Д-р Валери Веселинов: Медицината не е предмет на търговия, не е занаят, а изкуство

09.03.2018 г. 10:58:08 ч.
/
Д-р Валери Веселинов: Медицината не е предмет на търговия, не е занаят, а изкуство
- Д-р Веселинов, Вие преди всичко сте хирург. Затова нашият разговор ще започне с темата за отделението по хирургия в МБАЛ - Добрич. Мислите ли, че Вашите колеги, с които сте работили заедно, са прави в исканията си за по-високо заплащане? Те обявиха, че са готови да отстояват докрай позицията си…
Освен колеги, те са и мои приятели. По този въпрос ми е малко трудно да взема отношение. Защото, вероятно, заплащанията не са това, което трябва да бъдат, за да се стигне до такива действия. Според мен, това са крайни действия, но нямам необходимата информация, за да взема отношение по случая. Това на практика е трудово-правен спор. Вероятно и двете страни имат своите аргументи. Мисля, че въпросът трябва да бъде изяснен там - в болницата.
- Но, ако Ви се наложи да вземете позиция като председател на Лекарската колегия…
Точно, защото съм председател на колегията, не бих могъл да взема позиция. Още веднъж подчертавам, че това е трудово-правен спор. Лекарският съюз като организация няма място в такъв спор. Да, бихме могли да разговаряме с колегите или с ръководството на болницата, ако е необходимо. Но няма как да заемем позиция.
- А личната Ви позиция каква е? Питам Ви като хирург…
Няма да е етично да я споделя в ефира, преди да съм я представил на колегите. А и не е коректно да коментирам нещо, с което практически не съм напълно запознат.
- В страната започнаха протести на общопрактикуващите лекари заради бумащината, с която са затрупани, а и за потребителската такса. Имате ли становище по този въпрос?
Там вече нещата стоят по съвсем различен начин. Този въпрос вече касае Лекарския съюз като организация, чиито членове са и ОПЛ. Въпросът с излишното административно натоварване и бумащината действително трябва да бъде разрешен. Конкретният повод, който породи ескалация на напрежението, е свързан с пенсионерите, които заплащат частична потребителска такса, а остатъкът се изплащаше от Министерството на финансите на един транш след финансов отчет. В момента, за да се случи това, освен финансовия отчет, лекарите вече трябва да пишат номерата на касовите бележки. А въпросът е много прост – кого обслужва тази информация. Никого! Здравната каса няма достъп до базата данни на НАП, за да сравни тази информация. А фискалният апарат е свързан с НАП и ако някой има съмнения, може във всеки един момент да направи проверка и да вземе съответните мерки. Така че колегите са абсолютно прави.
Що се касае до потребителската такса обаче, там държа да направя едно уточнение. Потребителската такса не се договаря в Националния рамков договор. Тя е предмет на министерско постановление. Така че преговорите трябва да се водят с Министерството на здравеопазването.
- Стигнахме до същността на нашия разговор – Националният рамков договор, който беше подписан през миналата седмица. Вие казахте, че е по-добър от миналогодишния. В каква степен?
Това е абсолютен факт и не защото аз или някой друг го е казал, има цифри и те говорят най-добре. Увеличението в болничната помощ е около 150 милиона лева на годишна база. Увеличението в специализирана извънболнична помощ е 19 милиона и увеличението в първична извънболнична помощ е около 12 милиона. Това е повече от предната година и не подлежи на коментар. Тема на съвсем друг разговор обаче е доколко това повече е достатъчно. Новият рамков договор все още е далеч от идеала за такъв, но определено е стъпка напред.
Искам да направя и едно уточнение. Средствата, които са заложени за увеличение на медицинската дейност, на практика не са част от консолидирания бюджет на държавата. Това са пари от повишени здравни вноски и от повишена събираемост на тези вноски. Тоест парите, които пациентите внасят като здравни осигуровки, дават увеличението на този бюджет на Националната каса и направиха възможен този малко по-добър договор.
- За кого е по-добър рамковият договор - за пациентите или за медиците? Ако въобще можем да направим такова разделение…
Естествено, че е по-добър за пациентите. Защото крайният потребител на тази услуга е именно пациентът. Увеличената финансова рамка дава възможност да се направят повече неща, да се направят и по-добре. И всичко това рефлектира най-вече върху пациента.
- Има увеличение и на клиничните пътеки, нали?
Да, на голям брой клинични пътеки. Нещо, което не беше правено много отдавна. Повече от 10 години тези пътеки не бяха пипани. Това неминуемо рефлектира върху качеството на извършване на тази дейност. И беше наложително да се направи. Не съм много съгласен с някои мнения, които битуват, че едва ли не всички пътеки са отишли в болниците и не са останали за първична и специализирана помощ. Не е точно така. Не бива изобщо да поставяме въпроса за подобен вид разделение, защото в крайна сметка всички правим едно и също. А в болничната помощ това увеличение беше крайно наложително, при това доста отдавна. Правя едно уточнение – клиничните пътеки не са остойностени на база труд. Там нашият труд не съществува, а има една имагинерна стойност. И това е тънкият момент – клиничните пътеки са недооценени, защото са неправилно оценени. В тях няма всички компоненти на това, което се върши по конкретната пътека.  И това е становището на Българския лекарски съюз – нещата ще бъдат по местата си тогава, когато бъдат остойностени всички медицински дейности.
- Има ли промяна в отношението със Здравната каса? От години се говори, че тя не трябва да е монополист…
Този въпрос е малко труден. Във всеки случай не е добре Здравната каса да е монополист. Много държави, които са доста по-напред от нас в организацията на здравеопазването, го показват. И това не е толкова страшно. А си мисля, че Касата е монополист, за да има контрол. Но използвам контрол в лошия смисъл. Защото, ако имаме повече от една Здравна каса, контролът върху медицинската дейност ще бъде много по-сериозен. Защото в момента контрол върху медицинската дейност практически няма. Касата контролира разходите. Ако си превишил, другия месец си спира парите. Но никъде няма контрол за самата дейност, не се търси медицинска обосновка за този преразход. Когато проверка установи, че има назначено нещо в повече, от което не е имало нужда, съм съгласен. Но, когато идват повече хора, да ги връщаме ли? В момента няма значение дали са влезли 100 или 1100 пациенти. Не сте влезли в рамките, заминавате. При болниците е същото.
Ако имаше още една Здравна каса, вярвайте ми – това няма да го има.
- Нямаше да го има последният скандал около НЗОК, струва ми се…
НЗОК, по принцип, би трябвало да бъде независима институция. Но, за съжаление, много отдавна не е.
- Наближава 7 април – Световният ден на здравето. Като практикуващ лекар, като ръководител на здравно звено, вече и като председател на Лекарската колегия, какво бихте искал за Вашето съсловие?
На първо място - здраве. На второ място, което е не по-малко важно от първото, много ми се иска да доживея момента като практикуващ лекар, в който да кажа, че съм човек, който прави медицинско изкуство. Защото медицината не е дейност, не е занаят, а е изкуство. И най-важното – не е предмет на търговия.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика