За божественото по човешки разказва отец Антон Нейчев.Той е богослужител в храмовете в село Дъбовик и село Пчеларово
Страсти на старобългарски означава –мъки , страдания. Ако си припомним прекрасната книга на Тончо Жечев „Българският Великден и страстите български“, където по един много задълбочен описва създаването на нашата независимост и свободата на нашето отечество, като първо основи, които се копаят тогава. Страстната седмица е последна от великият пост и в нея ние навлизаме с едно особено благоговение.Това е така защото ставаме съпричастни със страданията Христови. А те наистина не са човешки ,те са божествени. В тази връзка и дните от седмицата се наричат велики.
Велики понеделник- Нашият Господ Исус Христос влизайки в храма вижда търговци. Неговата душа възроптава и той ги изгонва.Казва им, че храмът е дом за молитва , а не търгашеско свърталище. През този ден-понеделник, ние се запознаваме с историята за Йосиф и неговите братя. Те го продават. Продават брат си. И това ,представете си е едно компромисно решение. Те са искали да го убият, но за да припечелят нещо решават да го продадат. Тук ние се замисляме за користта , за завистта и за лицемерието.
Велики вторник-Исус Христос се намира в храма и проповядва. Разказва притчата за десетте девици-пет мъдри и пет неразумни. Те очакват идването на Господ и притчата за талантите. Тогава той Исус Христос прави пророчеството за град Ерусалим.
Велика сряда- Христос е на тайната вечеря с апостолите и Юда го предава. Тогава той казва:Един ще ме предаде , един от Вас! Юда извършва предателството. Късно вечерта се моли в Гетсиманската градина до самото му залавяне. Има една такава случка .Покаяла се грешница отива при Христос с една делва с миро. Мирото това е благовонно масло. Апостолите възроптали срещу нея. А Исус я защитил с думите:Не тя извърши това за моето погребение.
Велики четвъртък-Произнесена е смъртната присъда над нашия Господ и спасител и бива потвърдена от Пилат Понтийски. Вечерта според еврейската традиция той бива разпнат.
Разпети петък- Това е денят на разпятието. Какво е претърпял той, унижаван, обругаван, на главата му поставен трънен венец, принуден е сам да носи своя кръст. Поема своя път към Голгота- лобното място, между двама разбойници. Издъхва във мъки. Тогава настъпва пълно затъмнение и земетресение.
Велика събота-Ден на оплакването и погребението от неговата майка Дева Мария и жени носещи миро.
Неделя-Великден. Светлото христово възкресение.
Много интересни през тези дни са песнопенията, опело Христово на разпети петък. В село Дъбовик жените се събират, има втори етаж в храма и повече от час с песнопение разказват историята на страданията. Това е изключително вълнуващо и затрогващо.
Знаете ли, че Вивалди е бил свещеник? Тогава до висшето ръководство на църквата , а то е било светата инквизиция, парадокс в църквата. Повикват Вивалди и казват –Ти защо по време на светата божествена литургия напускаш, в присъствието на светия дух и отиваш на някъде? Той казал-Не, не напускам причината за това е точно светият дух, той ми дава тази музика и аз бързам да я запиша. Той е бил забравен. Повече от 200 години е бил забравен Вивалди. И съвсем случайно, или пък не, неговите творби се откриват и човечеството е възхитено. В цяла Европа се свири Вивалди. Човечеството е преживяло много войни и има необходимост от такава духовна личност .В произведенията на Вивалди можем много отчетливо да почувстваме тази красота, хармония и божественост на душата му.
Хората по селата са вярващи, не само козунака и яйцата ги привличат. Имам един случай от моето минало. Преди да постъпя като свещеник в Дъбовик и Пчеларово бях чел едни много странни думи от професор Илия Бешков. Той се пита кога ще се възвърне тази наша традиция с тези месали с тези козунаци, яйца , пъстрота и т.н. защото имаше години тези празници бяха забранени. Едни от първите ми служби в Дъбовик бяха фантастични, приказни. Като дойдоха тези жени със цветни дрехи, прекрасни, слънчеви с шевици и като наредиха месалите за Великден с питите с яйцата, Господи църквата грейна! Грейна от слънцето което е в душите на тези жени, от светлината, която носят със себе си. В двете села има разлика, но и в Дъбовик и в Пчеларово хората си вярват със сърце и душа. Всеки празник е свързан с молитвата и нашата сърдечна отдаденост към източника на живота към светата троица животворяща. Празникът е отношение , а не само козунаци и яйца. Казваме възлюби ближния както себе си и възлюби бога със цялото си сърце и душа. Именно това е което дава вкус на празника. Празниците било Възкресение или Рождество са като духовни фарове, около които търсим ориентир в бурното житейско море.Когато свещеникът си е на мястото, а смея да твърдя ,че те все повече го правят като мисия. Правят го за душеспасението на народа и всичко си е наред.
