Павел Павлов: Резултатът на президентските избори е показателен за живата българска демокрация

- Господин Павлов, как се случи така, че Румен Радев поведе с толкова много?
Не беше изненада или поне не беше такава изненада след резултата от първия тур. Изненада всъщност беше високият процент, който той получи. За мен изненада бе също и начинът, по който се формира този процент – от хора, които на първия тур бяха гласували за други кандидати. И които по странен начин преляха после гласовете си за Румен Радев. Мисля, че вече не трябва да го наричаме генерал. Напоследък само генерали ни управляват, което не е добър знак за българската демокрация.
- Както казва настоящият президент: „За война ли се готвим, че толкова генерали излязоха?
Да. И ако се върнем назад и се вслушаме в думите им: битки, борба, победа… Като че ли сме тръгнали на война.
- Така е, но това е изборната реторика в България от край време. Как да я променим?
Това, което е положително, ако можем да говорим за положителни резултати от този избор, е, че България и ние – българите, бяхме на още един урок по демокрация. За мен това беше един доста добър урок. Извода, който аз си направих, е, че въпреки всичките й негативи, въпреки всичките разочарования, които сме преживявали през годините, в крайна сметка демокрацията в България я има. Това, че се случват обрати в изборите е не резултат на някакви хора, които стоят зад кулисите и дърпат конците на кандидатите. Това се случи, защото над 3 милиона българи излязоха и упражниха правото си на демократичен избор. Защо са го направили и какво си мислят за бъдещето е нещо съвсем различно, и предстои да го анализираме. Но като цяло резултатът е показателен за живата българска демокрация. Аз като един привърженик на демокрацията мисля, че това е добър знак.
- На местните избори си дадохме сметка, а и така определиха победата в Добрич на Реформаторския блок - като „умора на материала“. Имаше обаче и такава умора на национално ниво... Умора от Бойко Борисов, може би. Той посочи кандидата за президент на ГЕРБ. Несполучлива ли беше самата кандидатура?
Това, което, може би, трябва да отбележим, е, че сега ги определяме като грешки. Но, ако резултатът беше друг, това щяха да са гениалните ходове на победителите. Както сега победителите се опитват да се покажат като гениални стратези на предизборни кампании. В тоя ред на мисли – не, не е грешка, просто хората решиха така. За мен по-голямата грешка беше късната реакция. Късното показване на кандидата. Начинът, по който той бе представен в публичното пространство. Спомнете си пресконференцията на ГЕРБ, с която бе обявен техният кандидат. Какво каза господин Борисов: „Този ми трябва за това, този за това, а онзи за това…“ Разбира се, не го каза директно. Дори сигурно не си го е и мислил. Но у хората остана впечатлението, че понеже Цецка Цачева няма какво друго да прави, да стане президент. Но това не е така – тя все още е председател на българския парламент, което е една от най-високите позиции в държавата.
Така че начинът, по който беше направено нейното представяне, и начинът, по който мина цялата им кампания, която не се отличаваше много от предни много печеливши кампании. През последните 10 години ГЕРБ печелят избори с такъв тип кампании. Очевидно обаче този тип кампании са се изчерпали вече. Другата грешка, която, според мен, е системна, е капсулирането в рамките само и единствено на партията. Ние трябваше да изберем президент на нацията.
- Господин Павлов, от Реформаторския блок искахте да има единна кандидатура с ГЕРБ ...
Имаше подобни идеи и предложения, които не се приеха. Начинът, по който бяха направени, според мен, не беше най-добрият. И този опит за надцакване през медиите, който продължава и сега, на мен лично ми е крайно неприятен. Винаги съм го казвал, включително и пред тези, които го правят публично.
За другата грешка искам да продължа, за това капсулиране на партията. Ние издигаме партиен кандидат, а ето те издигат някакъв инициативен комитет, толкова ли нямат кандидат вътре в БСП. Но, ние издигаме кандидат за президент на всички българи и тогава търсим подкрепата на всички слоеве. Така, както се получи сега на втория тур. Виждаме разреза на електоралната маса, която е гласувала за Радев. И в нея виждаме хора с най-различни убеждения и предпочитания. Тоест те на са избрали партийността. Те са избрали онези качества, които обединяват, а не разделят. Така предполагам. Това са едни спекулативни разсъждения, но мисля, че са близки до истината. И от тази гледна точка един избор с друг не си прилича. Изборите за президент са много специфични, както и изборите за кмет. И заради мажоритарността, и заради това, че хората си представят какво ще прави този човек. Един кмет управлява целия град, независимо дали хората са леви, или десни. Един президент е президент на всички.
- Има още един аспект на неуспеха на Цецка Цачева. Като социален психолог може да ни го разясните – българите още не приемат, че жена може да бъде президент...
Не бих казал, че е това. Виждате успешния кмет на София – жена, която управлява дълго време. И доскорошният успешен кмет на Добрич, управлявал три мандата – жена, която беше избирана безапелационно. Аз мисля, че българинът не е с*ксист по природа. За разлика от други нации.
- Категорично отхвърляте тази теза?
Да, с голяма степен на категоричност. Ако беше Фъндъкова, може би, резултатът щеше да бъде по-различен. Но дали щеше да е с обратен знак, и тя да е вече президент, това можем само да гадаем и да спекулираме. Но съм сигурен, че хората вървят след успешните лидери. А тя е такъв.
- Вие, преди малко казахте, колко интересен е разрезът на електоралната маса, гласувала за Румен Радев. В тази маса има едни 4% за кандидата на Реформатоския блок, които са отишли в полза на генерал Радев. Това са едни 80 хиляди гласа. Имате ли обяснение за това? Как един реформатор ще подкрепи кандидат на БСП?
Да направим едно уточнение, че тези данни са на база на анкетите, които правиха социологическите агенции в деня на изборите с хора, които вече са гласували. За едно изследване е важно в какъв момент се прави то. Ако днес ги попитат за това, което са казали вчера, те ще отговорят нещо съвсем друго. Това е важно уточнение. И цитирането на тези данни от Корнелия Нинова беше, меко казано, спекулация. Разбира се, съвсем съзнателно направена, за да покажат: „Ето, вижте, всички гласуваха за нас.“ Но ние трудно можем да разберем дали тези хора са постоянни избиратели на десните, или са просто хора, които са харесали мажоритарния кандидат Трайчо Трайков. Не забравяйте, че има почти 6 %, които са гласували „Не подкрепям никого“. Дали пък там не са по-голямата част от истинските, автентични десни избиратели. Аз мисля, че е така. Тези 6% са интересни. Ако успеем да им направим проучване, те ще бъдат и решаващи на следващите парламентарни избори. И като имате предвид и онези много повече, които въобще не са си направили труда да отидат до урните. Това са една голяма група хора, които все още чакат някой да ги представлява. Защото представителството е важно в една демокрация. Кой представлява вас, кой представлява мен, на кого мога да разчитам. Не лично, разбира се, а като политик и виждания за бъдещето. Като перспектива, защото това, от което ние страдаме, е липсата на хоризонт. Нашият хоризонт е много къс. Ние, хората, които сме в частния сектор и се опитваме със собствени сили, и с усилията на своите колеги да постигаме някакъв, макар и минимален, напредък, ние искаме да виждаме по-дълъг хоризонт, за да можем да планираме.

Коментирайте