Драган Нешич: С добрите резултати приближихме Добрич до столицата

08.02.2018 г. 10:32:17 ч.
/
Драган Нешич: С добрите резултати приближихме Добрич до столицата
Драган Нешич е роден на 31 юли 1970 година в сръбската столица Белград.
Започва треньорска кариера на 24 години, когато поема Обилич. След това става треньор на гранда Цървена звезда. На  28 години заминава за Италия, където не спира да се учи и да повишава квалификацията си. 
Нешич води националния женски отбор на България в два периода – от 2006 до 2010 г. и после през 2015 г. Под негово ръководство България достигна до второ и трето място в Европейската лига.
Драган Нешич има сериозна треньорска биография и на клубно ниво - в първенствата на Италия, Турция и Румъния.
Нешич е неразривно свързан с Добрич по две линии, които взаимно се пресичат. Женен е за най-успешната добричка волейболистка Нели Маринова. Член е на Управителния съвет на ВК „Добруджа” 07. Именно добричкият клуб най лежи на сърцето на Нешич, след като той, заедно с няколко бизнесмени, стоят в основата на неговото създаване. За този период мъжкият отбор тръгва от втория ешелон, за да стигне до триумф за Купата на България през 2015-а и 2017-а, както и шампионска титла през 2016 г.

 
- Като един от учредителите на ВК „Добруджа 07” бихте ли припомнили началото през 2007 г.?
Ние се включихме в проекта „Добруджа 07” през 2011 г. Това бе годината, когато господата Велев и Матеев на една вечеря се разбраха за този проект. Хората, които създадоха този клуб, бяха с нас също за първа година, но след това по различни причини се разделихме. Но искам да благодаря на тези хора, защото тяхното време, работа не им позволяваше да се занимават пълноценно с нашия проект. Проектът предвиждаше да има детски волейбол в града, затова през 2010 г. тръгнахме с г-н Матеев, който тогава взе на концесия зала УСШ и създаде една прекрасна обстановка за волейбол. Разбрахме се да възстановим детската школа и успяхме. Тогава сегашният треньор Петър Пенев стана наш първи треньор в школата. Той още играеше за мъжкия отбор. Това са хубави спомени, мога да ви говоря 4 дни, няма смисъл, но това, което правеше този клуб блестящ, бе едно приятелско отношение между хора и една социална политика. Все пак ние сме един прекрасен град през лятото, обаче през зимата от време на време има театър, кино…Добрич е спортен град, имаме прекрасен хандбал, имаме и футбол, който не е лош, а и ние сега ставаме един прекрасен проект.
 
- Не е тайна, че играете решаваща роля при селектирането на играчите. Навярно това е тежка задача. Каква е Вашата политика в тази насока?
Винаги гласуваме всички неща заедно. Връщам се в началото, когато г-н Велев беше президент и съществуваха едни близки отношения между всички нас, които и сега ги има. Та се сещам, когато взимахме решение за треньора, когато вече бяхме влезли в Суперлигата. Треньорът, който вкара отбора от Висшата лига в Суперлигата – Георги Петров, не желаеше да поеме стреса, беше честен с нас и каза, че не може да се залови с това и ние започнахме да търсим нов човек. На среща с г-н Велев и г-н Матеев обсъдихме какъв да бъде профилът на треньора и понеже и двамата са много сериозни бизнесмени, те веднага ми казаха: „Драгане, ние искаме най-доброто!”. Първото предложение беше към мен, но аз тогава имах абсолютно други идеи за моето развитие и за семейството ми, и първият разговор беше за Даниел Пеев. Всички го искахме за треньор – един прекрасен човек, от Добрич, който можеше да помогне още повече и като един прекрасен PR за този град. Но Даниел е изключителен човек, треньорската му дейност не искам да коментирам, това се вижда. Той веднага ми каза, че е дал дума на ръководството на Нефтохимик (тогава бе треньор в Бургас) и не може да приеме нашата оферта. Прекрасен човек, може би един ден ще работим заедно тук, в този град. Пожелавам му да направи прекрасна кариера. След това на дневен ред излезе Миро Живков. Ние се познаваме от много години. През 2001 г. за първи път започнахме да работим с женските национални отбори. Не мога да го коментирам, той показа своите умения. Та това беше основната селекция – да тръгнем от треньора, който на българския пазар е най-добрият. Мисля, че успяхме в това направление. След това селекцията е свързана с треньора. В това отношение моето правило е, знам го от позицията на треньор, че не искам никой да ми се бърка в селекцията. Такава обстановка съществува в нашия клуб. В това отношение поздравявам нашите шефове, че са създали атмосфера, позволяваща на треньора да работи много добре и да се справя със собствения си стрес, вместо да е под натиск и стрес от страна на управляващите. Селекцията винаги беше правена от Миро Живков и нормално, съгласувана с мен, но след това никога не сме си позволявали и няма да си го позволим, когато изберем състезатели, финансовите въпроси ги уточняваха ръководителите на клуба. При нас точно се знае кой каква роля има в клуба. Идеята винаги е била, нещо, което не успяхме да направим през първите 2 години, да имаме млад състав. Сега сме близко до тази цел, защото сме добър клуб, но в началото бяхме много далечна дестинация и състезателите не искаха да идват при нас. Знаете, къде е София, къде е Добрич, но с резултатите Добрич стана близък и вече не е проблем да привличаме състезатели.
 