Страсти на старобългарски означава –мъки , страдания. Ако си припомним прекрасната книга на Тончо Жечев „Българският Великден и страстите български“, където по един много задълбочен описва създаването на нашата независимост и свободата на нашето отечество, като първо основи, които се копаят тогава. Страстната седмица е последна от великият пост и в нея ние навлизаме с едно особено благоговение.Това е така защото ставаме съпричастни със страданията Христови. А те наистина не са човешки ,те са божествени. В тази връзка и дните от седмицата се наричат велики.
Велики понеделник- Нашият Господ Исус Христос влизайки в храма вижда търговци. Неговата душа възроптава и той ги изгонва.Казва им, че храмът е дом за молитва , а не търгашеско свърталище. През този ден-понеделник, ние се запознаваме с историята за Йосиф и неговите братя. Те го продават. Продават брат си. И това ,представете си е едно компромисно решение. Те са искали да го убият, но за да припечелят нещо решават да го продадат. Тук ние се замисляме за користта , за завистта и за лицемерието.
Велики вторник-Исус Христос се намира в храма и проповядва. Разказва притчата за десетте девици-пет мъдри и пет неразумни. Те очакват идването на Господ и притчата за талантите. Тогава той Исус Христос прави пророчеството за град Ерусалим.
Велика сряда- Христос е на тайната вечеря с апостолите и Юда го предава. Тогава той казва:Един ще ме предаде , един от Вас! Юда извършва предателството. Късно вечерта се моли в Гетсиманската градина до самото му залавяне. Има една такава случка .Покаяла се грешница отива при Христос с една делва с миро. Мирото това е благовонно масло. Апостолите възроптали срещу нея. А Исус я защитил с думите:Не тя извърши това за моето погребение.
Велики четвъртък-Произнесена е смъртната присъда над нашия Господ и спасител и бива потвърдена от Пилат Понтийски. Вечерта според еврейската традиция той бива разпнат.
Разпети петък- Това е денят на разпятието. Какво е претърпял той, унижаван, обругаван, на главата му поставен трънен венец, принуден е сам да носи своя кръст. Поема своя път към Голгота- лобното място, между двама разбойници. Издъхва във мъки. Тогава настъпва пълно затъмнение и земетресение.
Велика събота-Ден на оплакването и погребението от неговата майка Дева Мария и жени носещи миро.
Неделя-Великден. Светлото христово възкресение.
Много интересни през тези дни са песнопенията, опело Христово на разпети петък. В село Дъбовик жените се събират, има втори етаж в храма и повече от час с песнопение разказват историята на страданията. Това е изключително вълнуващо и затрогващо.
Знаете ли, че Вивалди е бил свещеник? Тогава до висшето ръководство на църквата , а то е било светата инквизиция, парадокс в църквата. Повикват Вивалди и казват –Ти защо по време на светата божествена литургия напускаш, в присъствието на светия дух и отиваш на някъде? Той казал-Не, не напускам причината за това е точно светият дух, той ми дава тази музика и аз бързам да я запиша. Той е бил забравен. Повече от 200 години е бил забравен Вивалди. И съвсем случайно, или пък не, неговите творби се откриват и човечеството е възхитено. В цяла Европа се свири Вивалди. Човечеството е преживяло много войни и има необходимост от такава духовна личност .В произведенията на Вивалди можем много отчетливо да почувстваме тази красота, хармония и божественост на душата му.
Хората по селата са вярващи, не само козунака и яйцата ги привличат. Имам един случай от моето минало. Преди да постъпя като свещеник в Дъбовик и Пчеларово бях чел едни много странни думи от професор Илия Бешков. Той се пита кога ще се възвърне тази наша традиция с тези месали с тези козунаци, яйца , пъстрота и т.н. защото имаше години тези празници бяха забранени. Едни от първите ми служби в Дъбовик бяха фантастични, приказни. Като дойдоха тези жени със цветни дрехи, прекрасни, слънчеви с шевици и като наредиха месалите за Великден с питите с яйцата, Господи църквата грейна! Грейна от слънцето което е в душите на тези жени, от светлината, която носят със себе си. В двете села има разлика, но и в Дъбовик и в Пчеларово хората си вярват със сърце и душа. Всеки празник е свързан с молитвата и нашата сърдечна отдаденост към източника на живота към светата троица животворяща. Празникът е отношение , а не само козунаци и яйца. Казваме възлюби ближния както себе си и възлюби бога със цялото си сърце и душа. Именно това е което дава вкус на празника. Празниците било Възкресение или Рождество са като духовни фарове, около които търсим ориентир в бурното житейско море.Когато свещеникът си е на мястото, а смея да твърдя ,че те все повече го правят като мисия. Правят го за душеспасението на народа и всичко си е наред.
Коментирайте
1 USD = 1.82549 BGN
1 GBP = 2.2837 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
