Европа се подобрява повече от колкото за трети страни и това е логично, защото вътрешните продажби в европейските страни растат, но в България все още не са започнали.
КРИБ заяви че сивата икономика у нас е 30%. Как звучи тази цифра във Вашите уши?
Имаше изследвания на БТПП по един 5-годишен проект, имаше и проучване на Асоциацията на индустриалния капитал, които всеки път даваха различни цифри. В някои случаи те стигат до 40%. Истината е, че колкото по-затруднена е икономическата среда, толкова повече от фирмите преминават в сивия сектор и обратно. Вече години наред фирмите, които не плащат корпоративен данък, са много по-малко, увеличиха се и гражданите, които съзнателно си внасят налога, защото всеки съзнава, че това не е толкова тежко като вноска за общественото благо. Същевременно една голяма част остава за този, който го е изработил, защото този, който реализира големи печалби, като фирми и граждани, е оценен от обществото. Разходът на човек или на един мениджър е сравним във всички фирми, но онова, което остава като принаден продукт за обществото са работните места, които са добре платени. Трябва да се стремим да запазим тази икономическа среда. Огромният товар на гърба на българския бизнес, за съжаление, е все още тежката бюрокрация. В това число влиза и огромната европейска бюрокрация. Не мога да възприема скъпо платените чиновници в Брюксел, които трябва да работят пет дни в седмицата по осем часа, а в петък по обяд, по улиците в Брюксел вече не можеш да се разминеш от такива, които са започнали уикенда още от сутринта. Те си позволяват да започнат уикенда доста по-рано, а на тях им се плаща от данъкоплатеца от България, Литва, Германия и други страни за това, тези чиновници да изпълняват задълженията си през целия ден. Това не е нормално. Нито в България, нито в Европа администрацията няма право на самостоятелно съществуване. Тя съществува, за да служи на онези, от които е платена.
Говорите за добра икономическа среда в България. Градовете се обезлюдяват, хората напускат границите и заминават в чужбина. Това добра икономическа среда ли е?
Все още не се работи достатъчно за изравняване на нивата в различните икономически региони у нас. Това важи и за Европа, но ние продължаваме да запазваме неравенството, вместо да го изравняваме. Това е един сериозен недостатък на икономическата среда. Но можеше да стане още по-лошо, ако се бе приело предложението за двупроцентов данък на всяка община. Точно най-бедните райони щяха да пострадат най-много. Трябва да се насочат повече европейски фондове. Един от начините, без съмнение, са инфраструктурните проекти, които при всичките критики, които търпят, могат да вдъхнат живот на районите. Например, една магистрала Хемус би вдъхнала живот на цяла северна България в това число на Добрич и региона.
Как се чувствате в България?
Аз отдавана съм избрал България и мисля, че това трябва да бъде правилния подход на всеки българин. Ние трябва да направим средата си по-добра за живот и да имаме активно отношение към нея, а не да чакаме някой от вън.
В БТПП започва работа през 1981 г. Бил е юрисконсулт, главен специалист, главен експерт и главен секретар; заместник-председател (1999- 2004). Избран е за председател през юни 2009 г.
През настоящата година БТПП отбелязва 120 години от създаването си. Честването на годишнината в Добрич съвпадна с празника на града, а Симеонов бе официален гост на тържествената сесия на Общински съвет Добрич. Председателят на Българската търговско-промишлена палата подари на Регионална библиотека „Дора Габе” алманахът "Стопанска история на България".
Г-н Симеонов, как се чувствате в Добрич?
Всеки път, когато идвам в Добрич, той ме учудва с нещо ново, с нещо добавено към стойността, която има. Градът е много добре поставен на икономическата карта на страната. Съвсем на скоро излезе нашата класация на стоте водещи фирми в България, което на практика е класация на всички фирми, които са публикували своите счетоводни отчети и са сред водещите в страната. Те произвеждат повече от 80% от БВП на страната. Сред тях има и много фирми от Добрички регион. Пълния списък може да се види на сайта на БТПП. На фона на всички песимистични оценки и вопли, за това, че българската икономика загива, трябва да кажем, че за 2014 година резултатите на водещите 100 фирми в българската икономика са значително по-добри от тези в предишни години. Имаме удвояване на продажбите в някой сектори, дори в повечето случаи се наблюдава и удвояване на ръста на печалбите при динамични показатели. Това означава отличен мениджмънт и адаптиране към високо конкурентната среда.
Относно предвидените протести срещу високата цена на електроенергията, как виждате комуникацията между бизнес, институции и управляващи?
