Любомир Кутин: Нямаме ориентири, за да открием и оценим истинското изкуство

Любомир Кутин е философ по образование и доктор по социология. Има голям опит в теорията и практиката на мениджмънта в културната област - в община Варна, където е бил и директор на дирекция "Култура", в ОФД-Варна, на което е бил изпълнителен директор; Държавна опера – Русе, Държавна опера Стара Загора 2004 г.

- Г-н Кутин, спомняте си онова изречение от миналото: „Ало, обаждаме се от „културата”. Все така снобарско ли е да се работи в „културата”?
Навремето, преди близо 25 години, когато започнах работа в „културата“ на варненската общинска администрация, бях безработен. Колкото и странно да звучи бях назначен на ръководна позиция. В интерес на истината предпочитах да бъда експерт, а не ръководител, но поканата беше доста категорична. Така че от гледна точка на личния ми опит тази работа е по-скоро сурова делнична необходимост, отколкото някакъв снобизъм. А иначе за всеки, който се осмели да се заеме с нея, първите изживявания са като в джунгла. Зад всеки храст дебне опасност, която задължително те сварва неподготвен. В резюме – работата в общинската културна администрация започва от острото усещане за безпорядък.
- Знам, че вие сте привърженик на идеята за разписване на правила и критерии за културния продукт. Защо се бяга от това?
Така е, защото системата се управлява крайно неефективно. Като се добавят ограничените бюджети за култура, ситуацията е още по-неприятна. Чрез правилата трябва да я опитомим и да я направим ясна, съпоставима и прогнозируема, за да знаем накъде вървим.
- Тенденция е културни мероприятия (особено чисто регионални) да се посещават от доста възрастни хора. Това го наблюдавам навсякъде – и в малките, и големите градове. Защо е тази незаинтересованост?
Възрастните хора-пенсионери имат свободно време. Другите обикновено са заети с обучение, бизнес, семейство. В действителност артистичната среда извън столицата е доста депресираща. Хората там нямат самочуствие, потънали са в грижи за делника и това им личи, особено на актьори, музиканти... С писателите и художниците е по-различно – те творят в кабинета и ателието и са по-неутрални към публиката. За да се привлекат младите и професионално активни хора са необходими специални усилия, които те да оценят и да не съжаляват, че си губят времето.
- С Вас сме разговаряли за това, че два региона – Добрич и Варна – са без хуманитарен факултет. Защо се е допуснало това на времето?
Въпрос на управление. Преди 60 години наистина е имало подобна възможност, но не са намерили подходяща база във Варна. Затова усилията се насочват към Шумен. Съществуването на университет с хуманитарни специалности променя облика на всеки град. Хората там са по-критични, граждански активни и креативни, защото заниманията с философия, история, филология, изкуства са своеобразна имунизация срещу конформизма и примирението.
- Ширпотребата  и достъпността в изкуството се сляха, сякаш?
Имануел Кант прави разлика между занаятчийска сръчност и изящно художествено майсторство. В първия случай става въпрос за нещо, което може да бъде повторено и възпроизведено от един и същи човек или да бъде научено от друг човек. Във втория случай това няма как да стане. Затова истинските артисти са ценни – защото са неповторими. Проблемът е, че нямаме ориентири да ги открием, да отсеем зърното от плявата. За съжаление – плява бол. А иначе – за всеки има място под слънцето. Изкуството, създадено с майсторство, трябва да бъде уважавано, но само истинското изящно изкуство е добре да се цени.  Културата е и йерархия, която трябва да спазваме. В противен случай се превръщаме във варвари.
- Какъв е прекият начин един културен продукт да намери своята публика? Прекомерната реклама често е отблъскваща (но върши работа).
Предпочитам да говорим за публичност. Рекламата е нещо, което призовава към консумация. Изкуството призовава съм споделяне на смисъл и ценен опит. В конкретна ситуация той може да е абсолютно безсмислен, но погледнато по-глобално, след време, виждаме как ни помага да виждаме света по различен начин. Посвещаването на време и внимание за определено изкуство е вид дългосрочна инвестиция, за чиято възвръщаемост могат да минат години и тогава тя е още по-ценна.
- Има ли обща кауза, която обединява културните дейци в България? А личност с авторитет?
Много е трудно и мисля, че не е редно да се обединяват силни индивидуалности. Общата кауза преминава през перфектно свършената лична творческа работа, през съмнения, колебания, разочарования, подтискаща самота... Така всеки поотделно, неведимо за останалите, създава нещо, което се превръща в общо благо.
- Наскоро разрушиха тютюнев склад, паметник на културата в Пловдив. Бетонираха пода на джамия от 1616 г. в Разград, включена в каталога на ЮНЕСКО... Що за тенденция е това?
Има неясни икономически интереси, които за съжаление въздействат върху политиците за компромиси с правилата в името на инвеститорски проекти. Добре е държавата да си влезе в ролята и да създаде закони, които да неутрализират подобни опити.
- Актуално е да се говори за културни различия покрай атентатите в Белгия и Франция, но това само се споменава... Струва ми се обаче, че на мода е експресивното говорене?
Хората са различни и в това е богатството на света. Наивните призиви за равенство и общо споделени ценности са илюзия. Нелепо е да отидем в гетото и да представим симфония на Малер. Луис Бунюел имаше един филм за една мисионерка, която се опитва да помогне на просяците да живеят по-добре. Вместо да й благодарят и да се облагородят, те се опитват да я изнасилят... Съвместното съществуване е сложен баланс, който настойчиво изисква трезви преценки. Днес се нуждаем от отрезвяване за да съхраним собственото си съществуване.
- Румънската граница е в близост до Добрич и Варна. Има ли табели за Констанца във Варна? В Добрич не съм виждала, но в Констанца се открояват ясно.
Не съм видял. Значи оттатък румънците са по-открити към нас, а ние не проявяваме достатъчно любопитство към тях, което е наш недостатък.
- Бихте ли се включили по-активно в разработването на културата край границата с опознавателен характер – езиков, медиен, междуучилищен, институционален...
Да, преди месец съвместно с Регионален исторически музей – Варна разработихме проект по Програма „Европа за гражданите“. Ако през май бъде одобрен, ще реализираме полезни инициативи за средношколците от региона в партньорство с още шест държави, предимно от Балканите, включително и от Румъния.

Дияна Боева

Коментирайте