Народно читалище “Йордан Йовков – 1870 г.” навършва 145 години от създаването си. Читалището е първото културно сдружение в Добрич, от което водят началото си повечето културни институти в града - ансамбли, библиотека, театър и др.
За рождена дата на читалището в се смята 11 май 1870 г. Инициативата принадлежи на двама въодушевени млади родолюбци, по-късно известни политически и просветни дейци – Кръстьо Ив. Мирски и Калчо С. Бобчевски. От запазените бележки на Кръстьо Мирски могат да се опишат обстоятелствата, при които е създадено читалището в Хаджиоглу Пазарджик. То е станало по “времето на панаира” през 1870 г., който се е откривал ежегодно през месец май чрез една интересна томбола. Нарекли го “Просвещение”. През 1940 г., след възстановяването му, то получава името на големия български писател Йордан Йовков, участвал в културно-просветната дейност на града.
Давахте ли си сметка колко е трудно да бъдеш председател на един такъв голям културен институт, когато Ви избраха за председател на НЧ „Йордан Йовков” и преди колко години беше това?
През 2001 година ме избраха за председател на читалището. Тогава си давах сметка за голямата отговорност, която ми предстои. Ако си спомняте, читалището точно по това време беше лишено от субсидия. Това продължи до 2004 година. Вариантите, които предишното настоятелство обмисляше, бяха да се превърнат част от школите в търговски дружества, с което би се обезсмислило и обезличило читалището като институция. Затова и работещите тогава, а аз бях служител в библиотеката на читалището, се обединихме около идеята, че трябва да вземем нещата в свои ръце. Тъй като нови, странични хора, незапознати с дейността, е рисковано да измислят неща, които за много бързо време биха лишили от школи, от дейности, от нещо, на което ние държахме и искахме да запазим. Разбира се, не си давах сметка за много други неща, които ми предстоят, защото не е тайна, че не съм учила Мениджмънт или Икономика. А се оказа, че наистина читалището има нужда от добър мениджмънт. Слава Богу, това, което съм учила и там, където съм учила, в някаква степен сме изучавали и „Управление на човешките ресурси”. Имах възможност да надникна в нормативната база и на библиотека, и на школи, и на читалищата като институция. Но се оказа далеч-далеч по-отговорно и по-сложно в течение на времето. Затова винаги и на общите събрания казвам, че избора на председател и настоятелство не е формален акт. То е голяма отговорност за всички членове на читалището. Тъй като от това зависи бъдещето на институцията.
Тази година отбелязвате 145 години от основаването на читалището. Запазило ли е Възрожденския си дух и идея?
Днес предизвикателствата пред читалището са различни. Ако трябва да говорим за някакъв нов етап във възраждането, то сега е най-удачният момент да го направим. Защото старата идея на възрожденците да ограмотяват населението, да правят всичко възможно, със събиране на една две книжки да функционира цяло читалище, вече не е актуална. В момента дейностите на читалищата трябва да отговарят на европейските изисквания, да бъдат модерни културни институти. А това означава добра материална база, компютъризация на всички процеси и в школи, и в библиотеки. Моите колеги разбраха, че не става да работим по старому. Ние ще сме аутсайдери, ако започнем да прилагаме методи, които са отживелица. Тъй като и в езиковото обучение се видя, че е на мода мултимедията като тип обучение, визуалният тип обучения, нови технологии, нови средства. Библиотеката миналата година, благодарение на защитен проект, успяхме да снабдим с модерен софтуер за обработка на библиотечния фонд и обслужване на читателите. Така че това е бъдещето пред читалището, предизвикателствата са големи.
От какви проекти сте се ползвали през годините?