- Два фактора като че ли се отразиха върху развитието на клуба – оттеглянето на Младен Матеев и напускането на Мирослав Живков? Добруджа 07 тръгна с летящ старт, задържа ниво няколко години и сега като че ли нивото спадна.  Може би развитието трябваше да е в обратна посока и да се стигне до върхови резултати на 4-5 година?
Никой не е поставял за цел през първата година да се играе финал за Купата на България. Твърди цели не сме поставяли и се радвам, че бе прието моето предложение да не се поставя под стрес и напрежение треньора и е много по-добре, когато той лично „бута” към цели. Точно това се получи. Живеем в град, който е гладен за спорт. Нормално е да ни критикуват хората. Бяхме длъжни нещо да направим през първата година. Сещате се, че в началото не идваха много хора в залата, никой не вярваше на всичко това. Казваха си, ще мине година-две и ще замине, но не стана така. Не беше планувано, обаче се получи много добре. Когато първата година играеш финал, на следващата хората искат от вас да печелите. За съжаление не успяхме да разясним с правилни думи ролята на Шампионската лига и изобщо участието в Европа. Това е и  нещото, където се разминаваше нашето мислене в УС. Грешката ни беше, че не успяхме да предупредим треньора да не дава изявления, че едно участие в европейските турнири ще е полезно за отбора. За съжаление, ние нямаме условия да играем ШЛ и нито един европейски турнир. Искахме, и това не е тайна, да използваме участието на ШЛ за един сериозен проект, който обаче не е волейбол, а проект „Спорт”. Да опитаме през политическите структури, кметство, Министерство на спорта да изградим една сериозна зала, която щеше да ни задължава всяка година да играем Шампионска лига.
Това не успяхме да направим – един проект за зала, която щеше да е за целия град. Истина е, че имаме по 2 000 човека на мачове, истина е, че ни обичат хората, обаче имаме един прекрасен панаир и можете да си помислите колко по-хубаво би било за града да се помещава в зала за 3 000 човека, т.е. не е само спорт.
Знаете ли? Аз през следващата година мога да напусна УС, може да го напусне г-н Велев, може да го напусне г-н Матеев, но ние имаме джентълменски ангажимент, благодарение на който всеки от нас една година предварително казва дали през следващата година ще е тука. Да, загубихме качество - това, което даваше Изида като условия за тренировка и т.н., но се надявам от сърце това да е само временно.
 
- Вашето виждане за ДЮШ на клуба? Защо не се търсят деца от региона? 
Това пак е прекрасен проект, създаден от г-н Матеев и г-н Велев. Тръгна школа и идеята беше да създадем един център, където наистина децата ще имат условия да работят добре с треньори – да учат и да имат психолози, които ще живеят с тях и т.н. Но това, което ние искаме да направим и това, което вие виждате, е различно. Ние искаме да направим топ нещо или да не се залавяме изобщо. Не успяхме да го направим, стана почти невъзможно. Имаше опити и със Спортното училище да направим комуникация, проведохме много срещи с директора, който бе готов да се отзове и да работим заедно, но не стана. Със сигурност през следващата година ще привлечем деца от региона да се състезават в нашата школа, но винаги имахме идеята да дадем шанс на децата от Добрич. Жулиен стана един прекрасен състезател, Илия Петков стана прекрасен състезател, Митко Матеев, според мен ще стане сериозен състезател, имаме Теодор, имаме Дамян, имаме Никола. Викат ги в националния отбор, в юношеската гарнитура. Това  няма как да не даде шанс на нашите деца да се развиват в правилна посока.
 
- Бъдещето на Добруджа 07 в най-близък план?
Бъдещето ще е светло. Не казвам това заради демагогия. Нарочно, когато съм на мачове сядам сред хората и слушам техните коментари, не съм  във ВИП – зоната никога. Искам да чувам какво мислят хората, те ме питат и е хубаво, че го правят, защото една критика означава, че някой мисли за теб. Хората мислят за нас, затова трябва да им доставяме удоволствие и всички ние от УС и всички наши спонсори искаме волейбола да ни носи забавление и през следващата година да опитаме да сме по-успешни в сравнение с тази.
 
- Имате ли планове да създадете  собствена волейболна школа?
Проектът за школата на Изида беше създаден, за да е в помощ на клуба. Веднага бе взето решение да не се регистрира волейболна школа „Изида”, а школата да е част от ВК Добруджа 07, където ще бъдат картотекирани всички деца. Това стана прекрасно нещо. Тая школа Изида може да се каже е мой личен проект, осъществен с помощта на г-н Матеев.
 
- Ще дойде ли времето, когато Драган Нешич ще застане начело на мъжкия отбор на Добруджа 07?

Още не е време. Не знам какво ще се случи утре или след няколко години, това не е мой град, аз не съм роден тук, но синът ми ходи на училище тук, съпругата ми е от тук. Може да се случи, но не знам дали ще е скоро или не.
 

Коментирайте
Подобни новини
Веселина Малчева: Добрич не е бил обикновен провинциален град, наричали са го Малкия Букурещ
Веселина Малчева: Добрич не е бил обикновен провинциален град, наричали са го Малкия Букурещ
Захари Бахаров: Аз съм адски привилегирован, че мога да си изкарвам хляба с тази професия
Захари Бахаров: Аз съм адски привилегирован, че мога да си изкарвам хляба с тази професия
Кметът на Балчик Николай Ангелов: Създаваме добри условия за предстоящия летен сезон
Кметът на Балчик Николай Ангелов: Създаваме добри условия за предстоящия летен сезон
Кметът Йордан Йорданов: 20 млн. лева са предвидени само ремонт за улици
Кметът Йордан Йорданов: 20 млн. лева са предвидени само ремонт за улици



Яндекс.Метрика