Протестите не са само при големите фирми. Просто при тях се забелязват по-лесно нещата. Протестните действия засега само са отложени, защото не виждаме конкретни стъпки от страна на енергийния регулатор. Оценяваме високо добронамереността на държавните институции, в това число и на Министерството на енергетиката, съвместно да намерим изход от ситуацията. Съвместно търсим източници на приходи. Що се отнася до НЕК, първо да се спре задлъжняването на НЕК и да се избегне по нататъшно увеличаване на цените. Нашите изчисления показват, че с мерките, които предлагаме, по-нататък е възможно връщането към старите цени още от първи ноември. Видимо, ако се приближим към това, естествено, че протести няма да има. Тази тема е въпрос на оценяване. Другото означава в кратки срокове, фирмите от онези производства в България, които са високо енергоемки, да затворят врати. Някой от тях вече съкратиха работници, други орязаха социални придобивки на своите работници. Добре е, че тези мерки срещнаха разбиране от страна на работещите, защото е по-малкото зло. Но спиралата при по-високите цени на тока, добавката, която бе въведена, ще окажат влияние и вероятно ще има фирми, които ще затворят, защото ще бъдат в губещо положение.
Не звучите оптимистично….
Има начин тези неща да се поправят и се надяваме, че сговорчивостта и коректния диалог с правителствените институции ще се възприеме и от енергийния регулатор, който при последното увеличение, въпреки че имаше ясно разписани стъпки, за това как да се избегне повишаването цената на тока, неглижира една голяма част от тях, независимо че бяха съгласувани между всички социални партньори с участието на министри и министър председателя. Това за нас е необяснимо поведение. Отношението на енергийния регулатор е некоректно към бизнеса. Обсъдените решения не бяха възприети и цената на тока бе повишена с лека ръка.
Като че ли отдавна вече не говорим за криза. Успокоиха ли се страстите на бизнес ниво? Съвзе ли се бизнесът?
Ние, като членове на международната организация на работодателите, отдавна не говорим за криза, а за търсене на решения в трудната обстановка. Винаги е имало трудности. Малко по-сериозни бяха след 2008 година, но данните за САЩ и частично за Европа започват да се подобряват. Нашият износ за Европа се подобрява повече от колкото за трети страни и това е логично, защото вътрешните продажби в европейските страни растат, но в България все още не са започнали.
КРИБ заяви че сивата икономика у нас е 30%. Как звучи тази цифра във Вашите уши?
Имаше изследвания на БТПП по един 5-годишен проект, имаше и проучване на Асоциацията на индустриалния капитал, които всеки път даваха различни цифри. В някои случаи те стигат до 40%. Истината е, че колкото по-затруднена е икономическата среда, толкова повече от фирмите преминават в сивия сектор и обратно. Вече години наред фирмите, които не плащат корпоративен данък, са много по-малко, увеличиха се и гражданите, които съзнателно си внасят налога, защото всеки съзнава, че това не е толкова тежко като вноска за общественото благо. Същевременно една голяма част остава за този, който го е изработил, защото този, който реализира големи печалби, като фирми и граждани, е оценен от обществото. Разходът на човек или на един мениджър е сравним във всички фирми, но онова, което остава като принаден продукт за обществото са работните места, които са добре платени. Трябва да се стремим да запазим тази икономическа среда. Огромният товар на гърба на българския бизнес, за съжаление, е все още тежката бюрокрация. В това число влиза и огромната европейска бюрокрация. Не мога да възприема скъпо платените чиновници в Брюксел, които трябва да работят пет дни в седмицата по осем часа, а в петък по обяд, по улиците в Брюксел вече не можеш да се разминеш от такива, които са започнали уикенда още от сутринта. Те си позволяват да започнат уикенда доста по-рано, а на тях им се плаща от данъкоплатеца от България, Литва, Германия и други страни за това, тези чиновници да изпълняват задълженията си през целия ден. Това не е нормално. Нито в България, нито в Европа администрацията няма право на самостоятелно съществуване. Тя съществува, за да служи на онези, от които е платена.
Говорите за добра икономическа среда в България. Градовете се обезлюдяват, хората напускат границите и заминават в чужбина. Това добра икономическа среда ли е?
Все още не се работи достатъчно за изравняване на нивата в различните икономически региони у нас. Това важи и за Европа, но ние продължаваме да запазваме неравенството, вместо да го изравняваме. Това е един сериозен недостатък на икономическата среда. Но можеше да стане още по-лошо, ако се бе приело предложението за двупроцентов данък на всяка община. Точно най-бедните райони щяха да пострадат най-много. Трябва да се насочат повече европейски фондове. Един от начините, без съмнение, са инфраструктурните проекти, които при всичките критики, които търпят, могат да вдъхнат живот на районите. Например, една магистрала Хемус би вдъхнала живот на цяла северна България в това число на Добрич и региона.
Как се чувствате в България?
Аз отдавана съм избрал България и мисля, че това трябва да бъде правилния подход на всеки българин. Ние трябва да направим средата си по-добра за живот и да имаме активно отношение към нея, а не да чакаме някой от вън.
Коментирайте
1 USD = 1.82822 BGN
1 GBP = 2.2865 BGN
1 CHF = 2.00413 BGN