Точно в периода 2001-2004 година, когато Ви казах, че се научих за това да менаджирам читалищните дейности, защото най-добрата школа беше пряката работа. Когато човек няма средства, тогава се раждат добрите партньорства и добрите идеи. Тогава започнахме партньорството, буквално 2002 година, с Нов Български университет, което и до ден днешен е факт. Даже миналата година отново се възползвахме и съвместно работихме по един техен проект за обучаване на кадри от съда и прокуратурата по чужди езици. Това е първият, бих казала, но с течението на годините минаха страшно много проекти. Читалището не е загубило нито една сесия на Министерство на културата, където да кандидатства и да не спечели проект. Това доведе до не чак толкова много като количество средства на всяка отделна сесия, тъй като там не отпускат големи суми, но пък доведе до частично обновяване на фонда, частична модернизация на компютърната техника, подновяване на базата и ремонтни дейности. Мисля, че с по-големи странични проекти и с тези, които продължаваме да защитаваме, ние успяхме да се наложим като адекватна и отговаряща на времето си институция.
На какви хора се крепи читалището? Тъй като при други институции кадрите не решават всичко, при Вас, струва ми се, е много важно. Кой остана верен на читалището?
През периодите, в които е съществувало читалището, всички, минали през него, са били малко или много верни на институцията. Не обичам да деля колегите си на добри и лоши. Може би някой е взел решение в конкретен момент да потърси малко по-доходоносна работа. Всички знаете, че в читалището не е най-добре заплатената работа. Но за това пък удоволствието да работиш – многоспектърно. Тая колаборация на дейностите и непрекъснатото им препокриване води до широк обем на работата ни, което я прави интересна. По щатно разписание си личат кадрите, които просто не могат без читалището. Има и такива хора. Например Ангел Ангелов, директор на детската филхармония при читалището, последното нещо, което е поставял на дневен ред през годините е било заплащането. На първо място винаги са били нови идеи, нещо, което иска да направи, все нови и нови идеи. Спомня си за първата оперета, която е пожънала голям успех и иска и сега да се поддържа същото ниво. Което за съжаление изисква много средства, но успяхме да постигнем добър синхрон. Той е на пенсионна възраст, но сигурно ще продължи да работи в читалището. Той не може да живее без това. Но това е само един пример. Всички мои колеги, които в момента работят там, мислят аналогично.
11 май е свързан с братята Кирил и Методий. И библиотекарите празнуват на този ден. Да разкажете и за библиотеката малко повече, за хората, които са допринесли за развитието й, като дарители, като работещи там.
От дарителите не искам да откроявам отделни имена, тъй като са много. Не съм в състояние поименно да изброя всички. Може би трябва да се поклоним дълбоко пред гражданите на Добрич! Защото всеки един, които е сметнал, че има ценна книжка или нещо, което се мести поради други причини, но иска то да остане в нашия град, веднага идва в библиотеката и го предоставя.
По отношение на самата библиотека – по същия начин всички мои колеги – Пенка Димитрова, която е в „Комплектуване и обработка”, дългогодишен служител, на която се крепи цялата информационна система. Един изключително съвестен човек, въпреки че тя винаги е в сянка. Сега е моментът да ги посочим тия хора. Не излиза на яве, не дава интервюта, но най-съвестно си върши работата. Поставяме на второ място директора на библиотеката, главния библиотекар Нели Георгиева, която също е дългогодишен служител. Наруших йерархията, тъй като аз, като професионалист библиотекар, мога да разбера тежестта на една или друга дейност. Затова комплектуването и обработката за мен е на първо място. За Нели мога да кажа, че като добър ръководител на библиотеката тя успя да я освежи, да я направи достъпна за всички училища в Добрич. Направихме библиотеката наистина дом за нашите деца. И разбира се и другите служители в библиотеката. Към библиотеката направихме добро обучение за компютри. Правят се и справки.
Сигурно имате и много амбициозна програма във връзка с честванията на 145-годишнината?
