Конституционният съд зачеркна 3 от въпросите на референдума на Слави

Конституционният съд зачеркна 3 от шестте въпроса от референдума на “Шоуто на Слави”, допуснати от парламента.

Става дума за намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, за дистанционното електронно гласуване при избори и референдуми и за мажоритарния избор на полицейски началници. Те бяха атакувани от президента Росен Плевнелиев.
Броят на депутатите е записан в конституцията и може да се промени само от Велико Народно събрание. Това пише и в тълкувателното решение на Конституционния съд от 2003 г. кои текстове от основния закон могат да се променят от Велико и кои от обикновено НС, мотивират се топюристите.
Според тях ако се намали броят на депутатите, има риск парламентът да се превърне от “политическо представителство в експертно учреждение”. Затова този въпрос трябва да се реши само от 400 велики депутати, т. е. от по-широко народно представителство, защото “само то може да препотвърди по един пряк начин волята на суверена за подобна промяна”, мотивират се конституционните съдии.
Те изтъкват и друг аргумент - по-малкият брой депутати означава, че за приемането на закони, за преодоляването на президентско вето, за гласуване на доверие или недоверие на МС, при импийчмънт на държавния глава ще са нужни по-малък брой гласове. “Трудно е да се приеме, че приемането на закони с гласовете на 32-ма депутати може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от НС актове”, пише в решението на КС.

Конституционните съдии са категорични, че допускайки този въпрос, парламентът е зарушил закона и конституцията. Той е длъжен да не пуска въпроси, които са от компетентността на друга институция или на друга власт. В референдума могат да се задават въпроси, чието решаване е от компетентността на това, обикновено НС.
Съдът отмени въпроса за дистанционното електронно гласуване, защото то вече е въведено в Изборния кодекс - от 2018 г. при определени конкретни условия, и то от този парламент. Топюристите напомнят на депутатите, че решенията им трябва да бъдат съобразени не само с конституцията, но и с гласуваните от тях закони.
Те изтъкват 5 аргумента защо шефовете на областните дирекции и на районите управления на МВР не могат да се избират от народа, а трябва да продължат да се назначават от вътрешния министър.
Тези полицейски началници са държавни служители и са подчинени на главния секретар на МВР. Ако се избират пряко, не може да са на пряко подчинение на главния секретар, ще имат възможност да провеждат политика, различна от тази на МВР. Прекият избор предполага провеждане на предизборна кампания, евентуално участие в нея на политически сили и икономически образования, а това е недопустимо за държавни служители, които по закон трябва да са политически неутрални.

Коментирайте