Ваня Монева е родена във Велико Търново. Завършва Средното музикално училище в Русе, специалност „Пиано“. Дипломира се със специалност "Хорово дирижиране" на Консерваторията при проф. Васил Арнаудов. Работила е като ръководител на хоровата школа в Казанлък. Била е главен диригент на народния хор на Българското национално радио.
През 1994 г. основава и ръководи до днес народния хор "Космически гласове".
Носител е на приза „Златна книга” за принос в развитието на българската култура.
Ваня Монева е майка на една от популярните български поп изпълнителки – Мария Илиева.
- Г-жо Монева, за втора година сте в журито на Международния хоров фестивал „Черноморски звуци” в Балчик. Това признание ли е за Вас?
За мен е изключителна радост да присъствам в Балчик. Когато човек присъства в две поредни години, може да направи съпоставка, да види как израстват не само фестивалът, но и самите участници. Вече припознах един хор, който през миналата година участваше във фестивалната програма. Сега го виждам в конкурсната, което означава, че едно явяване на фестивал дава много стимул, кураж и сила.
Това са неща, които само могат да ни радват, защото сме свидетели на едно възраждане на хоровото изкуство.
- Каква е оценката Ви за тазгодишното издание на форума?
Много съм щастлива от факта, че Валентина Георгиева също израства редом с фестивала. С всяка година фестивалът става все по-обхватен. Всичко минава много спокойно и организирано. Явно нейната работа преди фестивала е била изключително сериозна. Когато участниците са спокойни и няма никакво напрежение, певците и диригентите дават всичко от себе си на сцената.
- Може ли да се направи съпоставка между българските изпълнения и чуждестранните? Къде е българското хорово изкуство сред палитрата от цяла Европа?
Моите впечатления са, че българското хорово изкуство започва да се възражда. През последните 25 години изостанахме много от европейския и световния стандарт. А преди това бяхме сред водещите. Не минаваше международен конкурс, който да не е спечелен от български хор. Сега виждам, че този процес се възражда. Бих била много щастлива, ако нашите хорове отново се превърнат в еталон за подражание в европейски мащаб.
- Каква е причината за този спад на хоровото изкуство у нас?
Причините са много, но най-вече икономически. Масово започнаха да се съкращават диригенти. Преди във всеки културен дом, всяко читалище, та дори и в заводите имаше хорови състави и певчески групи. След съкращаването на толкова много работни места диригентите или излязоха в чужбина, или се преквалифицираха, и започнаха друга работа.
От една страна държавата не полагаше никакви грижи, от друга – интересът към хоровото и диригентското изкуство спадна. Затова и нямаме подготвени кадри, както преди.
Но вече виждам това пробуждане и необходимост да се правят хорове, при това с висока стойност.
- Лесно ли се ръководи един хор? Какви качества трябва да притежава диригентът?
Диригентът, освен много добре подготвен професионално, трябва да притежава преди всичко организационни качества, да има харизма, да е душевед. Хоровият диригент се различава от оркестровия. Хоровият диригент е този, който повежда състава. Изпълнителите му се доверяват и това води до резултат. Оркестровият диригент може да бъде гастролиращ: една седмица - тук, два месеца - там и т.н.
Докато хоровият диригент работи с години, за да може да изгради своя състав. Хор трудно се създава, трудно се възпитава. Много е голям диапазонът от качества, които трябва да притежава един хоров диригент. Както казваше моят професор Васил Арнаудов, светла му памет, много диригенти, добри като професионалисти, не са успели, защото нямат другите качества. Трябва да си личност, да знаеш какво искаш, за да можеш да поведеш останалите и да ти повярват.
- Вие какво искате от Вашия хор? Как подбирате гласовете?
На първо място да обичат да пеят. Няма тайна. Всичко се случва по следния начин. По някаква причина някъде ни липсва глас – млади момичета, излизат, раждат, има текучество. Веднага насочвам вниманието си към мястото, което трябва да се попълни и заедно с момичетата започваме да мислим, да даваме предложения. Но, освен глас, търсим и човек. Защото, освен гласови данни, трябва да притежава човешки и морални качества. За да можем, освен да се развиваме, да ни бъде и хубаво в това семейство, което сме създали. Всички в един хор трябва да се чувстват единни. Уважаваме си певците и буквално ги отглеждаме. Първото ни бебе в „голямото космическо семейство”, както аз наричам хора, вече е на 18 години и също пее при нас.
