Гавраил Гавраилов: Изчезне ли селото, ще изчезнем като нация

Основното ми послание с тази книга е да алармирам, че българските села изчезват. Този факт е ясен за много хора. Но ако изчезнат селата, ще изчезнем и ние като нация. Нашите традиционни корени се крепят върху селския начин на живот. Върху предприемчивостта на българина, върху обработването на земята, върху създаването на реален продукт. Еврофондовете и съвременният начин на консуматорско мислене едва ли ще бъдат от дългосрочна полза за нас като народ. Това е друг тип културен модел. Нашият културен модел е традиционен, български, балкански. Така че нека да се върнем към корените си. С тази книга аз се опитвам да кажа точно това.
Селските райони в страната са една изключително приятна и интересна тема за развитие. И от тук нататък можем да говорим за едно интензивно развитие на селския туризъм в България. В момента делът на селския туризъм е много малък на фона на целия предлаган туристически продукт. Говорим за 2-3 процента, което е пренебрежимо малко.
Надявам се с тази книга да провокираме интерес в българите да пътуват преди всичко в страната ни. По този начин ще подпомогнем и селските райони.

Да. В синонимния речник стои много лошо отношение и нюанси. Самите ние избягваме да я използваме в обиден смисъл. Дори когато избирахме заглавието, имахме доста работни варианти. В един момент дори исках да се казва „Селският гид". Друг вариант беше „Има мегдан" или „Вино с лимонада", „Отбий от пътя", „Отвъд тълпата". Така или иначе се спряхме на едно традиционно заглавие, защото аз вярвам, че съвсем скоро тази книга метафорично ще се нарича „Селският гид на България". В това няма да има нищо лошо.

България е самобитна страна, с характерни региони, които имат свой собствен дух. В началото имахме предварителен план и си бяхме набелязали села, за които да разкажем. В процеса на работа и пътувания понякога и съдбата решаваше къде ще се озовем. В крайна сметка се получи една представителна картина за цялата страна, с равномерно разпределени статии, които покриват всичките девет туристически региони на страната. В индекса на книгата има 210 села, които се споменават в текста с конкретни предложения. Иначе тематичните статии за села са 39, като някой от нас е пътувал до тях, за да имаме разказ от първо лице.

Камен бряг. Друго интересно село е Българево. Говорим и за Красен, Абрит и едно хумористично хрумване за вилна зона „Златна рибка".

Там има един характерен дух, който няма как да се опише на пръв поглед. Просто трябва да се усети на място. За мен първото усещане, когато го посетих това интересно местенце, беше връщане назад във времената, когато гледах филма „Вилна зона". Миналото лято се запознах със сина на сценариста на филма, белетристът Михаил Вешин. Когато си говорихме за точно тази вилна зона, тогава ми хрумна, че мога да напиша конкретна статия и да поканя много българи да усетят наистина духът на една типична вилна зона, макар и на брега на морето. Нещо, което си е направо феномен, на фона на сегашните бетонни мастодонти, които се строят навсякъде. Предполагам повечето ваши слушатели поне веднъж са били там. За мен лично усещането е следното: там човек изпада в едно безвремие, изгревите и залезите са невероятно дълги и помпозни, а когато дойде времето за подготвяне на зимнината, просто трябва да отидеш с отворени сетива и да потребяваш миризмите и звуците, и въобще цялата енергия на мястото.

Повечето хора не знаят, че там наскоро се откри нов археологически обект, който тепърва ще се разработва. Това са скални ниши, част от културата на траките. Това е уникално откритие, защото до момента подобни трапецовидни скални ниши имаше само в Източни Родопи. От тук нататък района на Красен и цялата община Генерал Тошево ще бъде много интересно място за културен туризъм.

Да, с културната особеност на гагаузите. И Камен бряг с едно много интересно събитие – „Каменбряжки магарии". Споменахме рева на магаретата. Нещо много интересно – магаретата са част от културния облик тук на региона. Много хора от западна Европа и най-вече от Британските острови тенденциозно идват на Балканите и си купуват малки магаренца, за да си ги закарат след това по родните места и да си ги отглеждат. Просто защото в западния свят магаретата вече не съществуват извън зоопарковете. А тук все още са част от пейзажа.
„Каменбряжките магарии" е един фестивал, който осмисля фотографската академия на фотографа Юрий Чарийски. Благодарение на този фестивал той дава на децата, които обучава, живо събитие за фоторепортаж.

Ще ви разкажа една интересна история от село Калина. Бях поканен преди година и половина да представя моята книга „Североизточна България – Гид за пътешественици" В читалището се бяха събрали над седемдесет човека, сред тях много чужди граждани, с имоти в района. Получи се чудесен разговор с тях. След два часа вече бяхме приятели и си пийвахме ракийка с мезета. Тогава един местен човек ме попита откъде съм. Споделих, че съм роден в Пловдив – в Стария град, но в момента живея в Добрич. Човекът ме погледна учудено и ми каза: „От Пловдив си се преместил в Добрич? Както и да е, но сега имаш само един полезен ход – да дойдеш при нас в Калина". Като се замислих над думите му, като видях как си прекарват чудесно времето в селското читалище, осъзнах колко е хубаво там. Определено няма значение къде живееш, стига да си щастлив.
Що се отнася до почивките, градските хора не умеят да си почиват дори и да отидат на най-луксозното ваканционно място. Аз обичам малките родопски селца и там се чувствам перфектно. Винаги се раждат нови идеи в главата ми.

С моите колеги се запознах покрай участия в общи каузи, свързани с туризма и любовта ни към природата на България. Анна Пелова е от София, интелигентен млад човек, изкушен от писането и политиката. Тя попадна със своето предложение във финалната десетица на най-добрите български романи на „Сиела". Михаил Михов е от Русе, изключително любознателен екоактивист и планински водач, който разказва увлекателно за пътуванията си. Наскоро се върна от Хималаите и с нетърпение очаквам какво ще напише.
И двамата подходиха с голям ентусиазъм към този проект и се радвам, че успяхме да го довършим заедно.

Коментирайте