Заради предстоящия ремонт, който се протака заради очакването на финансиране, ние не смеехме още в началото на годината да предвидим за месец май да правим много амбициозна програма, тъй като очакваме някакъв развой по строителните неща. Разбира се, през последния месец успяхме да направим все пак едно достойно отзнаменуване на 145 години читалище „Йордан Йовков” като то започна даже през месец април с откриване на изложба под патронажа на областния управител д-р Маргарита Новоселска. С тази най-нова наша инициатива – съвместната дейност с Центъра за психично здраве. Нещо, към което много скептично подходиха някой хора, но се получи много добре. До края на читалищните празници всеки ще има възможност да дойде и да види тази изложба, защото рисунките, които болните хора са направили, са тяхната душа. Те са нещо много красиво. От 1-ви до 31-ви май сме приготвили и една колекция от снимки и текстове, свързана с историята на читалището. Знаете, че за кръглите годишнини правим обновен сборник с история на читалището. Такъв направихме за 140-годишнината. А сега, в тоя междинен етап, правим тази изложба със снимки и текстов материал.
От 4-ти до 8-ми май библиотеката ще направи също собствена изложба. И една проява „Българският войн – слово и музика”. От 7-ми до 11-май „Европейските езици от друг поглед”. Изготвели сме информационни флайери по случай Деня на Европа. На 11 май честваме патрона на читалището Йордан Йовков, Деня на библиотекаря и Деня на славянската писменост, така че в този ден ние традиционно правим повече читалищни мероприятия. Няма да правим общ концерт, но в зала „Зорница” да направим поетически спектакъл по стихове на Дамян Дамянов с нашите прекрасни деца. „Здравей, любов” се казва той. Всички, които са го посетили до сега, много добре го приеха.
На 13-ти май от 17:30 пак във фоайето на зала „Зорница” има годишна изложба на школата по изобразително изкуство с преподавател Румяна Стоянова. На 13 май е и годишния концерт на „Музикална школа” в голямата концертна зала на читалището. Там са класовете по китари, пиано, цигулка, акордеон.
На 14 май в голяма концертна зала има тържествено изпращане на абитуриентите от ПГ по туризъм „П. К. Яворов”.
Също на 14 май от 18:00 часа е концертът на най-новото ни формирование – фолклорен танцов клуб „Хорце”, който скоро имаше голям концерт. На 15 май е представянето на стихосбирката „Четвъртото листо на детелината” на Радостина Драгоева във фоайето на театър „Зорница”. На 22 май завършваме със сатиричния спектакъл „Терминал” по текстове на Светослав Стратиев. Това е, което сме изготвили като програма.
Изпълнено със съдържание отвътре, как изглежда отвън сградата на читалището и от какъв ремонт се нуждае? Какво трябва да се случи? За какво кандидатствахте и какво очаквате?
Години наред сградата е основен проблем на читалището. Някои казват: „Дадохме ви сграда, оправяйте се! Това е една голяма сграда, в центъра на града. Вие може да печелите добре.” Странно защо обаче не усетих никаква съпричастност през всичките тези години и всеки гледаше отстрани – какви площи има и кой знае колко се печели. Но никой не разсъждаваше на въпроса „Колко пък трябва да се вложи?” за тази сграда, която от 1969 година не е ремонтирана основно. От температурните амплитуди, които зачестиха особено през последните години, плочките се отлепят и има опасност да се случи неприятен инцидент, защото никой не може да каже колко време ще издържат те. Едва удържаме стъклопакета, който е с дограма в окаяно състояние. Ето защо още през 2013 година, когаато беше избрано новото настоятелство, то реши, че се приключва с частичните ремонти. Трябва да се направи всичко възможно, за да се защити проект, който да е за цялостно саниране на читалищната сграда. Проектът е факт. Ние сме защитили такъв проект, той е одобрен от Национален фонд „За зелени инвестиции”, част от програмата „Козлодуй”. Очакваме само финансирането, което се забави с една година и сега поетапно се финансират всички одобрени проекти. Трябва да си изчакаме реда. Финансирането е в размер на 1,3 млн. общо. Около 280 000 е участието на читалището като собствени средства. Тези пари ние сме ги уредили чрез заем отново, който ще теглим от екологичния фонд за подкрепа на такива енергийни проекти. Ремонтът започва в момента, в който получим дългоочакваното писмо за финансирането. Иначе имаме готов проект, одобрен и очакващ. Ако утре пристигне, веднага стартираме процедурата.