- Често ли Ви питат за красивата и талантлива дъщеря, която имате – Мария Илиева?
Да. Даже често ми се сърдят, когато не съм обявила, че аз съм майката на Мария Илиева. Всеки родител се радва и се гордее с децата си и техните успехи. Професията на моята дъщеря е по-популярна, затова и тя е по-известна…
- Под Ваше давление ли тя избра музиката?
Не. Мария свири на пиано и учи солфеж от петгодишна. Като й предложих да кандидатства в музикалното училище, тя отказа и предпочете математическата гимназия. Аз не настоявах и реших, че това е по-добрият избор. Има си музикалната основа и ако в бъдеще реши да пее, може да го направи във всеки един момент. И точно така се случи – тя пожела да пее, след като влезе в Икономическия университет. И пеенето се превърна в нейна съдба.
- Музикант къща храни ли?
Зависи в кой жанр. В поп фолка определено храни. А там дори няма нужда да можеш да пееш, защото ти пускат плейбек.
В другите жанрове не е толкова лесно. Особено при нас – хоровете. Оркестрите също съкратиха много колеги, намалиха съставите. Тази политика на сриване на духовността, на съкращаване на музикалните и певчески състави, се отрази много зле. Затова и в музикалните училища вече има празни паралелки. Няма никакъв интерес към виола, контрабас, цугтромбон. Преди имаше големи симфонични оркестри и можеше да си намериш работа, но сега оркестрите станаха оперно-симфонични. В един момент ще стане така, че няма да има кой да попълни оркестрите, колкото и малки да са те.
Много от завършващите избират чужбина. Почти няма симфоничен оркестър по света, в който концерт майсторът да не е българин. Имаме 120 концерт майстори по целия свят – цигулари, челисти, виолисти.
През 1994 г. основава и ръководи до днес народния хор "Космически гласове".
Носител е на приза „Златна книга” за принос в развитието на българската култура.
Ваня Монева е майка на една от популярните български поп изпълнителки – Мария Илиева.
- Г-жо Монева, за втора година сте в журито на Международния хоров фестивал „Черноморски звуци” в Балчик. Това признание ли е за Вас?
За мен е изключителна радост да присъствам в Балчик. Когато човек присъства в две поредни години, може да направи съпоставка, да види как израстват не само фестивалът, но и самите участници. Вече припознах един хор, който през миналата година участваше във фестивалната програма. Сега го виждам в конкурсната, което означава, че едно явяване на фестивал дава много стимул, кураж и сила.
Това са неща, които само могат да ни радват, защото сме свидетели на едно възраждане на хоровото изкуство.
- Каква е оценката Ви за тазгодишното издание на форума?
Много съм щастлива от факта, че Валентина Георгиева също израства редом с фестивала. С всяка година фестивалът става все по-обхватен. Всичко минава много спокойно и организирано. Явно нейната работа преди фестивала е била изключително сериозна. Когато участниците са спокойни и няма никакво напрежение, певците и диригентите дават всичко от себе си на сцената.
- Може ли да се направи съпоставка между българските изпълнения и чуждестранните? Къде е българското хорово изкуство сред палитрата от цяла Европа?
Моите впечатления са, че българското хорово изкуство започва да се възражда. През последните 25 години изостанахме много от европейския и световния стандарт. А преди това бяхме сред водещите. Не минаваше международен конкурс, който да не е спечелен от български хор. Сега виждам, че този процес се възражда. Бих била много щастлива, ако нашите хорове отново се превърнат в еталон за подражание в европейски мащаб.
- Каква е причината за този спад на хоровото изкуство у нас?
