Преди две седмици най-добрият български планински бегач Кирил Николов-Дизела постигна поредния си голям успех. Той се класира втори в дисциплината най-бързо изкачване на Айфеловата кула. В надпреварата участваха около 40 елитни от най-добрите състезатели в света. Те трябваше да преодолеят 1 665 стъпала по вертикалната дистанция от 276 метра. Дизела е многократен Балкански и национален шампион по ориентиране и шампион на България по крос кънтри и планинско бягане.
Миналата седмица Кирил Николов пристигна в Добрич за премиерата на филмa “Ком-Емине: Достигни лимита си!“, който разказва за пробега му през август 2014-а година.
Феноменалният филм е запечатал опита на един от най-добрите планински бегачи на България - Кирил Николов - Дизела, за поставяне на нов рекорд в изминаването на един от най-тежките маршрути у нас Ком-Емине. Той има за цел да изтича 600-те километра по билото на Стара планина за по-малко от 5 дни. Сценарист на филма е Ивелина Гичева, която е родом от Добрич. Тя, заедно с Кирил Николов, откриха еднократната прожекция на филма в Добрич, а преди това гостуваха в редакцията на радио „Добруджа”, където дадоха интервю и за вестник „ГЛАС.
Преди две седмици стана втори при изкачването на Айфеловата кула. Като изпитание как беше, в сравнение с останалите?
Беше различно. Беше нещо, което не бях правил до момента, но пък се бях подготвил достатъчно добре. Нямах никаква представа как ще се справя и какъв резултат да очаквам, но знам, че бях добре подготвен и резултатът в никакъв случай не ме изненадва.
А конкуренцията каква беше, наистина ли бяха най-добрите бегачи в света?
Да, всъщност се оказа, че стартът беше по-различен. Не беше масов – за всички хора заедно, защото няма как това да се случи нагоре по тесните стъпала на кулата. Горе, на финала, имаше място, където временните водачи стояхме на своеобразна стълбичка и когато финиширах, бях първи за кратко. След това финишира полякът, който стана първи в крайното класиране. Имах възможност с него да си поговоря и той ми обясни кой състезател какъв е, какви резултати има и се оказа, че повечето хора в това състезание са си профилирани бегачи на такива високи сгради. Такива надпревари се организират по цял свят. За мен това беше първо подобно състезание.
Как протече подготовката ти?
Първо започнах да тренирам в блока, в който живея. Той е 18-етажен. После започнах да търся по-високи сгради, но най-много тренирах на Шипка и на паметника 1300 години България край Шумен. Там са и най-много стъпала в България – 1300.
Аз нямаше как да намеря такива стълби в България, така че трябваше да се импровизира. Идеята беше да се тренира на стъпала, а не толкова да са максимално подобни до тези на кулата.
Този успех в Париж мотивира ли те да участваш и в други подобни състезания? Знаем, че в Щатите има доста подобни изкачвания на небостъргачи.
Да, най-известното е на Емпайър Стейт билдинг. Признавам, че ме заинтригува, но тази година това състезание дойде инцидентно в моята програма. До края на годината календарът ми е абсолютно запълнен със състезания и мероприятия и може би, ако се насоча към нещо подобно, ще бъде през 2016 г.
Може ли да се каже, че атмосферните условия бяха основната причина да не завърши успешно опитът ти от Ком до Емине?
В никакъв случай това не беше единственото нещо, но то може би беше капката, след всичко останало. Получих контузия на много ранен етап от самото предизвикателство. След това имах и други проблеми. Десетина километра преди финала решихме да спрем и преценихме, че това е най-доброто решение.
При 120 километра на ден, колко време остава за почивка?
В началото имахме повече време за почивка, защото тези 120 км. ги изминавах по-бързо. Накрая, когато бях в доста тежко физическо състояние, ми отнемаше доста повече време и даже във филма една много комична ситуация, когато се пазаря с Димитър (режисьора) дали ще спя един или половин час. Това беше последната вечер и всъщност сънят беше половин час.
А опитът беше да се подобри рекорд, който е от около 30 години, нали така?
Идеята ни никога не е била такава. Има наистина рекорд от 1986 г. Той е 5 дни 14 часа. Това никога не ни е било цел – да разбием този рекорд. Моята идея беше да покажа, че това разстояние е възможно да се мине за по-малко от 5 дни.
Никога целта не е била да се прави съпоставка между поколенията или нещо подобно.
Аз съм сигурен, че тази наша цел и идея, тази година, при малко по-добре стечение на обстоятелствата, ще се осъществи и аз вярвам, че това трасе може да бъде пробягано за под 5 дни. Взехме решение, че в края на август, ще се пробвам пак да го пробягам, защото то остана недовършено.
И миналата година беше през този месец. Защо август?
Главната причина е, че аз имам доста състезания лятото и може най-важното ми състезание по ориентиране е Световното първенство в Шотландия, което е в началото на август. Ком-Емине е много тежко физическо натоварване и миналата година ми бяха нужни два месеца, за да вляза отново в нормалния си ритъм на трениране и на състезаване. И ако го направя лятото по средата, означава до края на сезона да съм извън строя за всякакъв вид тренировки и състезания.
Това ли е за момента най-голямото предизвикателство пред теб?
Това е за тази година. Има много други състезания, в които ще участвам и всяко едно от тях е важно за мен. Гледам да живея в настоящето. Не кроя някакви много далечни планове, защото се получава едно изместване на фокуса – ти си мислиш за нещо, което е след една година, а тази седмица, например, ти предстои нещо важно и в момента, в който то мине, си казваш, че би било хубаво да се представиш по-добре в него. Ако ти не си фокусиран върху него, то си минава и заминава и затова последните години промених гледната точка. Така че Ком – Емине е още далеч и все още не мисля толкова много за него.