За рождена дата на читалището в се смята 11 май 1870 г. Инициативата принадлежи на двама въодушевени млади родолюбци, по-късно известни политически и просветни дейци – Кръстьо Ив. Мирски и Калчо С. Бобчевски. От запазените бележки на Кръстьо Мирски могат да се опишат обстоятелствата, при които е създадено читалището в Хаджиоглу Пазарджик. То е станало по “времето на панаира” през 1870 г., който се е откривал ежегодно през месец май чрез една интересна томбола. Нарекли го “Просвещение”. През 1940 г., след възстановяването му, то получава името на големия български писател Йордан Йовков, участвал в културно-просветната дейност на града.
Давахте ли си сметка колко е трудно да бъдеш председател на един такъв голям културен институт, когато Ви избраха за председател на НЧ „Йордан Йовков” и преди колко години беше това?
През 2001 година ме избраха за председател на читалището. Тогава си давах сметка за голямата отговорност, която ми предстои. Ако си спомняте, читалището точно по това време беше лишено от субсидия. Това продължи до 2004 година. Вариантите, които предишното настоятелство обмисляше, бяха да се превърнат част от школите в търговски дружества, с което би се обезсмислило и обезличило читалището като институция. Затова и работещите тогава, а аз бях служител в библиотеката на читалището, се обединихме около идеята, че трябва да вземем нещата в свои ръце. Тъй като нови, странични хора, незапознати с дейността, е рисковано да измислят неща, които за много бързо време биха лишили от школи, от дейности, от нещо, на което ние държахме и искахме да запазим. Разбира се, не си давах сметка за много други неща, които ми предстоят, защото не е тайна, че не съм учила Мениджмънт или Икономика. А се оказа, че наистина читалището има нужда от добър мениджмънт. Слава Богу, това, което съм учила и там, където съм учила, в някаква степен сме изучавали и „Управление на човешките ресурси”. Имах възможност да надникна в нормативната база и на библиотека, и на школи, и на читалищата като институция. Но се оказа далеч-далеч по-отговорно и по-сложно в течение на времето. Затова винаги и на общите събрания казвам, че избора на председател и настоятелство не е формален акт. То е голяма отговорност за всички членове на читалището. Тъй като от това зависи бъдещето на институцията.
Тази година отбелязвате 145 години от основаването на читалището. Запазило ли е Възрожденския си дух и идея?
Днес предизвикателствата пред читалището са различни. Ако трябва да говорим за някакъв нов етап във възраждането, то сега е най-удачният момент да го направим. Защото старата идея на възрожденците да ограмотяват населението, да правят всичко възможно, със събиране на една две книжки да функционира цяло читалище, вече не е актуална. В момента дейностите на читалищата трябва да отговарят на европейските изисквания, да бъдат модерни културни институти. А това означава добра материална база, компютъризация на всички процеси и в школи, и в библиотеки. Моите колеги разбраха, че не става да работим по старому. Ние ще сме аутсайдери, ако започнем да прилагаме методи, които са отживелица. Тъй като и в езиковото обучение се видя, че е на мода мултимедията като тип обучение, визуалният тип обучения, нови технологии, нови средства. Библиотеката миналата година, благодарение на защитен проект, успяхме да снабдим с модерен софтуер за обработка на библиотечния фонд и обслужване на читателите. Така че това е бъдещето пред читалището, предизвикателствата са големи.
От какви проекти сте се ползвали през годините?