Причините са много, но най-вече икономически. Масово започнаха да се съкращават диригенти. Преди във всеки културен дом, всяко читалище, та дори и в заводите имаше хорови състави и певчески групи. След съкращаването на толкова много работни места диригентите или излязоха в чужбина, или се преквалифицираха, и започнаха друга работа.
От една страна държавата не полагаше никакви грижи, от друга – интересът към хоровото и диригентското изкуство спадна. Затова и нямаме подготвени кадри, както преди.
Но вече виждам това пробуждане и необходимост да се правят хорове, при това с висока стойност.
- Лесно ли се ръководи един хор? Какви качества трябва да притежава диригентът?
Диригентът, освен много добре подготвен професионално, трябва да притежава преди всичко организационни качества, да има харизма, да е душевед. Хоровият диригент се различава от оркестровия. Хоровият диригент е този, който повежда състава. Изпълнителите му се доверяват и това води до резултат. Оркестровият диригент може да бъде гастролиращ: една седмица - тук, два месеца - там и т.н.
Докато хоровият диригент работи с години, за да може да изгради своя състав. Хор трудно се създава, трудно се възпитава. Много е голям диапазонът от качества, които трябва да притежава един хоров диригент. Както казваше моят професор Васил Арнаудов, светла му памет, много диригенти, добри като професионалисти, не са успели, защото нямат другите качества. Трябва да си личност, да знаеш какво искаш, за да можеш да поведеш останалите и да ти повярват.
- Вие какво искате от Вашия хор? Как подбирате гласовете?
На първо място да обичат да пеят. Няма тайна. Всичко се случва по следния начин. По някаква причина някъде ни липсва глас – млади момичета, излизат, раждат, има текучество. Веднага насочвам вниманието си към мястото, което трябва да се попълни и заедно с момичетата започваме да мислим, да даваме предложения. Но, освен глас, търсим и човек. Защото, освен гласови данни, трябва да притежава човешки и морални качества. За да можем, освен да се развиваме, да ни бъде и хубаво в това семейство, което сме създали. Всички в един хор трябва да се чувстват единни. Уважаваме си певците и буквално ги отглеждаме. Първото ни бебе в „голямото космическо семейство”, както аз наричам хора, вече е на 18 години и също пее при нас.
- Често ли Ви питат за красивата и талантлива дъщеря, която имате – Мария Илиева?
Да. Даже често ми се сърдят, когато не съм обявила, че аз съм майката на Мария Илиева. Всеки родител се радва и се гордее с децата си и техните успехи. Професията на моята дъщеря е по-популярна, затова и тя е по-известна…
- Под Ваше давление ли тя избра музиката?
Не. Мария свири на пиано и учи солфеж от петгодишна. Като й предложих да кандидатства в музикалното училище, тя отказа и предпочете математическата гимназия. Аз не настоявах и реших, че това е по-добрият избор. Има си музикалната основа и ако в бъдеще реши да пее, може да го направи във всеки един момент. И точно така се случи – тя пожела да пее, след като влезе в Икономическия университет. И пеенето се превърна в нейна съдба.
- Музикант къща храни ли?
Зависи в кой жанр. В поп фолка определено храни. А там дори няма нужда да можеш да пееш, защото ти пускат плейбек.
В другите жанрове не е толкова лесно. Особено при нас – хоровете. Оркестрите също съкратиха много колеги, намалиха съставите. Тази политика на сриване на духовността, на съкращаване на музикалните и певчески състави, се отрази много зле. Затова и в музикалните училища вече има празни паралелки. Няма никакъв интерес към виола, контрабас, цугтромбон. Преди имаше големи симфонични оркестри и можеше да си намериш работа, но сега оркестрите станаха оперно-симфонични. В един момент ще стане така, че няма да има кой да попълни оркестрите, колкото и малки да са те.
Много от завършващите избират чужбина. Почти няма симфоничен оркестър по света, в който концерт майсторът да не е българин. Имаме 120 концерт майстори по целия свят – цигулари, челисти, виолисти.
Снимка:Булфото
Коментирайте
1 USD = 1.82056 BGN
1 GBP = 2.27203 BGN
1 CHF = 2.00187 BGN
