Народният представител от ДПС д-р Хасан Адемов , избран от 8-ми Добрички МИР, гостува на Медийна група “Добруджа“ в празничния за мюсюлманите месец Рамазан. Той, заедно с други членове на движението, посещава семействата и селата на своите избиратели при благотворителни вечери.
„Уважението, благотворителността, да бъдем по-добри са доминиращи идеи през тези дни. Опитвам се да бъда по-близо до избирателите, защото това е месец, в който можем да си подадем ръка. Можем да поискаме прошка, можем да поискаме да живеем по по-добър начин“, признава бившият социален министър и депутат в седем Народни събрания.
- Д-р Адемов, как Ви приемат хората, когато сте сред тях?
Не винаги еднозначно. Още повече, че съм нов човек за този регион. Компетенцията, която притежавам в резултат на дълги години в НС, ми дава възможност да отговарям на повече въпроси и това ме прави близък до тях. Аз не искам обаче да съм единствено и само до избирателя от ДПС, приемните ми са отворени за всички граждани. В последната приемна дойде една жена с увреждания, с експертно решение от ТЕЛК. Успяхме със съдействието на Агенцията по заетостта да я назначим в общинска администрация по програма за две години. Тя не е избирател на ДПС, но въпросът е да помагаме на хората. През годините след 1989-а все повече се увеличава пропастта между избирателите и избраните от тях народни представители. Моето разбиране е колкото е възможно да сме по-близо до тях, за да можем, ако не да помогнем, поне да обсъдим проблемите.
- Почти всеки ден има протести на майки на деца с увреждания. В дълг ли е Народното събрание към тях?
Отваряте важна и голяма тема. Протестите зачестиха през последните месеци. Те са изключително трогателни и засягат нерешени проблеми през всичките тези 29 години. Естествено, НС и не само то, и МС, всички управляващи досега и обществото като цяло са длъжници на тези хора. Това, което те искат, е да бъдат пълноценно интегрирани в обществото, а не на книга, не само разписано като законови текстове. Не искат само помощи, искат подкрепа за това да бъдат интегрирани. Тези, които имат възможности и са работоспособни, да могат да работят. Тези, които не могат, да им се предоставят социални услуги. Искат доходи от труд, а не някаква друга подкрепа - финансов ресурс, който винаги е недостатъчен. От друга страна искат този финансов ресурс, колкото и да е той, да го управляват самите те. Затова настояват за Закон за личната помощ. Да могат ресурса, с който разполагат, да го движат те, а не да висят пред вратите на институциите. За различните видове подкрепа се изискват страшно много документи. По различни причини се затрудняват и една от тях е липсата на достъпна среда.
- Всичко звучи много общо. И съжалението на премиера звучи общо. Няма ли конкретни предложения, с които да се помогне?
За съжаление, няма конкретни предложения, които със замах да решат всички проблеми. Това е хоризонтална политика, която е позиционирана и обхваща много дейности - образование, здравеопазване, околна среда. Няма как да има едно решение, което да реши проблемите. Във връзка с протестите и други нерешени проблеми има създадена Междуведомствена работна група с представители на хора с увреждания. И подчертавам - за първи път на майките на децата с увреждания. И там има огромни противоречия. Майките въобще не искат да разговарят с представители на Националния съвет на хората с увреждания, смятат ги за казионна структура, за зависими от ресурси и от правителството. Това пък създава проблеми на Министерството. Не може да има решение за хора с увреждане без хора с увреждане. Няма как досега извоювани позиции и права, не привилегии, а права да бъдат зачеркнати. Както обеща министърът на ТСП, в най-скоро време да бъде подготвен нов Закон за хората с увреждания. Забележете, не Закон за интеграция на хората с увреждания, какъвто е сегашният. В този закон има една ключова, възлова тема и тя се нарича социална оценка. Тази оценка да решава потребностите на децата с увреждания от различен тип. Да гарантира на базата на тези потребности финансова подкрепа под формата на лична помощ, с която те да се разпореждат. Точно обратно е предложението на Националния съвет на хората с увреждания и там вече се къса нишката. Медиатор се явява МТСП. Всяка година се отделя все по-голям ресурс, но това не решава въпроса. 930 лева, които се дават на първа група с придружител като навършат 18 години, се спират и остават на мизерната инвалидна пенсия. До края на юли министърът обеща да бъде разгледан новият закон. Но не е лесно, защото е свързан и с допълнителен ресурс.
