Християн Христов, директор на ЦЗПЖ: Имам много какво да дам на Добрич и на това място

Християн Христов e директор на Центъра за защита на природата и животните (ЦЗПЖ) в Добрич от 23 юли. Първото си интервю даде за Медийна група „Добруджа“ още на втория ден от назначението. Християн е само на 24 години. Определя се като млад и амбициозен, готов да работи за Добрич и за себе си. Определено е благодарен за шанса, който му дава Община Добрич, и вече е наясно с какво точно се е захванал. Завършил е Езикова гимназия “Гео Милев” в Добрич с изучаване на немски език. Една от първите му задачи е да се свърже с швейцарските благодетели на добричкия зоопарк.  Завършил е „Екология и морска биология“ в Англия. Сред първите набелязани задачи е и осигуряване на по-добра среда за водоплаващите, за мечките Берна и Костадин и по- широко пространство за ламите. Христов е амбициран да работи по европейски проекти. Надява се душата му на пътешественик да намери по-дълъг пристан в родния град.
 
- Кой е Християн Христов? 
Аз съм на 24 години, млад и амбициозен човек. Завършил съм „Екология“ и по стечение на обстоятелствата съм в Добрич. Радвам се за това и го приемам като орисия. Исках да разбера кое е най-добро за мен, както и за обществото, за града, в който съм роден и израснал.
 
- Какво се случи, след като завършихте ЕГ “Гео Милев“?
Случиха се толкова много неща, че имам чувството, че съм живял няколко различни живота. Винаги съм имал различни интереси. Но това, което е естественото – природата, интересът към живото и дивото, винаги ме е влечало най-много. Избрах да уча „Екология“ в чужбина. Тези три години в Англия, може би, бяха най-доброто, което можех да направя за себе си. Промених се и мисля, че извлякох доброто от себе си. Завърших University of Hull, който е  класически английски университет /университетът в Хъл е създаден през 1928 г/. Специализиран кампус, изнесен на север, специално с такива науки като екология и морска биология. Той е на прага на един от най-големите природни резервати-парк  във Великобритания. Имахме много практики, намира се на брега на морето. Има рифове и голямо биоразнообразие, наука на много високо ниво и лабораторни изследвания. Завърших университета и реших, че искам да се върна в България, че искам да помогна и да направя нещо тук. Но това беше преди две години. Осъзнах, че нещата, които съм учил, и това, което ме интересува, все още не съществуват, за съжаление, в България, в институциите и в БАН дори.
 - Първоначално се насочвате към БАН. Защо?
На първо време мислех, че там се случват най-много неща. Но разбрах за съществуването на доста корупционна система. Не ми се отдаде шанс и не можах да видя себе си там. Реших отново да се върна в Англия, да натрупам опит. Преминал съм през много перипетии. Работих в компания, ръководена от африканци, а е известно как са там с диктатурата. Всеки имаше място и позиция и аз успях да покажа качества. И от една позиция - обслужване на клиенти, за десет месеца да се издигна до ръководител на екип, управляващ сектор „Финанси“. Това беше доста сериозно изпитание. Имах и втора работа - помагах в един от най-добрите барове. Междувременно работех и като доброволец в Нотингам за около година и един месец. Планът беше да се върна в България при семейството си, малко почивка за около месец-два. Мечтата на живота ми беше да пътувам в Югоизточна Азия. Още в университета пътувах за Малайзия за около месец. Това пътуване отвори нови хоризонти за мен. Осъзнах определено, че имам дух на пътешественик, на изследовател. Аз много обичам гмуркането с научна цел и за събиране на данни. Курсът, който завърших - „Екология и морска биология“, отваря толкова много врати. Който не е пожелал, той не е успял да направи нещо добро. Осъзнах колко е важно да се грижим за околния свят, за мястото, където живеем.
- Да проследим стъпките в Добрич. Влизате в „ДоброЖънци“...
„ДоброЖънци“ и сдружението „Еко Добруджа“ всъщност са нещо иновативно за нашия край, нещо задължително. Будните граждани са тези, които водят обществото напред. Те помагат на една структура да бъде цялостна. Започнах още със сформирането на „ДоброЖънци“, бях на всички сбирки. Гордея се, че сме активни и правим нови неща.
- А защо не останахте в Англия?
В Англия се върнах само за да спечеля средства и да си осъществя мечтата да пътувам. Това стана. Но когато си дойдох в България, ми предстоеше операция на коляното, една стара спортна травма. Отлагах я от доста време, динамиката на живота не ми позволяваше. Бях замислил да остана за няколко месеца. Но от Общината се допитаха за намеренията ми  и реших, че това е моментът и това е някакъв знак, че тук е моето място. Имам много какво да дам на Добрич и на това място.
- Какво сте замислили? Като започнахте да правите списъка с плюсове и минуси, колко натрупахте за ЦЗПЖ?
Това е едно специално място в България. Правено  е по уникален проект и е вложено много като замисъл, като инфраструктура, всичко е направено добре. Въпросът е, че не е добре поддържано досега. Така ми изглежда поне като на посетител. Аз имам малки братчета на четири годинки и винаги съм се радвал, като идваме. Виждам обаче как някои елементи са занемарени, че промени няма, че това е място, което избутва положението, вместо да надгражда и да продължава напред. Замислил съм някои неща, но всяко нещо с времето си. Не бързам, хубавите неща не могат да станат от днес за утре. Много ми предстои, изпитанието е сериозно. Но съм убеден, че има какво да се случи. Инфраструктура и организация на първо време, оттам насетне ще се заемем с биоразнообразие. Ще говорим за програми и за нови животни. Всъщност, първоначалната идея на този център е тук да има животни, които са присъщи на нашите географски ширини и на нашия климат. Не можем да сложим тигри и лъвове, които да се чувстват добре. Ламите, ако можеха да говорят, биха казали, че се чувстват ОК. Имаме много какво да работим. Мислил съм за нови видове. Комуникирал съм с няколко зоопарка, имаме какво да дадем и ще видим какво те да ни доставят. Комуникацията е страшно важен елемент.
- Запознахте ли се с мечките? Как намирате екипа, с който ще работите? Как Ви приеха?
Лично се видяхме, Берна и Коцето са много готини. Те си остават на своето място, но има какво да се направи и там. Помпата на езерото е развалена и не могат да се разхлаждат. За едно от техните помещения сме замислили нещо.
Щастлив съм и съм доволен от хората и екипа. Надявам се да можем  да се стиковаме. На мен ми е само втори ден и имахме няколко разговора, правихме оперативка. Определено си разбират от работата. Определено са специалисти, но ще ми трябва още някой. Повечето могат да ми бъдат баба и дядо. Ще ми се първо да се вслушам в човека, преди да го оценявам само по възрастта или външния вид. Нека нещата да се случват по професионален признак. Мисля, че ще се получи, вече имам доверие към тях. Трябва да работим заедно. Ние сме лицата на този сектор в Добрич. Трябва да сме усмихнати и да покажем какво можем. Тепърва ми предстои да комуникирам и със създателите на центъра. Имам намерение още днес да разменим имейли. Те са много важен елемент от това, което ние правим, защото са истински специалисти. Ще се радвам да ги поканим тук. Ще има мероприятия, ще се случват много неща. Обмислям и развитието на сайта на центъра. Тази година в Зелено училище са само 12 деца, понеже за момента не е имало  условия. Административната сграда е в окаяно състояние. Няма как покривите да текат и инсталацията да дава накъсо, а да посрещаме деца. Това е нещо, с което предстои да се справим много скоро. За другия сезон  ще сме подготвени за всички, които искат.

Коментирайте