Димитрина Германова: Показваме, че Добрич не е малък град по отношение на културата

12-годишната Димитрина Германова от Добрич остана на второ място във финала на Детската Евровизия. В съботната вечер на 11 юни се състоя финалният етап от националната селекция, до който достигнаха пет деца. Сред тях бе и момичето от Добрич, с втори резултат от вота на жури и публика. България ще бъде представена на песенния конкурс от 10-годишната Лидия Ганева от Пловдив. 
Финалистите се представиха с  две песни - едната на български език. Димитрина изпя "Две" от репертоара на Поли Генова и "Memory" от мюзикъла "Котките".
След завръщането си в Добрич Димитрина Германова бе поканена  от кмета Йордан Йорданов, който й подари микрофон. Талантливото дете гостува и в студиото на радио „Добруджа” заедно със своя вокален педагог Елена Карабельова.
 
- Димитрина, как се чувстваш след този страхотен успех?
Много съм щастлива. Не вярвах, че ще стигна толкова високо ниво.
Първо - искам да благодаря на целия град за огромната подкрепа. Именно зрителският вот ме издигна на второ място, иначе щях да съм на трето или на четвърто.
Искам да благодаря и на самите участници, защото показаха изключителен талант и  "вдигнаха високо летвата". Затова се стегнах и показах на сцената всичко, което мога. Всички са много талантливи деца и прекрасни хора. Завързахме добри приятелства. Щастлива съм, че се запознах с всички тях.
Благодарна съм и на екипа на БНТ, който ни накара наистина да се почувстваме като звезди. Бяха ни осигурили хотел, транспорт. Грижеха се за нас - правеха ни грим, прически.
- Това беше второто ти участие на Детската Евровизия. Имаше ли някаква разлика сега, година по-късно?
Ако трябва да бъда честна, тази година ми хареса повече. Чувствах се много по-спокойна и уверена. Знаех, че каквото и да се случи, аз вече съм победител само с достигането до финала.
А и вече сме много по-добри приятели с другите деца, които участват. Навсякъде бяхме заедно, забавлявахме се. Организаторите ни бяха подсигурили доброволци, които да се грижат за нас. Нямаше от какво да се притесняваме.
- А журито притесняваше ли те?
Коментарът на първия полуфинал на Борислав Миланов много ме притесни. Тъй като той каза, че песента на Поли Генова не е подходяща за възрастта ми. В един момент се поколебах дали да не я сменя. Но прецених, че не бива да излизам с песен, за която не съм се готвила толкова добре. На финала трябваше да съм сигурна, че песента е напълно подготвена и ще покажа всичко, което мога.
- Вие сами ли си избирахте прическите и роклите, с които излизате на сцената?
Да, ние сами си избирахме прическите. Фризьорите ни изпълняваха желанията. Тоалетите също избирахме сами. Организаторите няма как да знаят какъв размер носим, а и какъв е нашият вкус.
- Догодина ще участваш ли? Как приемаш твърденията, че си готова да спечелиш конкурса?
Ако има селекция, ще се явя, естествено. Пък каквото стане.
А дали мога да спечеля - ще бъде много трудно. Конкуренцията в цялата страна е жестока. България ражда много талантливи деца и никой не може да е сигурен в нищо.
- Какво ти предстои сега през лятото?
Два конкурса - "Трикси", който ще се проведе в началото на юли в Албена, а веднага след това и конкурс с песни на английски език - "Светът в детските длани" /World in children's hands/ в Балчик.
- Освен от пеене, се интересуваш и от други изкуства - танцуваш, свириш на пиано. Можеш ли да определиш кое от тях ти харесва най-много?
Не, защото те всички си помагат едновременно. На сцената съм от 4-5 годишна. Първо балет, след това започнах да свиря на пиано. Сестра ми вече е минала по тези стъпки и аз реших да се запиша. След това се запалих по музикалните формати. Реших да участвам, затова се записах и на пеене.
- А мама и тате настояват ли много да се занимаваш с музика? Карат ли те да свириш?
Всъщност ме карат по 24 часа да свиря на пиано, което за мен не е много приемливо. Предпочитам да свиря, когато сама имам желание.
- Остава ли ти свободно време? Време да си учиш уроците?
За мен училището е на първо място. Винаги намирам време за уроци. Така си правя програмата, че когато имам повечко да уча, извънкласните дейности остават на заден план. Без училището не бих имала всички тези умения.
- Как се отнасят твоите съученици в СОУ "П.Р. Славейков" към успехите ти?
Те са хората, които ме подкрепяха най-много. Даваха ми вяра. На рождения ми ден едно момче от стария ми клас  пожела да пея на сцената на Евровизия и за малко това пожелание да се сбъдне. Но за мен и второто място е голям успех. Много съм щастлива, че имам такива приятели. Подкрепят ме във всяко начинание.
Когато се прибрах след финала, почерпих съучениците си. Класната ми каза, че много се гордее с мен. Всичките ми приятели казаха, че ги правя горди, защото ме познават. Макар че за мен това е малко пренасилено. Аз съм си едно нормално дете като всички тях. И това, че три пъти са ме показали по телевизията, с нищо не ме прави по-специална.
Славата от една страна е много вълнуваща, но трябва да знаеш как да я използваш. Популярността не е шега. Някои  започват да се надценяват, което не е много добре за околните.
- Считаш ли, че подготовката, която получаваш в Общинския младежки център от госпожа Елена Карабельова, ти е достатъчна?
Всъщност госпожата ме научи на всичко това, което мога. Ако не бях с нея, щях просто да си пея под душа.
Където и да отида, когато разберат, че съм от Добрич, всеки ми казва: "О, в Добрич има много силна школа!". Това наистина е така. Напоследък показваме, че Добрич не е малък град по отношение на културата. 

Коментирайте