- Бившият служебен премиер и бивш председател на НС проф.Огнян Герджиков много остро критикува качеството на законодателството в този парламент - 44-я. Вие сравнявате ли го с други НС и какво ще кажете за качеството на законите, които гласувате ?
Една много тежка тема за дискусии. За голямо съжаление всяко следващо Народно събрание е с по-слаб качествен състав. Казвам го с разбирането, че и аз съм част от това НС. Законодателният процес не е лесна работа, не всеки може да бъде законотворец и затова трябва да има експертиза. Не случайно проф.Герджиков, с когото съм работил и много уважавам, има такава позиция. Тя не е само негова. Освен това, той има пряко наблюдение като председател на Консултативния съвет за законодателство към сегашния председател на 44-то НС. Там сега има деликатни отношения и работата на този съвет не върви по начина, по който да бъде полезен за законотворчеството. Във връзка с множеството искания на различни групи в обществото, веднага се намират хора, които да откликнат. Един от последните примери е законопроект, внесен от Корнелия Нинова и Цветан Цветанов. Двамата са вносители и се предполага, че е консенсусен.Това е Кодекс за социално осигуряване, където се уреждат правата на родителите на военните, загинали по време на мисия. На пръв поглед консенсусна тема, но начинът, по който са предложени и разписани текстовете, прави невъзможно тяхното приложение. В рамките на един месец в комисията, на която съм председател по ТСДП, изчистихме проекта, за да бъде предложен. Една благородна идея влиза в Народното събрание на вълната на ентусиазма, на вълната да отговорим на потребностите на 21 родители на загиналите по време на мисии. Но, в крайна сметка, ще го решим с цената на много усилия. Говоря за законодателна техника и за качество. Ще го приемем другата сряда, но се наложи много работа и благодарение на големия опит. Друг пример е предложение на Мая Манолова и този пример не е от положителните.
- Вашата парламентарна група иска изслушване на премиера в НС за визитата му в Москва. Какво не Ви стана ясно?
Вижте, не може на базата на медийни съобщения да се дава оценка за това, което е постигнато, или не. Затова поискахме от премиера, защото сме парламентарна република, да обясни, да разкаже за посещението си и не само, а и за договорените резултати. Преди да коментираме и да говорим, трябва да знаем, да има база, върху която да градим нашите оценки. Първо - искаме да знаем договорено ли е нещо. Второ - възможно ли е премиерът да договаря без санкция на Народното събрание, на фона на мораториума и предвиденото обсъждане в парламента тази седмица.
- Как ще гласува Вашата група?
Естествено, ние винаги сме били за това да не се строи АЕЦ“Белене“. Ще Ви кажа защо. Защото е илюзия да се смята, че България може да стане енергиен център. За голямо съжаление, картите по тази тема отдавна са раздадени, както на ниво Европейски съюз, така и в глобален мащаб. Без да има ясна, актуализирана енергийна стратегия, не може да се мисли за нови енергийни мощности. Да построим АЕЦ и да разчитаме, че ще продаваме ел.енергия навън, означава нещо, което не е достатъчно аргументирано да се прави. Ние не знаем през следващите години как ще се развива българската икономика. Какви енергийни мощности ще бъдат необходими, за да кажем трябват ли ни, или не нови централи. Кой може да отговори на този етап?
- На 2 юни - по време на честванията, Вашият лидер Мустафа Карадайъ зададе един интересен и риторичен въпрос: в демократична държава ли живеем?
Той беше точен и категоричен в това изявление от името на парламентарната група. Въпросът е актуален и всички български граждани си го задават. Защото, ако сме в демократична държава и демокрацията не е подложена на такова огромно изпитание в момента, министър- председателят каквито и ангажименти да има, трябва да се яви пред НС и да каже за какво иде реч. За да не се допуска такъв тип тълкуване, както сега, кой разбрал, кой не разбрал. Демократичните ни права изискват да сме информирани. Ако искаме да живеем в демократична държава, трябва върховенство на закона. А то предполага премиерът, независимо от ангажиментите, дори с председателството на Съвета на ЕС. Аз като председател на Комисията по трудова социална и демографска политика имам страшно много ангажименти в тази връзка. Във Варна сега на 14, 15 юни предстои форум за така наречената социална икономика - общоевропейски форум. В края на самото председателство на 27 юни предстои среща на министрите на труда и социалната политика на тема „Измеренията на европейския социален стълб“. Въпреки тези ангажименти, трябва да намираме време за всичко.
„Уважението, благотворителността, да бъдем по-добри са доминиращи идеи през тези дни. Опитвам се да бъда по-близо до избирателите, защото това е месец, в който можем да си подадем ръка. Можем да поискаме прошка, можем да поискаме да живеем по по-добър начин“, признава бившият социален министър и депутат в седем Народни събрания.
- Д-р Адемов, как Ви приемат хората, когато сте сред тях?
Не винаги еднозначно. Още повече, че съм нов човек за този регион. Компетенцията, която притежавам в резултат на дълги години в НС, ми дава възможност да отговарям на повече въпроси и това ме прави близък до тях. Аз не искам обаче да съм единствено и само до избирателя от ДПС, приемните ми са отворени за всички граждани. В последната приемна дойде една жена с увреждания, с експертно решение от ТЕЛК. Успяхме със съдействието на Агенцията по заетостта да я назначим в общинска администрация по програма за две години. Тя не е избирател на ДПС, но въпросът е да помагаме на хората. През годините след 1989-а все повече се увеличава пропастта между избирателите и избраните от тях народни представители. Моето разбиране е колкото е възможно да сме по-близо до тях, за да можем, ако не да помогнем, поне да обсъдим проблемите.
- Почти всеки ден има протести на майки на деца с увреждания. В дълг ли е Народното събрание към тях?
Отваряте важна и голяма тема. Протестите зачестиха през последните месеци. Те са изключително трогателни и засягат нерешени проблеми през всичките тези 29 години. Естествено, НС и не само то, и МС, всички управляващи досега и обществото като цяло са длъжници на тези хора. Това, което те искат, е да бъдат пълноценно интегрирани в обществото, а не на книга, не само разписано като законови текстове. Не искат само помощи, искат подкрепа за това да бъдат интегрирани. Тези, които имат възможности и са работоспособни, да могат да работят. Тези, които не могат, да им се предоставят социални услуги. Искат доходи от труд, а не някаква друга подкрепа - финансов ресурс, който винаги е недостатъчен. От друга страна искат този финансов ресурс, колкото и да е той, да го управляват самите те. Затова настояват за Закон за личната помощ. Да могат ресурса, с който разполагат, да го движат те, а не да висят пред вратите на институциите. За различните видове подкрепа се изискват страшно много документи. По различни причини се затрудняват и една от тях е липсата на достъпна среда.
- Всичко звучи много общо. И съжалението на премиера звучи общо. Няма ли конкретни предложения, с които да се помогне?
За съжаление, няма конкретни предложения, които със замах да решат всички проблеми. Това е хоризонтална политика, която е позиционирана и обхваща много дейности - образование, здравеопазване, околна среда. Няма как да има едно решение, което да реши проблемите. Във връзка с протестите и други нерешени проблеми има създадена Междуведомствена работна група с представители на хора с увреждания. И подчертавам - за първи път на майките на децата с увреждания. И там има огромни противоречия. Майките въобще не искат да разговарят с представители на Националния съвет на хората с увреждания, смятат ги за казионна структура, за зависими от ресурси и от правителството. Това пък създава проблеми на Министерството. Не може да има решение за хора с увреждане без хора с увреждане. Няма как досега извоювани позиции и права, не привилегии, а права да бъдат зачеркнати. Както обеща министърът на ТСП, в най-скоро време да бъде подготвен нов Закон за хората с увреждания. Забележете, не Закон за интеграция на хората с увреждания, какъвто е сегашният. В този закон има една ключова, възлова тема и тя се нарича социална оценка. Тази оценка да решава потребностите на децата с увреждания от различен тип. Да гарантира на базата на тези потребности финансова подкрепа под формата на лична помощ, с която те да се разпореждат. Точно обратно е предложението на Националния съвет на хората с увреждания и там вече се къса нишката. Медиатор се явява МТСП. Всяка година се отделя все по-голям ресурс, но това не решава въпроса. 930 лева, които се дават на първа група с придружител като навършат 18 години, се спират и остават на мизерната инвалидна пенсия. До края на юли министърът обеща да бъде разгледан новият закон. Но не е лесно, защото е свързан и с допълнителен ресурс.
- Бившият служебен премиер и бивш председател на НС проф.Огнян Герджиков много остро критикува качеството на законодателството в този парламент - 44-я. Вие сравнявате ли го с други НС и какво ще кажете за качеството на законите, които гласувате ?
