Драгомил Георгиев:Романът "Под игото" е съсечен, изпълнена е добре платена поръчка

Романът „Под игото“  не е преведен, а съсечен. Такова е мнението на преподавателя по БЕЛ от ЕГ“Гео Милев“ Драгомил Георгиев. За да тръгнеш към такъв вид текст, който за нас е  икона, светиня, означава съсичане, категоричен е литературният критик. Според него трябва да има дебат в България, в частност в Добрич кои са ни светините към които не трябва да се посяга. Драгомил Георгиев смята, че ако през 1989 година бяха посочили кои са  тези светини-Кан Аспарух, Кан Тервел, Патриарх Евтимий, Паисий, да бъдат изброени може би двадесетина светини към които да се отнасяме с почит  и уважение. Това по думите му са икони на които трябва да се кръстим. Издаването на този „преведен“ роман от издателство „Византия" според литераторът от Добрич е добре платена поръчка. За да посегнеш на Вазов, най-малкото е да си непросветен. Другият въпрос за поръчката идва от НПО, които целят да нямаме своите корени и да бъде ударена българщината. При изучаването на литературните източници има деление на старобългарски, новобългарски и съвременен български език, пояснява педагогът.  Произведението на Иван Вазов е добре поставено в литературните планове на образованието. Изучава се  в шести клас една от главите“Изпит“ или „Радини вълнения“. В десети клас се изучават още три глави, все още не е ясно кога дали в единадесети или дванадесети клас ще се изучава целият роман.  Като преводна литература Георгиев дава пример с многократното подобряване  преводите на Шекспир, но направено от учени или т.н.шекспироведи. Те се занимават 30-50 години с Шекспир. Другият пример който припомня Георгиев е адаптирането на пиесата „Криворазбраната цивилизация“, по начин по който да бъде добре приета и възприета. Това е пак съвременен прочит, но в рамките на приетото от експерти и специалисти. Романът на Милен Русков „Възвишение“ е петнадесет пъти по-сложен от „Под игото“, но той е за онези, които искат да се потопят в епохата, казва Драгомил Георгиев. Според литераторът романа на Вазов не е четиво за самолетно забавление. Думите си имат въздух, настроение, аромат, история, предания, благозвучие и е недопустимо, изведнъж да махнеш една дума. Думи като онбашия, бей, агалар са думи от едно десетилетие, закономерно е да се познават като характеристики на времето и епохата. „Все едно вазовите герои да говорят като на пазара сега“, възмущава се педагогът и дава примери за диалектния български. Според него това абсолютно варварство засяга всеки един от нас и ако не помислим върху това що е България, български език  и история, родно място, семейство, нещата няма да вървят на добре.
Повод за разговора с Драгомил Георгиев е оповестеният акт на Министерството на културата към издателството. Министерството на културата връчи акт за административно нарушение на издателите на романа „Под игото на съвременен български език“ за нарушени авторски права.
Актът за установяване на административно нарушение за разпространение на романа „Под игото“ от Иван Вазов под заглавието „Под игото на съвременен български език“ е връчен на издателство „Византия“ (търговско наименование ЕТ „Нели Стефанова – Прима”), съобщиха от Министерството на културата.
След преглед на съдържанието на „Под игото на съвременен български език“, (издателство „Византия“, 2019 г.) и сравняването на текста в него с този в изданието на „Под игото“ (издателство „Български писател“, 1980 г.), Дирекция „Авторско право и сродните му права” е установила значителен брой извършени промени на оригиналния текст, включително обяснителни бележки, без те да са съгласувани с Министерството на културата.

Коментирайте