Недко Митев: Няма формула за успех – всичко е усещане на нещата и много работа

Недко Митев е собственик и управител на едно от най-големите и продуктивни стопанства у нас. Той е  Агробизнесмен на България за 2016 година. Неговата фирма е позната на пазара с млечните продукти с марката „Добротица”. На пазара се търгуват и месни продукти със същата марка. В процес на изграждане е и завод за тяхното производство. Недко Митев залага предимно на млекодайно говедовъдство, но отглежда животни и за добив на месо. В стопанството му влизат 60 000 дка земя.Част от фирмата е и завод за биогаз.

- Г-н Митев, с каква мисъл влизате във фермата всяка сутрин?
Гледам животните и мисля как ще ги изхраня, как ще ги отгледам. Няма сутрин, няма вечер. Работи се на двусменен режим и всичко се повтаря до безкрайност - хранене, доене, почистване. Това е процес, в който участват много хора. Във фермите работят над 70 човека, седем ветеринарни лекаря, седем техника, няколко организатори на производство.
- Кога поставихте началото на тази модерна ферма?
През 2010 година. Тогава започнахме да строим, да внасяме животни. Имахме друго стадо, което ликвидирахме. То беше от ликвидацията на старото ТКЗС и даваше  други резултати.  Внесохме 900  бременни юници от Дания и 600 от Холандия. Направихме големи обори и сега има над 7 700 животни.
- Отглеждате крави за млеконадой и такива за месо…
Основното ни направление е млечното говедовъдство. На ден доим около 2600 крави и добиваме около 100 тона мляко. От тях , в зависимост от търсенето на пазара и нашата нагласа, можем да обработваме около 50 тона, другата част продаваме. Продуктите ни са много харесвани. Търгуваме във фирмени магазини и в останалата търговска мрежа. Не предлагаме обаче стока във веригите.
- Имате ли амбиции да разширите пазара си извън пределите на страната?
Трудно. Пазарът в България е гладен за истински продукти. Не е редно аз да го коментирам, защото няма да се изтълкува добре. Мястото на продуктите, които ние произвеждаме, е празно на пазара. Местата са много ограничени. Всеки, който един път е опитал нашите продукти, повече не се отказва. Не можем да направим много голямо производство, защото то трябва да има пазар. Продаваме по 3 тона сирене на ден, 10-12 хиляди кофички кисело мляко. Чувал съм много добри думи за всичките ни продукти. Успяваме да правим всичко това, защото залогът е изключително голям. Виждаме как се развиват нещата в държавата. Ние - като производители на млечни продукти, не сме желани в много магазини на български вериги.
- Освен млечни продукти, произвеждате и месни. Докъде стигна изграждането на новия завод?
Да. Работим на ишлеме с една силистренска фирма. Носим наше месо и произвеждаме  4-5 продукта за пазара. Заводът се строи по европейска програма. Предвиждат се кланица и транжорна. Месото ще идва от нашето стадо. Амбицията ни е заводът да заработи до пролетта. Ние не правим компромиси.
- Как финансирате бизнеса си?
 С кредити. Успяваме да си покриваме задълженията към банките и навреме да се  разплащаме с доставчици.
- Миналата година станахте Агробизнесмен на България. Как приехте този приз? Какво удовлетворение Ви носи той?
 Аз станах Агробизнесмен на България за втори път. Първият път беше през 1999 година. Тогава си мислех, че можем да направим, да променим нещо, ако ни чуят, ако кажем. Мислех, че млади хора ще се опитат да тръгнат по този път, но не се получи. Миналата година трудно се съгласих да стана Агробизнесмен  за втори път. 
- Какво остава скрито зад успеха?
Работа, много работа и тръпка. И емоция. Не можеш да правиш нещо, от което не разбираш. Ние сме хора земеделци. Аз съм агроном по професия. Това е занаят, който упражнявам вече толкова много години. Правя го не само заради самата работа, правя го и за хората, и за държавата. Това ни държи. Не се оплакваме. Ние работим на много високи обороти. Всичко е в  големи мащаби, защото страната ни е отворена. Скоро ще започнат да влизат стоки от Канада. И никой  не може да каже как това ще се отрази. Видяхте как при нас всичко е по последна дума на техниката. Тя е супермодерна. Започнахме, без да имаме голяма представа за това как ще се развият нещата. И се оказа, че сме тръгнали по правилния път. Когато спазваш правилата на пазарната икономика, всичко върви. Всичко това ще го завещая на много хора. Няма да го оставя да пропадне. Моите зетьове работят тук, дъщерите ми също помагат, както и моят племенник. Тук хората получават по 1 500 лева заплата. Те трябва да са мотивирани да работят. Чета много и ми е трудно да разбера как държавата ще накара един лекар да работи и да се грижи за здравето на хората, като не му плаща достатъчно.
- С каква мисъл заспивате и с каква се събуждате?
Нямам такива мисли. Всичко е организация на работа, която се подрежда. Мислим какво ново можем да направим, как да се състезаваме с по-големите.
- Каква е формулата за успех?
Няма формула. Мисля, че е усещане на нещата, някакъв модел и много работа. Това е.
- Вие, щастлив човек ли сте?
Да. Мисля, че съм.
 

Коментирайте