Една много тежка тема за дискусии. За голямо съжаление всяко следващо Народно събрание е с по-слаб качествен състав. Казвам го с разбирането, че и аз съм част от това НС. Законодателният процес не е лесна работа, не всеки може да бъде законотворец и затова трябва да има експертиза. Не случайно проф.Герджиков, с когото съм работил и много уважавам, има такава позиция. Тя не е само негова. Освен това, той има пряко наблюдение като председател на Консултативния съвет за законодателство към сегашния председател на 44-то НС. Там сега има деликатни отношения и работата на този съвет не върви по начина, по който да бъде полезен за законотворчеството. Във връзка с множеството искания на различни групи в обществото, веднага се намират хора, които да откликнат. Един от последните примери е законопроект, внесен от Корнелия Нинова и Цветан Цветанов. Двамата са вносители и се предполага, че е консенсусен.Това е Кодекс за социално осигуряване, където се уреждат правата на родителите на военните, загинали по време на мисия. На пръв поглед консенсусна тема, но начинът, по който са предложени и разписани текстовете, прави невъзможно тяхното приложение. В рамките на един месец в комисията, на която съм председател по ТСДП, изчистихме проекта, за да бъде предложен. Една благородна идея влиза в Народното събрание на вълната на ентусиазма, на вълната да отговорим на потребностите на 21 родители на загиналите по време на мисии. Но, в крайна сметка, ще го решим с цената на много усилия. Говоря за законодателна техника и за качество. Ще го приемем другата сряда, но се наложи много работа и благодарение на големия опит. Друг пример е предложение на Мая Манолова и този пример не е от положителните.
- Вашата парламентарна група иска изслушване на премиера в НС за визитата му в Москва. Какво не Ви стана ясно?
Вижте, не може на базата на медийни съобщения да се дава оценка за това, което е постигнато, или не. Затова поискахме от премиера, защото сме парламентарна република, да обясни, да разкаже за посещението си и не само, а и за договорените резултати. Преди да коментираме и да говорим, трябва да знаем, да има база, върху която да градим нашите оценки. Първо - искаме да знаем договорено ли е нещо. Второ - възможно ли е премиерът да договаря без санкция на Народното събрание, на фона на мораториума и предвиденото обсъждане в парламента тази седмица.
- Как ще гласува Вашата група?
Естествено, ние винаги сме били за това да не се строи АЕЦ“Белене“. Ще Ви кажа защо. Защото е илюзия да се смята, че България може да стане енергиен център. За голямо съжаление, картите по тази тема отдавна са раздадени, както на ниво Европейски съюз, така и в глобален мащаб. Без да има ясна, актуализирана енергийна стратегия, не може да се мисли за нови енергийни мощности. Да построим АЕЦ и да разчитаме, че ще продаваме ел.енергия навън, означава нещо, което не е достатъчно аргументирано да се прави. Ние не знаем през следващите години как ще се развива българската икономика. Какви енергийни мощности ще бъдат необходими, за да кажем трябват ли ни, или не нови централи. Кой може да отговори на този етап?
- На 2 юни - по време на честванията, Вашият лидер Мустафа Карадайъ зададе един интересен и риторичен въпрос: в демократична държава ли живеем?
Той беше точен и категоричен в това изявление от името на парламентарната група. Въпросът е актуален и всички български граждани си го задават. Защото, ако сме в демократична държава и демокрацията не е подложена на такова огромно изпитание в момента, министър- председателят каквито и ангажименти да има, трябва да се яви пред НС и да каже за какво иде реч. За да не се допуска такъв тип тълкуване, както сега, кой разбрал, кой не разбрал. Демократичните ни права изискват да сме информирани. Ако искаме да живеем в демократична държава, трябва върховенство на закона. А то предполага премиерът, независимо от ангажиментите, дори с председателството на Съвета на ЕС. Аз като председател на Комисията по трудова социална и демографска политика имам страшно много ангажименти в тази връзка. Във Варна сега на 14, 15 юни предстои форум за така наречената социална икономика - общоевропейски форум. В края на самото председателство на 27 юни предстои среща на министрите на труда и социалната политика на тема „Измеренията на европейския социален стълб“. Въпреки тези ангажименти, трябва да намираме време за всичко.
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28285 BGN
1 CHF = 1.99738 BGN