Миналата седмица Кирил Николов пристигна в Добрич за премиерата на филмa “Ком-Емине: Достигни лимита си!“, който разказва за пробега му през август 2014-а година.
Феноменалният филм е запечатал опита на един от най-добрите планински бегачи на България - Кирил Николов - Дизела, за поставяне на нов рекорд в изминаването на един от най-тежките маршрути у нас Ком-Емине. Той има за цел да изтича 600-те километра по билото на Стара планина за по-малко от 5 дни. Сценарист на филма е Ивелина Гичева, която е родом от Добрич. Тя, заедно с Кирил Николов, откриха еднократната прожекция на филма в Добрич, а преди това гостуваха в редакцията на радио „Добруджа”, където дадоха интервю и за вестник „ГЛАС.
Преди две седмици стана втори при изкачването на Айфеловата кула. Като изпитание как беше, в сравнение с останалите?
Беше различно. Беше нещо, което не бях правил до момента, но пък се бях подготвил достатъчно добре. Нямах никаква представа как ще се справя и какъв резултат да очаквам, но знам, че бях добре подготвен и резултатът в никакъв случай не ме изненадва.
А конкуренцията каква беше, наистина ли бяха най-добрите бегачи в света?
Да, всъщност се оказа, че стартът беше по-различен. Не беше масов – за всички хора заедно, защото няма как това да се случи нагоре по тесните стъпала на кулата. Горе, на финала, имаше място, където временните водачи стояхме на своеобразна стълбичка и когато финиширах, бях първи за кратко. След това финишира полякът, който стана първи в крайното класиране. Имах възможност с него да си поговоря и той ми обясни кой състезател какъв е, какви резултати има и се оказа, че повечето хора в това състезание са си профилирани бегачи на такива високи сгради. Такива надпревари се организират по цял свят. За мен това беше първо подобно състезание.
Как протече подготовката ти?
Първо започнах да тренирам в блока, в който живея. Той е 18-етажен. После започнах да търся по-високи сгради, но най-много тренирах на Шипка и на паметника 1300 години България край Шумен. Там са и най-много стъпала в България – 1300.
Аз нямаше как да намеря такива стълби в България, така че трябваше да се импровизира. Идеята беше да се тренира на стъпала, а не толкова да са максимално подобни до тези на кулата.
Този успех в Париж мотивира ли те да участваш и в други подобни състезания? Знаем, че в Щатите има доста подобни изкачвания на небостъргачи.
Да, най-известното е на Емпайър Стейт билдинг. Признавам, че ме заинтригува, но тази година това състезание дойде инцидентно в моята програма. До края на годината календарът ми е абсолютно запълнен със състезания и мероприятия и може би, ако се насоча към нещо подобно, ще бъде през 2016 г.
Може ли да се каже, че атмосферните условия бяха основната причина да не завърши успешно опитът ти от Ком до Емине?
В никакъв случай това не беше единственото нещо, но то може би беше капката, след всичко останало. Получих контузия на много ранен етап от самото предизвикателство. След това имах и други проблеми. Десетина километра преди финала решихме да спрем и преценихме, че това е най-доброто решение.
При 120 километра на ден, колко време остава за почивка?
В началото имахме повече време за почивка, защото тези 120 км. ги изминавах по-бързо. Накрая, когато бях в доста тежко физическо състояние, ми отнемаше доста повече време и даже във филма една много комична ситуация, когато се пазаря с Димитър (режисьора) дали ще спя един или половин час. Това беше последната вечер и всъщност сънят беше половин час.
А опитът беше да се подобри рекорд, който е от около 30 години, нали така?
Идеята ни никога не е била такава. Има наистина рекорд от 1986 г. Той е 5 дни 14 часа. Това никога не ни е било цел – да разбием този рекорд. Моята идея беше да покажа, че това разстояние е възможно да се мине за по-малко от 5 дни.
Никога целта не е била да се прави съпоставка между поколенията или нещо подобно.
Аз съм сигурен, че тази наша цел и идея, тази година, при малко по-добре стечение на обстоятелствата, ще се осъществи и аз вярвам, че това трасе може да бъде пробягано за под 5 дни. Взехме решение, че в края на август, ще се пробвам пак да го пробягам, защото то остана недовършено.
И миналата година беше през този месец. Защо август?
Главната причина е, че аз имам доста състезания лятото и може най-важното ми състезание по ориентиране е Световното първенство в Шотландия, което е в началото на август. Ком-Емине е много тежко физическо натоварване и миналата година ми бяха нужни два месеца, за да вляза отново в нормалния си ритъм на трениране и на състезаване. И ако го направя лятото по средата, означава до края на сезона да съм извън строя за всякакъв вид тренировки и състезания.
Това ли е за момента най-голямото предизвикателство пред теб?
Това е за тази година. Има много други състезания, в които ще участвам и всяко едно от тях е важно за мен. Гледам да живея в настоящето. Не кроя някакви много далечни планове, защото се получава едно изместване на фокуса – ти си мислиш за нещо, което е след една година, а тази седмица, например, ти предстои нещо важно и в момента, в който то мине, си казваш, че би било хубаво да се представиш по-добре в него. Ако ти не си фокусиран върху него, то си минава и заминава и затова последните години промених гледната точка. Така че Ком – Емине е още далеч и все още не мисля толкова много за него.
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28771 BGN
1 CHF = 2.00064 BGN