Точно в периода 2001-2004 година, когато Ви казах, че се научих за това да менаджирам читалищните дейности, защото най-добрата школа беше пряката работа. Когато човек няма средства, тогава се раждат добрите партньорства и добрите идеи. Тогава започнахме партньорството, буквално 2002 година, с Нов Български университет, което и до ден днешен е факт. Даже миналата година отново се възползвахме и съвместно работихме по един техен проект за обучаване на кадри от съда и прокуратурата по чужди езици. Това е първият, бих казала, но с течението на годините минаха страшно много проекти. Читалището не е загубило нито една сесия на Министерство на културата, където да кандидатства и да не спечели проект. Това доведе до не чак толкова много като количество средства на всяка отделна сесия, тъй като там не отпускат големи суми, но пък доведе до частично обновяване на фонда, частична модернизация на компютърната техника, подновяване на базата и ремонтни дейности. Мисля, че с по-големи странични проекти и с тези, които продължаваме да защитаваме, ние успяхме да се наложим като адекватна и отговаряща на времето си институция.
На какви хора се крепи читалището? Тъй като при други институции кадрите не решават всичко, при Вас, струва ми се, е много важно. Кой остана верен на читалището?
През периодите, в които е съществувало читалището, всички, минали през него, са били малко или много верни на институцията. Не обичам да деля колегите си на добри и лоши. Може би някой е взел решение в конкретен момент да потърси малко по-доходоносна работа. Всички знаете, че в читалището не е най-добре заплатената работа. Но за това пък удоволствието да работиш – многоспектърно. Тая колаборация на дейностите и непрекъснатото им препокриване води до широк обем на работата ни, което я прави интересна. По щатно разписание си личат кадрите, които просто не могат без читалището. Има и такива хора. Например Ангел Ангелов, директор на детската филхармония при читалището, последното нещо, което е поставял на дневен ред през годините е било заплащането. На първо място винаги са били нови идеи, нещо, което иска да направи, все нови и нови идеи. Спомня си за първата оперета, която е пожънала голям успех и иска и сега да се поддържа същото ниво. Което за съжаление изисква много средства, но успяхме да постигнем добър синхрон. Той е на пенсионна възраст, но сигурно ще продължи да работи в читалището. Той не може да живее без това. Но това е само един пример. Всички мои колеги, които в момента работят там, мислят аналогично.
11 май е свързан с братята Кирил и Методий. И библиотекарите празнуват на този ден. Да разкажете и за библиотеката малко повече, за хората, които са допринесли за развитието й, като дарители, като работещи там.
От дарителите не искам да откроявам отделни имена, тъй като са много. Не съм в състояние поименно да изброя всички. Може би трябва да се поклоним дълбоко пред гражданите на Добрич! Защото всеки един, които е сметнал, че има ценна книжка или нещо, което се мести поради други причини, но иска то да остане в нашия град, веднага идва в библиотеката и го предоставя.
По отношение на самата библиотека – по същия начин всички мои колеги – Пенка Димитрова, която е в „Комплектуване и обработка”, дългогодишен служител, на която се крепи цялата информационна система. Един изключително съвестен човек, въпреки че тя винаги е в сянка. Сега е моментът да ги посочим тия хора. Не излиза на яве, не дава интервюта, но най-съвестно си върши работата. Поставяме на второ място директора на библиотеката, главния библиотекар Нели Георгиева, която също е дългогодишен служител. Наруших йерархията, тъй като аз, като професионалист библиотекар, мога да разбера тежестта на една или друга дейност. Затова комплектуването и обработката за мен е на първо място. За Нели мога да кажа, че като добър ръководител на библиотеката тя успя да я освежи, да я направи достъпна за всички училища в Добрич. Направихме библиотеката наистина дом за нашите деца. И разбира се и другите служители в библиотеката. Към библиотеката направихме добро обучение за компютри. Правят се и справки.
Сигурно имате и много амбициозна програма във връзка с честванията на 145-годишнината?
Заради предстоящия ремонт, който се протака заради очакването на финансиране, ние не смеехме още в началото на годината да предвидим за месец май да правим много амбициозна програма, тъй като очакваме някакъв развой по строителните неща. Разбира се, през последния месец успяхме да направим все пак едно достойно отзнаменуване на 145 години читалище „Йордан Йовков” като то започна даже през месец април с откриване на изложба под патронажа на областния управител д-р Маргарита Новоселска. С тази най-нова наша инициатива – съвместната дейност с Центъра за психично здраве. Нещо, към което много скептично подходиха някой хора, но се получи много добре. До края на читалищните празници всеки ще има възможност да дойде и да види тази изложба, защото рисунките, които болните хора са направили, са тяхната душа. Те са нещо много красиво. От 1-ви до 31-ви май сме приготвили и една колекция от снимки и текстове, свързана с историята на читалището. Знаете, че за кръглите годишнини правим обновен сборник с история на читалището. Такъв направихме за 140-годишнината. А сега, в тоя междинен етап, правим тази изложба със снимки и текстов материал.
