Сигналите за корупция срещу хора на висши публични длъжности задължително трябва да съдържат три имена и подпис на подателя. Анонимни сигнали не се разглеждат и регистрират. Това е записано в проекта за антикорупционен закон на БСП, който вече е внесен в парламента и качен на сайта му.
В първоначалния му вариант нямаше изрична забрана за анонимни сигнали. В него беше записано само, че когато сигналът е персонализиран с три имена и други данни, антикорупционният орган е длъжен да информира подателя му за предприетите по сигнала действия.
Партията на Корнелия Нинова обаче обсъди първоначалния вариант на проекта с представители на съдебната власт и неправителствения сектор като депутатите от левицата се срещнаха с главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд Георги Колев, президента Румен Радев и най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите. Промените са дошли след консултация с експертите.
Антикорупционният орган ще може да се самосезира по публикации в медиите. А ако те са неподписани за техен автор ще се смята главният редактор на медията.
Същото бе предвидено и в работния вариант на проекта. За разлика от БСП в проекта на ГЕРБ за борба с корупцията, който вече бе подкрепен от кабинета, още от началото бяха изключени анонимните сигнали. Те станаха основна причина за спорове и в крайна сметка за неприемането на нормативния акт, известен като закона на Меглена Кунева, в предишния кабинет на Бойко Борисов. Аргументът срещу неподписаните сигнали бе, че вместо да се бори в корупцията, специализираната институция ще стане "политическа бухалка". Аргументът за анонимните сигнали бе, че те са важна възможност за противодействие на корупцията, особено в по-малките населени места.
Освен тази основна промяна от БСП са направили и няколко козметични изменения. По-подробно е уредена процедурата по избор на директор на службата и негови заместници. Той ще се назначава от президента, на което от левицата държат много като гаранция за неговата независимост. В проекта на ГЕРБ шефът на антикорупционния орган ще се избира от парламента.
В първоначалния му вариант нямаше изрична забрана за анонимни сигнали. В него беше записано само, че когато сигналът е персонализиран с три имена и други данни, антикорупционният орган е длъжен да информира подателя му за предприетите по сигнала действия.
Партията на Корнелия Нинова обаче обсъди първоначалния вариант на проекта с представители на съдебната власт и неправителствения сектор като депутатите от левицата се срещнаха с главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд Георги Колев, президента Румен Радев и най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите. Промените са дошли след консултация с експертите.
Антикорупционният орган ще може да се самосезира по публикации в медиите. А ако те са неподписани за техен автор ще се смята главният редактор на медията.
Същото бе предвидено и в работния вариант на проекта. За разлика от БСП в проекта на ГЕРБ за борба с корупцията, който вече бе подкрепен от кабинета, още от началото бяха изключени анонимните сигнали. Те станаха основна причина за спорове и в крайна сметка за неприемането на нормативния акт, известен като закона на Меглена Кунева, в предишния кабинет на Бойко Борисов. Аргументът срещу неподписаните сигнали бе, че вместо да се бори в корупцията, специализираната институция ще стане "политическа бухалка". Аргументът за анонимните сигнали бе, че те са важна възможност за противодействие на корупцията, особено в по-малките населени места.
Освен тази основна промяна от БСП са направили и няколко козметични изменения. По-подробно е уредена процедурата по избор на директор на службата и негови заместници. Той ще се назначава от президента, на което от левицата държат много като гаранция за неговата независимост. В проекта на ГЕРБ шефът на антикорупционния орган ще се избира от парламента.
Снимка:webnews.bg
Източник:Dnevnik.bg