От 4-ти до 8-ми май библиотеката ще направи също собствена изложба. И една проява „Българският войн – слово и музика”. От 7-ми до 11-май „Европейските езици от друг поглед”. Изготвели сме информационни флайери по случай Деня на Европа. На 11 май честваме патрона на читалището Йордан Йовков, Деня на библиотекаря и Деня на славянската писменост, така че в този ден ние традиционно правим повече читалищни мероприятия. Няма да правим общ концерт, но в зала „Зорница” да направим поетически спектакъл по стихове на Дамян Дамянов с нашите прекрасни деца. „Здравей, любов” се казва той. Всички, които са го посетили до сега, много добре го приеха.
На 13-ти май от 17:30 пак във фоайето на зала „Зорница” има годишна изложба на школата по изобразително изкуство с преподавател Румяна Стоянова. На 13 май е и годишния концерт на „Музикална школа” в голямата концертна зала на читалището. Там са класовете по китари, пиано, цигулка, акордеон.
На 14 май в голяма концертна зала има тържествено изпращане на абитуриентите от ПГ по туризъм „П. К. Яворов”.
Също на 14 май от 18:00 часа е концертът на най-новото ни формирование – фолклорен танцов клуб „Хорце”, който скоро имаше голям концерт. На 15 май е представянето на стихосбирката „Четвъртото листо на детелината” на Радостина Драгоева във фоайето на театър „Зорница”. На 22 май завършваме със сатиричния спектакъл „Терминал” по текстове на Светослав Стратиев. Това е, което сме изготвили като програма.
Изпълнено със съдържание отвътре, как изглежда отвън сградата на читалището и от какъв ремонт се нуждае? Какво трябва да се случи? За какво кандидатствахте и какво очаквате?
Години наред сградата е основен проблем на читалището. Някои казват: „Дадохме ви сграда, оправяйте се! Това е една голяма сграда, в центъра на града. Вие може да печелите добре.” Странно защо обаче не усетих никаква съпричастност през всичките тези години и всеки гледаше отстрани – какви площи има и кой знае колко се печели. Но никой не разсъждаваше на въпроса „Колко пък трябва да се вложи?” за тази сграда, която от 1969 година не е ремонтирана основно. От температурните амплитуди, които зачестиха особено през последните години, плочките се отлепят и има опасност да се случи неприятен инцидент, защото никой не може да каже колко време ще издържат те. Едва удържаме стъклопакета, който е с дограма в окаяно състояние. Ето защо още през 2013 година, когаато беше избрано новото настоятелство, то реши, че се приключва с частичните ремонти. Трябва да се направи всичко възможно, за да се защити проект, който да е за цялостно саниране на читалищната сграда. Проектът е факт. Ние сме защитили такъв проект, той е одобрен от Национален фонд „За зелени инвестиции”, част от програмата „Козлодуй”. Очакваме само финансирането, което се забави с една година и сега поетапно се финансират всички одобрени проекти. Трябва да си изчакаме реда. Финансирането е в размер на 1,3 млн. общо. Около 280 000 е участието на читалището като собствени средства. Тези пари ние сме ги уредили чрез заем отново, който ще теглим от екологичния фонд за подкрепа на такива енергийни проекти. Ремонтът започва в момента, в който получим дългоочакваното писмо за финансирането. Иначе имаме готов проект, одобрен и очакващ. Ако утре пристигне, веднага стартираме процедурата.
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28771 BGN
1 CHF = 2.00064 BGN
